Калин Терзийски бил свръхчовек. Сутрин ставал и отивал до тоалетната да се изпишка. После отивал да си мие зъбите. Правел си закуска от филийка с извара и я изяждал с чаша бяло вино. След това гледал телевизия и си мислел нещо. Сещал се за Рене Декарт, когото едни холандски търговци попитали, виждайки го да лежи по обяд: Какво правиш в леглото по обяд? - и били възмутени. А той им отговарял: Мисля. След това Калин Терзийски се усмихвал и отивал да си набере розмарин от градината. После се разхождал. Понякога намирал узряла и паднала на земята, сладка круша, забърсвал я в панталона си и я ядял, вървейки по хълмовете. После стигал в градчето, близо до което живеел и сядал в някое кафене. Зяпал сервитьорките и наблюдавал деликатните движения на котките. После си тръгвал към вкъщи. Четял си някоя книжка и гледал един бор пред балкона на къщата си. Така той създавал света. Затова го наричаме свръхчовек.

(Коментарът е от фейсбук.*)