Гергина Тончева: Учениците днес знаят много, но малко четат

Българското образование се срива от много реформи, некомпетентно, недомислено и стихийно направени. Не се ползват опитът и компетентността на хората, които са доказали, че са отдадени и могат да помогнат. Образованието е сложен, труден, дълъг, отговорен и съдбоносен процес. През него минава съдбата на нацията. Не може в политическите боричкания да се обявяват реформи, да се скалъпват как да е нещата.

Констатираме, че имаме висок процент на неграмотност, регистрираме и коментираме. Това е жалката формулка. А

образованието е като пулса на човека,

то не спира никога, не може да се прекъсва. Друга причина за този срив – появиха се нови неща, които няма кой да внедри в образованието. Квалификацията на учителите изостава, а заплатите на всички са еднакви. Трябва да се стимулира всеки учител, заплащането му да се базира върху резултатите, които е постигнал.

Началната учителска заплата не може да бъде унизително, смешно, грозно ниска.

От времето, когато аз бях ученичка, много неща се промениха. Откриха се възможности за реформи, за промени. Българското училище има дълбоки корени и много големи завоевания. Това не може да се елиминира, защото то е жив, жизнен поток. Ние бяхме една от водещите страни в света по промишлена образованост, по грамотност, нашият опит се търсеше с уважение, навсякъде по света посрещаха нашите възпитаници.

В България имаше един национален капитал, безценен - учители от висок ранг, учители с морал и отдаденост на образованието, и това беше наистина едно разгръщане на духовността на младите поколения. Срина се, ето на - срина се. Вазов има една чудесна мисъл, която не пропускам да кажа на младите колеги:

“Училището се прави от учителя, а не от камъне”

Като учител аз не само преподавам, но и се уча. От учениците си научих много мъдри уроци. Преди няколко години срещнах възпитаник от 4-тия випуск на класическата гимназия. Поканих го да направи посещение, а той каза: Аз не правя посещение, аз се завръщам. Ученикът намери по-точната дума, съответстваща на неговото състояние и чувство на уважение към училището. Ето това е един великолепен урок.

Това, с което днешните ученици се различават от някогашните, е фактът, че са много по-информирани, но малко четящи. Без книга човек не може да изгради богата култура. И всичките тези модерни съоръжения, които ни разкриват толкова голям поток от информация, са полезни, но и са стена за общуването. Ето го парадокса. Днешните ученици са с много качества, но недостатъчно оползотворени и разгърнати.

Емил Джасим: Учителите са константата в образователната система

Българското образование не се срива, то има своите проблеми. Големите проблеми са свързани с недостатъчната квалификация на учителите, и то не толкова конкретно в техните дисциплини, а в осъвременяването на начина, по който преподават. Недостатъчното използване на модерни технологии и недостатъчното модернизиране на учебните програми. Защото най-важното умение в ХХI век е

умението човек

да бъде добър учещ се,

за да учи през целия си живот.

Но най-големият проблем е, че учителите са маргинализирани, защото всъщност те са константата в системата на образованието. Ученикът преминава през тази система, винаги има ученици, но в крайна сметка личностите, които решават нещата, са учителите. Маргинализирането на учителя, невъзможността и неспособността на институциите да сложат фокуса във всякакви реформи върху учителите – ето това са проблемите в образованието.

От времето, когато аз бях ученик, много неща се промениха, но много си останаха същите. Например хартията, с която трябва да се справят учителите, не е по-малко, може би дори е повече, което е проблем. От друга страна, все по-често навлизат нови технологии, което е плюс, но не като самоцел, а като употреба за образованието.

От трета страна, не са достатъчно много учителите, които знаят как да използват технологиите, така че да носят максимална полза за учениците. Сякаш едно от нещата, които ми се иска да се случат, е да намерим онова в традицията на българското образование, което да оставим, но въпреки това да гледаме някак по-модерно.

От учениците си научих как да подхождам без предразсъдъци. Но най-важният урок е ролята на вътрешната мотивация и това, че наистина всеки е различен и

учителят трябва

да намира подход към всеки индивидуално

и че всеки има своята скорост, която невинаги е най-бързата, невинаги е желаната, но при правилната работа тя може да бъде ускорена значително. В момента повече отвсякога е важно да се намери как да мотивираме ученика, за да може той да постигне по-високи резултати и да се чувства щастлив.

Днес учениците наистина могат да изпълняват много задачи едновременно и са способни да натрупат изключително голям обем информация, стига да им е интересно. Това е голямата промяна. По-склонни са да не робуват на стереотипа, че успял означава задължително човек, който печели много пари.

По-добри учениците днес категорично са в представата си и в липсата на предразсъдък какво значи успял човек, защото за младите хора е много по-важно да бъдат оценявани от обществото, от близките си, да бъдат полезни по някакъв начин, отколкото да печелят много пари на всяка цена. Всъщност това породи тази вълна от социално предприемачество например. И това е нещо страхотно, защото е пълно с млади хора, които са готови да бъдат доброволци само защото им харесва това, което правят. Ето с това са по-добри от моето поколение в училище.

Интервютата взе Екатерина Бузалакова.