С Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. от България е отнета Южна Добруджа по линията Балчик-Тутракан и е предадена на Румъния. Северните ни съседи навярно смятат да задържат тази територия завинаги. Затова те започват да строят мощна крепост в Тутракан, която да бъде бастион на румънското присъствие в Южна Добруджа. По проекти на белгийски и френски военни инженери са изградени 15 форта, 2 отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, 3 реда заграждения от бодлива тел, вълчи ями. Гарнизонът на крепостта се състои от 15-а и 17-а дивизия – общо 39-40 хил. войници и офицери, 246 оръдия, 78 картечници. В помощ е придаден румънският дунавски военен флот, състоящ се от 9 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки. При обявяването на война на Румъния от наша страна в помощ на тутраканския гарнизон пристигат сръбски и хърватски доброволци. Международните военни специалисти оценяват крепостта като осмата по ред в света по нейната мощ и затова тя е наречена Малкия Вердюн.

Несломимият български устрем

Когато започва войната с Румъния в Добруджа се намира нашата 3-та армия под командването на ген. Стефан Тошев. Българското командване няма точен оперативен план за водене на военните действия с румънските войски, а съществуват и разногласия с германското командаване.

Като че ли надделява мнението да се водят военни операции с цел овладяването на по-лесните за превземане градове, а тутраканската крепост да се остави за накрая.

Командирът на Преславската дивизия генерал Пантелей Киселов обаче е на друго мнение.

Той успява да получи разрешение за атакуване именно на малкия Вердюн,

без обсада, а направо от движение. Боевете започват в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Водят се ожесточени, кръвопролитни сражения с много жертви от двете страни.

Въпреки яростната съпротива и ураганния оръдеен и картечен огън от страна на румънския гарнизон до вечерта на същия ден българите успяват да превземат главната отбранителна позиция. Този ден падат убити 1500 румънски и 830 български войници и офицери. На 6 септември нашето настъпление продължава.

Един след друг падат фортовете, преодоляват се землените и бетонните укрепления, загражденията от бодлива тел и вълчите ями. Нашето настъпление е толкова устремно, че румънците изпадат в страх и започват масово да се предават в плен.

Други, захвърлили оръжието си, се опитват да прекосят Дунава, но повечето от тях (8500 души) се удавят, а се спасяват само 3500.

Оттогава е поговорката “Власите на край

Дунава се давят”

Командващият румънския гарнизон в Тутракан генерал Константин Теодореску също е обзет от паника. За да спаси живота си или да избегне попадането в плен, той се прехвърля с една от канонерките на другия бряг на Дунава, но пише доклад до Букурещ, че гарнизонът успешно удържа крепостта. Нищо подобно! Към 16 ч на 6 септември всякаква съпротива е прекратена.

В плен попадат 450 офицери, 27 хил. войници, както и цялото въоръжение. Опитващата се да се притече на помощ румънска военна флота е отблъсната от нашата артилерия. Закъснява придвижващата се към Тутракан руска военна част, защото се е смятало, че крепостта ще се задържи продължително време.

Не успява да пристигне и изпратената от Силистра румънска военна част, която е пресрещната от поделение на конницата на генерал Иван Колев. Вечерта на 6 септември генерал Киселов влиза в освободения Тутракан, посрещнат възторжено от местното население.

Градът отново е български. В превземането на Малкия Вердюн загиват 1800 български войници и офицери.

Заповедта на генерал Киселов след победата

”Офицери, подофицери и войници! Поздравявам Ви със славната победа. Връгът, безчестен и вероломен, е под Вашите крака – неговото поражение е пълно.

От днес знамето на България се развява върху скъпия за българина Тутракан. Две знамена, 120 оръдия, 400 офицери, между които трима бригадни командири и 25 хил. войници паднаха в нашите ръце. Само в два деня Вие, с устрема си, преодоляхте всички препятствия и с вашето ”На нож!“ превзехте една силна крепост, която би възпряла и най-храбрите войски.

С Вашето държане, с Вашето самопожертване и с Вашата любов към Родната земя Вие доказахте, че нито телените мрежи, нито грозните вълчи ями, нито топовете, нито картечниците

са в състояние да възпрат войниците, които са решени да победят или да умрат

Благодаря Ви, славни мои другари и юнаци от Преславската дивизия, от І бригадата на Софийската дивизия и от отряда на нашия велик и непобедим съюзник (Германия), командван от майор фон Хамерщайн. (Тук е уместно да се спомене, че генерал Киселов прави реверанс на германците,

защото всъщност те

са участвали доста

символично в битката

Отрядът се е движел далече зад настъпващите редици на българите и затова е дал само 14 убити.)

Какво казва командващият Трета армия ген. Тошев до ген. Киселов, как германският канцлер поздравява българския премиер и какви стихове написва Иван Вазов, четете в хартиеното издание