Попаднах на няколко разпалени твърдения за това как животът бил по-хубав едно време (по повод на това, че сме били забравили, че рождения ден на Тодор Живков).

Ако някой преди 40 години е бил 30-годишен, а сега е на 70, може би подобно чувство да е оправдано. Далеч съм от мисълта да казвам, че в България всичко е прекрасно. Далеч не е. Но че българинът живее по-добре и че е много по-богат, отколкото в онова мечтано от някого минало, не бива да има съмнение. Да оставим настрана това, че България беше окупирана държава или пък такива мракобесни практики като изходни визи, софийско жителство, формална власт на партийни секретари и други подобни (за които носталгиците казват “да, но пък от друга страна...").

Да погледнем простата статистика за БВП на глава от населението (приличен показател за това колко богати са били хората тогава и сега). Или пък очаквана продължителност на живот при раждане (приличен показател за качество на живот).

От 1997 година (когато, за жалост реално започва някакъв икономически преход в България) до днес животът на българина се е трансформирал и продължава да се подобрява. Разбира се, може и трябва постоянно да си задаваме въпроса - не може ли това да става по-бързо? И имат ли българската държава и българското общество цивилизована социална чувствителност. Но да се отрича положителната промяна, е патология.

(От фейсбук)