Да си вземеш хавлия от хотела, чаша за вино и пепелник от ресторанта или пакет хартия за принтер от офиса, е дребно нещо, но за някои е голямо удоволствие. Статистиката сочи, че всеки трети “посяга” поне веднъж в живота си. Но сред клептоманите преобладават заможни хора и жени, които не работят, на средна възраст 36 години. Кражба без корист, за забавление.

Да присвоиш нещо, да си подариш симпатична дреболийка, е доста съблазнително. Особено в лъскавите магазини и супермаркетите, където по празници като Великден и Коледа отрупаните със стока рафтове сякаш те подканят: “Вземи ме, пъхни ме в джоба.” И само камерите и маркерите срещу крадци те спират да го направиш. А изкушението е толкова силно, че едва се сдържаш. И когато вземеш нещо от магазина, без да го платиш, дори да не ти е нужно, никак не ти се иска да го върнеш. Приятно е да го мушнеш в чантата или в джоба и да си излезеш под носа на касиерката.

Клептоманията е натрапчив стремеж към дребни кражби без корист. Често отмъкнатата вещ няма особена стойност. Удоволствие носят самата кражба и съзнанието, че си успял. Клептоманът е съвсем наясно, че нарушава закона, но това не го спира. Когато го заловят, изпитва смущение и започва да се разкайва. Клептоманията не е престъпление, а болестно състояние. Както алкохолиците неудържимо ги влече чашката, а болните от булимия - храната, така и клептоманите изпитват потребност да задигат ненужни вещи от обществени места. 

Парфюм и шоколад. След “обиколка” по магазините клептоманът “открива” по джобовете и чантите си какви ли не вещи - шоколад, цигари, шампоан, пудра, запалка, крем. Някои имат предпочитания към дадена стока. В момента на кражбата те не осъзнават какво се случва. Някои дори не се крият. Те са наясно, че не могат да се справят с проблема си.

Най-грубата форма на клептомания е кражбата от близки и приятели, докато си им на гости. Междинна е кражбата от магазин, а най-лека е присвояването на вещи от хотели, ресторанти и офиси. Според психиатрите вземането на предмети като пепелници, химикалки и други дреболии е една от многото неморални постъпки на хората. Огромните магазини и изобилието от стоки могат да създадат дори и на нормалния човек илюзия за неуязвимост и да го изкушат да си вземе нещо, без да го плати. Най-присвоявани са парфюмите, следват чорапогащниците, а на трето място са храните.

Заможните преобладават. Клептоманите съвсем не са бедни хорица, които крадат поради липса на пари. Сред болните по-състоятелните преобладават и повечето от тях са жени. Те се държат учтиво, като ги заловят, отговарят смирено и с чувство за вина на всички въпроси.

Сравняват клептомана с животните, които по инстинкт отмъкват храна и се запасяват за зимата. И със страстта на враната към блестящи предмети, които тя отнася, без да са й потребни. Лъскавите вещи отключват някакъв рефлекс у нея да клъвне дрънкулката и да я складира “за всеки случай”.

Болест или престъпно поведение?

Отговорът се дава за всеки конкретен случай. Доста често крадци се обявяват за клептомани, за да се спасят от арест. А истински клептомани не осъзнават заболяването си и предпочитат да ги третират като недобросъвестни клиенти, а не като болни. Основната разлика между едните и другите е мотивът. Какво кара човека да краде - желанието за обогатяване или удоволствието от кражбата. Клептоманите обикновено действат спонтанно, без предпазни мерки, но ловко. В последния стадий на заболяването те изпадат в някакво умопомрачение и крадат безогледно.

След като си присвоят нещо, живеят спокойно известно време като наркоманите, получили своята доза. Ако болният не е крал дълго време, изпада в дискомфорт и неудовлетвореност. Интервалите между кражбите са около седмица или месец. Веднага след тях клептоманите имат чувство за вина и гузната им съвест ги кара да се отърват от придобивката, като я връщат там, откъдето са я взели, или я изхвърлят.

Ако клептоманията е болест, тя трябва да се лекува. Това е възможно с методите на хипнозата, но професионална помощ търсят доброволно само 15% от болните.

Сериозен проблем на пациентите е и фактът, че не могат да си намерят подходяща работа, при която болезненото им влечение да присвояват вещи няма да им пречи.