Първият компютър на Джон Атанасов решава 29 уравнения за 1 час. Бащата на хапчето “антибебе” е сред 30-те най-влиятелни личности на миналото хилядолетие. Докато работи с Мария Кюри, Георги Наджаков създава копирната машина.

Само 690 щатски долара са необходими на Джон Атанасов, за да създаде първия компютър. Едва 36-годишен, той записва името си в историята с изобретяването на първия електронен дигитален компютър. Макар да се ражда и живее в Щатите, в кръвта му тече българска, ирландска и френска кръв.

Интересът на Джон към математиката се появява още от детска възраст, а до създаването на великото изобретение усилията му са съпроводени от много неуспешни опити. След поредните несполучливи експерименти Атанасов се качва в колата и кара без посока. Така се озовава в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън му хрумва идеята за нов тип цифрова машина, която се различава от всичко известно дотогава. Новото изобретение създава с помощта на Клифорд Бери и го нарича ABC компютър, съкратено от Атанасов-Бери компютър. Машината успяла да реши 29 уравнения с 29 неизвестни за един час, надскачайки многократно предишния рекорд от 381 часа.

Атанасов посещава само два пъти България и е удостоен с ордени от първа степен, а първият открит и изследван от наши сънародници астероид носи неговото име.

Изобретенията с български корени не се изчерпват само с компютъра на Атанасов. Първият дигитален ръчен часовник, първата компютризирана система за измерване на замърсявания, първият в света безжичен сърдечен монитор са дело на Петър Петров. Смятан за един от най-продуктивните изобретатели във втората половина на ХХ век, той сменя 26 длъжности. Професионалните му роли включват: участие във Втората световна война, строеж и дизайн на кораби, изграждане на мостове и електроцентрали в Индокитай, инженер по конструиране на ракети и президент на фирма.

Изобретяването на безжичния сърдечен монитор и дигиталния часовник го прави известен. Новият часовник, наречен "Пулсар", е иновативен и оригинален. Показва времето, като се натиска бутонче и върху циферблата се изписват светещи в червено цифри. По онова време струва 2100 щатски долара, а един от прототипите му се съхранява и до днес в най-големия музеен комплекс в света в американската столица.

Сред откритията, направени с помощта на българи, почетно място заема и копирната машина. В нейната основа стои откритото от академик Георги Наджаков фотоелектретно състояние на веществото.

Българинът специализира във Франция, където работи заедно с Мария Кюри, а зет й Фредерик Жолио-Кюри му е личен приятел. Откритието на Наджаков слага край на дългите часове преписвания в изготвяне на копия. Без него животът ни днес би бил немислим.

А чували ли сте досега името Асен Йорданов? Е, ако не сте, то от днес нататък ще се гордеете с още един велик български изобретател и неговите постижения. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството у нас, създава въздушната възглавница и телефонния секретар, конструира в САЩ първия пътнически транспортен самолет и е главен конструктор на самолетите “Боинг”. Българинът е автор на редица книги за авиацията, които служат за учебници на американските летци. Нийл Армстронг дори споделя:

“От него както аз, така и всички колеги сме се учили на авиация." Но опитът и познанията му не се изчерпват само в самолетостроенето.

Още през 50-те години на миналия век българинът е прозрял необходимостта от повишаване на сигурността на автомобилите и става част от екипа, създал въздушната възглавница. Работи и върху изобретяването на "Джордафон", предшественик на днешния телефонен секретар. Апаратът дори давал възможност на няколко души едновременно да разговарят помежду си.

В областта на автомобилостроенето задължително трябва да споменем и Румен Антонов, изобретил уникална автоматична скоростна кутия. Тя е подходяща за малки коли и е много по-лека и икономична от традиционните. "Сузуки", "Хонда", "Рено" и "Тойота" използват изобретението на Антонов. Всъщност от японския концерн първоначално опитали да вземат кутията без необходимия лиценз, но са осъдени.

Интересен е и фактът, че български евреин създава противозачатъчните и така поставя началото на нова сексуална революция. Карл Джераси е наричан бащата на хапчето "антибебе", но не харесва прякора си. Скромно заявява, че то е създадено от цял екип, като целта му е била да спре абортите, а не бебетата.

По повод настъпващото ново хилядолетие в. "Лондон таймс" постави името на Джераси в списъка с 30-те най-важни личности за изминалия милениум. То стои редом до Шекспир, Магелан, Айнщайн, Дарвин и Ленин. "Ние, учените, не сме толкова важни. Ако не беше живял Айнщайн, някой друг щеше да излезе с теорията на относителността. Ако не бях живял аз, някой друг щеше да синтезира хапчето. Ако не беше живял Шекспир обаче, нямаше кой да напише "Крал Лир", отбелязва скромно Джераси.