Държавният глава на Турция Реджеп Ердоган тази седмица отново заплаши ЕС с океан от бежанци. Според Анадолската агенция той натърти, че Турция не е обикновена страна и няма намерение да чака дълго за членството си в Евросъюза.

Миналата седмица пък охраната на турския президент стигна до бой с агенти на американските “Сикрет сървис” преди погребението на прочутия боксьор Мохамед Али в Луисвил. Ердоган отиде в САЩ за погребението, но съкрати визитата си заради разногласия с организаторите на церемонията, съобщи радио “Гласът на Америка”. Въпреки волята на роднините и организаторите турският президент е поискал да се намеси в ритуала и да покрие гроба на боксьора с платно, изобразяващо мюсюлманска светиня в Мека. Държал и да се четат строфи от Корана.

В чужбина или у дома Ердоган настоява всичко да става както той каже.

На 29 май той отпразнува с грандиозен парад 563-ата годишнина от завладяването на Константинопол през 1453 г. от султан Мехмед II Завоевателя. Шпалир от войници в османски облекла от специално създадена по заповед на Ердоган церемониална военна част посрещна държавния глава и съпругата му Емине на специално построения за случая площад. Те пристигнаха с хеликоптер.

Описаните три публични прояви на турския президент хвърлят ярка, но различна светлина върху неговия образ. Ето защо изниква въпросът: “Кой си ти бе, Реджеп Тайп Ердоган, че се големееш толкова?” Отговорът му е в текста по-долу.

На парада в родния си Истанбул, наричан така едва от 1930 г., турският държавен глава каза многозначително: “Поздравявам всички наши столици-посестрими от Сараево до Баку”.

В речта му пред 2 милиона души в най-големия град на Европа, който обаче не е столица, президентът Ердоган обяви арогантно, че “походът продължава” и че Аллах е благословил султан Мехмед Завоевателя и до днес да пази града и страната.

Как да не потръпнеш, ако си българин

Съвсем наскоро президентът назначи за премиер Бинали Йълдъръм. Не че е нещо, но можеше да избере някого с друго фамилно име. Йълдъръм е прякорът на султан Баязид и означава Светкавицата. Именно той през 1393 г. превзема Търново, а 2 г. по-късно обезглвява цар Иван Шишман и поробва България за половин хилядолетие. Но умира унизен в клетка на 9 март 1403 г. като пленник на Тамерлан.

Макар да е наивно да се съди за политиците по имената им, а не по приликите между тях, за българите фамилията на новия турски премиер поражда неприятна алюзия. Тя се подхранва и от призрака на войнстващия ислямизъм в неговата османска проекция. Страхът от него сега е най-основателен за последните стотина години.

Ердоган подсъзнателно, а може би и осъзнато вижда себе си огрян от лъчите на

славата и могъществото на Мехмед II Завоевателя

Човекът, превзел през 1453 г. столицата на тогавашния свят Константинопол.

С малко академичен скепсис обаче може да се каже, че турският президент не може да е никакъв падишах, защото не говори добре чужди езици.

А според известния учен, специалист по османска история, проф. Илбер Ортайлъ султаните са били с блестящо образование, но той не е.

Мехмед II Завоевателя например говорел перфектно гръцки и италиански. Османските принцове са ги учели от малки. В библиотеката на двореца Топкапъ се съхранява Омировата “Илиада”, която султанът четял редовно. Запазени са и стиховете му на фарси, писани докато обсаждал Константинопол. Докато Ердоган просто е

обладан от султански комплекс

Този израз използва и един от първите неформални лидери на турската общност в България Неджметин Хак, но по адрес на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. В психологията няма описание за такъв комплекс, но това не означава, че липсват хора, които да го изпълнят със съдържание. Най-много са те по върховете на политиката, където егото има космически измерения.

Българският политически лидер може да е всякакъв, но е широко скроен, светски човек, кемалист, на когото никога няма да хрумне да забрани алкохола със закон например, както направи Ердоган. Уж частично - край джамии, училища и др., но на практика почти навсякъде.

Бях в командировка в Чанаккале, на 30-ина км от развалините на Троя, през 2014 г. Като премиер тогава Ердоган водеше предизборната си кампания за президент, а ликът му грееше навсякъде. А в битката именно за Чанаккале, известна и като Дарданелската операция, на 18 март 1915 г. Мустафа Кемал Ататюрк разбива англо-френската войска и започва похода си към властта и към модернизирането на Турция отвъд ислямизма.

Но 100 години по-късно

ислямизмът се завръщаше и го виждах с очите си

Личеше и в дребните неща. На плажа имаше десетки жени, облечени в черно от главата до петите. Продавачите в града се разтреперваха, когато ги попиташ дали имат ракия. Обясняваха, че ей сега ще дойдат полицаи и ще им сложат белезниците, като им докарваш такава беля на главата.

Така е, защото турският президент, който иска да промени конституцията и да разшири правомощията си, никога не сяда на маса с човек, употребяващ алкохол.

Реджеп Тайп е с грузински корени от град Батуми, но е роден в Истанбул на 26 февруари 1954 г.

И той е човек от народа,

но по турски маниер

Не само Тодор Живков, повечето държавници играят тази роля, но на малцина тя прилепва като ръкавица. При Ердоган е така. Нищо, че на вид го докарва повече на потомствен аристократ, на паша.

Наред със султанския комплекс това също прави турския президент изключително противоречива личност.

Той с едната ръка превръща държавата си не в икономически тигър, а в икономически исполин, борещ се да е сред първите 10 в света. Обяви го лично на парада за годишнината от падането на Константинопол през май. От няколко години обаче турската икономика се свива драстично и понася сериозни загуби, а това вещае сътресения. Още повече че с другата ръка Ердоган се опитва да запрати Турция в Средновековието- в кошмарния свят на халифата и шериата, на войнстващия ислям.

За него може да се каже, че е постигнал повече дори от Аладин, героя от “1001 нощ” с вълшебната лампа, но той вероятно би предпочел да го сравнят с някой знаменит религиозен водач или пълководец. Най-добре с Мехмед Завоевателя.

Ердоган

тръгва от най-дълбоките низини на Турция, за да стане премиер, президент...

А вече има реални шансове да се самопровъзгласи за султан, падишах, шейх или каквото там реши. И ще бъде горещо аплодиран от внушителна маса свои сънародници. Той има огромна подкрепа от хората, които винаги нарича “черните ми събратя”- бедните, неуките, мизерните, силно набожните, които са много в 74-милионна Турция. Има мощна подкрепа на духовенството, натирено от Ататюрк, на което той връща всепроникващото влияние.

Ердоган обича да изтъква, че е един от многомилионната презряна каста на черните турци, техен брат, по чудо издигнал се до небесата. Такива са анадолските турци, които не са се заселвали на Балканите. У нас навремето презрително са наричани гаджали.

“Гордея се, че принадлежа към т.нар. черни турци и че критиците не могат да преглътнат близките ми отношения с турския народ”, каза Ердоган на традиционната за Рамазана вечеря ифтар, с която се прекратява дневният пост на правоверните. Този рефрен той повтаря от началото на века.

Какви са черните турци? В енциклопедиите и справочниците пише, че “балканските или “бели” турци са мюсюлмани на Балканите след османското нашествие, които сами се обявяват като “турци” или са смятани за такива. За разлика от анадолските, които в Турция и на Балканите са известни и като “черни” турци, наричани и гаджали.”

Ердоган държа поредната си реч на тази тема наскоро и каза: “Наричат ме черен турчин.

Гордея се да бъда черен турчин

Не съм безпристрастен президент, аз съм на страната на народа. Вашият брат Тайип принадлежи към черните турци.” Така президентът внушава, че белите турци са все кемалисти, лишени от вярата люде, онзи светски и военен елит, управлявал Турция почти столетие през вече май отиващия си републикански период.

И черните сляпо вярват на Ердоган, че белите са виновни за техните беди. Изпадат в екстаз на митингите му, войниците пишат по бойните полета: “Вие имате бомби, ние имаме Ердоган”. Един атавистичен култ към водача, върнал исляма на подобаващо място, както подобава на повелител на правоверните.

“Ердоган им е внушил, че е човек от народа. В началото на неговия мандат може и да е било вярно. Но той вече няма нищо общо с народа. Достатъчно е да погледнем двореца му в Анкара с 1100 стаи и ще видим, че това няма нищо общо с близостта до народа”, казва журналистката Чикдем Акйол, написала книга за светлите и сенчести страни в биографията и личността на турския президент. Пред “Дойче веле” тя не премълчава и успехите му:

“Ердоган бе поп звезда в Турция. Беше носител на надежда. Проведе и много реформи, нещо, което не се отбелязва в Германия. Той поведе Турция по пътя към ЕС, разшири свободата на печата, нещо, което днес не можем да си представим. Реформира здравеопазването и социалната система. Всички предишни правителства се провалиха в това отношение. Затова хората го величаеха. Но митът Ердоган избледня. Въпреки това в страната няма друг политик, който може да се мери с него. Просто няма алтернатива.”

Днес той върви или направо тича точно в обратната посока, подкрепян твърдо от

носталгиците по империята

А печата направо го смачка. Журналистката обяснява, че мощната подкрепа за днешния президент е заздравявана многократно, откак Ердоган бе избран за премиер за първи път през 2003 г. Тогава за първи път той се обръща към “черните” турци.

“Държеше се с тях като равен с равен. Внуши им, че той като човек от народа най-сетне им дава думата. И това допринесе за създаването на мита Ердоган - човека от низините, стигнал до върха. И мнозина си казваха: “След като той е успял, защо да не успея и аз?”, казва Акйол. Нещо като анадолски вариант на американската мечта.