Два пъти в седмицата е напълно достатъчно, пише в еврейската свещена книга Талмуд. Така твърдят и съвременните сексолози. Колкото повече, толкова по-добре, проповядва съвременната масова култура, превърнала секса в символ на социалния успех. Сексът не ни е толкова необходим, можем да минем и без него, кривят душите си феминистките. Къде е истината?

Назад

във времето

В различните епохи и цивилизации хората регламентират сексуалния живот по различен начин, създавайки правила, обичаи и табута. Пророци, жреци и влиятелни личности са слагали в рамки сексуалния живот на хората около себе си. Мойсей проповядва, че израилтяните не бива да се отдават на плътски наслади повече от 10 пъти в месеца. В Талмуд се подхожда към въпроса по-избирателно. За простолюдието е предписан секс два пъти в седмицата. По-образованите трябва да се задоволят с двойно по-малко. Водачите на кервани в пустинята имали право на една любовна нощ в месеца, а мореплавателите - веднъж на 6 месеца. Цар Соломон и пророкът Мохамед препоръчват един полов акт на 9 дни, а реформаторът Мартин Лутер в XVI век връща съвременниците си в схемата 2 пъти седмично. В новото време сексуалната свобода се увеличава.

Сексуалната революция и след това

Сексуалната революция през ХХ век събаря всички забрани. Тя провъзгласява пълна победа на демокрацията и на територията на любовта. Всеки сам да решава кога, колко и с кого да се люби. Имиджът на проспериращата личност (мъж или жена) сега е немислим без активен полов живот. Може някой да е много изтъкнат или много богат, но ако има проблеми със секса или не води полов живот, ще се твърди, че не е постигнал всичко. Но този критерий за нещата от живота създава повече проблеми, отколкото всички религиозни ограничения в миналото, взети заедно.

Защо въобще ни е нужен секс?

Дефицитът на секс е нещо, което все повече хора предпочитат да обсъждат не с приятели, а със сексолози. И ако доскоро дамите ги питаха за проблеми като фригидност и отсъствие на оргазъм, напоследък повечето пациентки са неудовлетворени именно от количеството секс. Психолозите смятат, че причината за това не е във физиологията, а в ниската самооценка, забраните, които човек си налага сам, и неудовлетвореността от себе си. На съвременната жена не й стига не толкова оргазъм, колкото ласки, внимание, адекватно общуване. В съчетание с пълната сексуална свобода стремежът към тихи семейни ценности често води до обратен резултат. Като действа по мъжки модел, жената често сменя партньорите си и не получава това, което иска в действителност. Все повече жени се оказват подложени на тиранията на основния мит на масовата култура, че без редовен секс не може да се смятате за успял човек. Като всеки мит и този има отношение към реалността, както холивудските филми към живота. Все повече жени се опитват да го реализират на практика. Неслучайно сериалът “Сексът и градът” доби такава популярност и дори надмина сапунките. Четири атрактивни и успели жени търсят отговори на въпроси, свързани със секса. Каква е причината хиляди красиви, добре облечени и ухажвани жени да страдат от недостиг на секс? Отговорът на този въпрос сигурно ще е много поучителен. Да подходим към него научно.

Обективните фактори, които определят от колко секс човек има нужда, са:

- Климат - колкото е по-топло, толкова по-голям е сексуалният глад. Жегата вдига нивото на тестостерона. Южноамериканките правят по-често секс от европейките и канадките не защото по-слабо ги засягат еманципацията, феминизмът и другите блага на цивилизацията. Просто в кръвта на партньорите им тестостеронът е повече.

- Възраст - смята се, че сексуалното желание започва да спада около 35-годишна възраст. Но всъщност това не е така. Еволюцията е установила различни периоди на полово съзряване за мъжете и жените. Сексуалната сила на 19-годишен мъж съответства на половото влечение на жена на около 30. Сексуалното влечение на мъжете около 40 г. съответства на това на жените, току-що навършили 20. Това обяснява благосклонността на обществото към двойки, при които жената е много по-млада от мъжа. С възрастта нивото на тестостерона у мъжа бавно се понижава, а заедно с него и сексуалното му влечение. При жените либидото постепенно се повишава и достига разцвет на 36-38 години, като поражда синдром на пристрастяване към млади мъже.

Стремежът към секс у мъжете

обикновено се съхранява през целия им живот. И на 30-годишна възраст, и на 70-годишна те се интересуват от жени, но възможностите им са различни. Жената започва да се интересува от половите отношения на около 20 г., но това е по-скоро емоционална заинтересованост, отколкото физиологична. Младите жени търсят чувства и емоции, докато сексуалното им влечение е на втори план. Този тип заинтересованост е силна у жените и на 30 г., но физиологическите им потребности стават по-силни.

l Темперамент - той се обуславя от хормоните и най-вече от тестостерона. Преди се е смятал за изключително мъжка принадлежност, но вече се знае, че главният мъжки хормон е отговорен за сексуалното влечение и на двата пола.

Има противоречия при женския полов хормон - естрогена. Високото му съдържание в кръвта прави жената пасивна и я кара да се стреми към секс само по време на овулацията (в останалото време тази работа върши тестостеронът, тъй като, когато естрогенът в кръвта е много, тестостеронът е малко). Колкото повече е естрогенът в организма на жената, толкова по-светли са косите й. Затова и блондинките правят по-често секс в сравнение с брюнетките, доказано е. Причината е не че са нимфоманки, а защото мъжете ги предпочитат. Количеството естроген в организма на жената намалява с раждането на всяко дете и около 30-те г. отстъпва като процент на тестостерона. След тази възраст жената съвсем съзнателно желае секс, но е по-малко привлекателна за мъжете.

l Социален статус - колкото по-висок е той, толкова по-голям е и недостигът на секс. Твърди се, че интелектът пречи на секса, което обаче не е точно така въпреки статистиката. През 1997 г. американска анкета с 10 000 мъже и жени установи, че има връзка между степента на образованост и половото влечение. Колкото повече знае човек, толкова по-малко мисли за секс. Според анкетата хората с научна степен имат средно 52 полови акта годишно, висшистите - 61, а среднистите - 69.