Когато снимам някой за интервю и той или тя, ми поискат снимки, ей така да си имат, никога не давам. Обещавам, но никога не давам. Първо от лошотия и второ от принципност, или обратното. Но, понякога се огъвам. Предавам се, особено при "взимане-даване" с жени. Почти всеки път, тяхното коварство, побеждава моята подлост. Допълнителен плюс (или минус) е и тяхната скрита сексуална симпатичност.
Последният случай, беше точно такъв.
Влизам в началото на септември в една държавна агенция да снимам шефката за интервю. На вратата ме посреща пиар с въпроса дали съм Пиер, отговарям без да ми мигне окото...
Вече в кабинета, аз прав, пиарката седнала, а тя с прозрачно бюстие, гледа през мен:
-Добре ли съм? Пита тя.
-Харесвате ми, а дали сте добре, не мога да кажа!
-Ами давайте тогава!
И аз дадох. И така няколко пъти. Много им хареса и на двете. Стаята се изпълни с ендорфини еуфория и ухание на крем карамел.
После помолиха, да им изпратя няколко снимки...били много доволни.
Тогава се сетих, че не е много правилно всеки път, да се изплъзвам като кмет на малко населено място. И ги атакувах директно!
-Мии... ще ви изпратя няколко снимки, ако вие ми направите крем-карамел!Те първо помислиха, че се шегувам и се усмихнаха закачливо. Но аз не се шегувах. Попитах ги отново, могат ли да правят крем карамел, те кимнаха в синхрон.
След, което разговора завърши с неподписан договор за взаимно сътрудничество в рамките на месец септември.
Еми т'ва е, вече е края на месеца и отникъде, никой, нищо...
Аз им изпратих цели три снимки, а те нищо. Накъде отива този свят, накъде...Възмутен съм и обезкарамелен.
П.П.
И също разочарован от държавните институции в тази страна...
Няма да казвам коя е агенцията, защото ББ, ще ги накаже жестоко...