Ще спасят ли човешки животи гумени разделители, ако се поставят по осевата линия на пътя в района на Кресненското дефиле?

Дългата 17 км отсечка от главен път Е-79 е сред най-черните в полицейските хроники със сериозен брой загинали и ранени при катастрофи.

Преди началото на активния летен сезон, когато трафикът по пътя за Гърция става много интензивен, на нарочна среща в Благоевград обсъждаха какви мерки да се предприемат за ограничаване на тежките пътни инциденти.

Категорично е ясно, че трайното решение на проблема е построяването на лот 3 на магистрала “Струма”, но дотогава са необходими краткосрочни мерки, които да намалят броя на катастрофите, жертвите и ранените.

Пътят за Гърция

е сред

най-натоварените

у нас. Средно

на денонощие

минават по

11 300 коли,

сочат полицейските данни. Участъкът в Кресненското дефиле е най-опасният, защото при него се получава ефектът на фунията.

Преди него шосето е сравнително право, без завои и се кара бързо. С навлизането в дефилето фунията се стеснява и се образуват колони най-вече от тирове. Пътят е двулентов с по едно платно в двете посоки. Заради релефа завоите следват един след друг и изпреварването е невъзможно.

Само няколко тира, които се движат един след друг, са достатъчни да образуват след себе си колона от автомобили. Точно в такива моменти се предприема рисково изпреварване с неизбежно навлизане в насрещната лента, а ударите винаги са челни и често фатални.

“Големият брой пътнотранспортни произшествия в този участък се дължат не толкова на превишаването на скоростта, колкото на неправилните изпреварвания и навлизането в насрещното движение.

Колкото по-бързо се вземат мерки за предотвратяване на инцидентите, толкова по-малко хора ще пострадат.

Инвестицията в пътна безопасност възвръща парите и разходите на държавата се намаляват многократно”, каза комисар Бойко Рановски, началник на отдел “Пътна полиция” към ГДНП.

Председателят на транспортната комисия в парламента Настимир Ананиев предложи поставяне на разделителни съоръжения, които да ограничат преминаването между платната за движение и изпреварване при непрекъсната осева линия.

“Движението в колона ще спаси много човешки животи и ще предотврати много тежки катастрофи. Такива разделителни съоръжения са поставени по пътя Созопол - Бургас и те са благоприятствали за намаляването на инцидентите”, коментира депутатът Ананиев.

Най-важното всъщност е спазването на правилата за движение по пътищата, защото 99% от катастрофите у нас стават заради нарушение на правилата.

Съвсем незначителен е делът заради недобра пътна инфраструктура, липсваща маркировка или др.

“Каквото и да предприемем, ако шофьорите карат безразсъдно, неминуемо ще се стига до произшествия.

Влиянието на инфраструктурата върху причините за катастрофи е малко в сравнение с човешката грешка. Кресненското дефиле е изчерпало пропускателната си способност още преди 20 г. Миналата година освежихме маркировката, сега подменяме обезопасителните мрежи по скатовете.
Всяка катастрофа в Кресненското дефиле води до затваряне на пътя за няколко часа и образуване на километрични колони заради липсата на обиколен път.

Поставените знаци са повече от 200, но въпросът е в спазването им”, каза Георги Златев, директор на дирекция “Поддържане на пътната инфраструктура” към Агенция “Пътна инфраструктура”.

Според него не е удачно да се слагат гумени разделители между двете ленти в Кресненското дефиле, тъй като те се използват най-вече за ремонти, когато участъкът е дълъг не повече от 5 км, и там, където има възможност да се реализира това, т.е. където има поне 3 ленти.

“Заради голямата натовареност на участъка всяка една пречка, неравност и допълнително ограничаване води след себе си сериозна опасност от създаване на затруднения на движението, по отношение на пропускателната способност. Месец след поставянето на такива разделители по пътя за Созопол те бяха повредени. Там движението е 4-лентово и позволява такова изкуствено разделяне.

В Кресненското дефиле ще доведе до забавяне, изнервяне на шофьорите, които може да предприемат още по-опасни маневри”, допълни Златев.
Полицаите обаче
смятат, че
движението в
колона и
забавянето с
10-15 мин няма
да са толкова
фатални за
придвижването

“Това е нищо в сравнение със спирането на движението часове наред при тежка катастрофа. За последните 3 г. трафикът през дефилето е спиран общо 172 пъти”, допълни комисар Рановски.

Светещи табели с надписи са вариант за въздействие върху водачите. Установено е, че текстовите табели привличат вниманието на шофьорите повече от символи и знаци.
Точковият контрол на скоростта пък е нож с две остриета, смятат специалисти по пътен трафик. Спорен е резултатът от поставянето на стационарни камери за скорост с предупредителен знак. Водачите намаляват при вида им, а след това натискат газта, за да наваксат време и карат с превишена скорост.

Удачно е измерването на средна скорост между два пункта и тогава се санкционира водачът, тъй като има по-голям участък за контрол. Ремонтирането на стария обходен път през селата Полето, Сенокос и Стара Кресна е наложително, алармира кметът на Симитли Апостол Апостолов. Този път е алтернативата на шосето за Гърция, но е в окаяно състояние. През него можело да се отклонява движението на товарните камиони и да се облекчи пътуването на леките коли през дефилето.

В същото време, при евентуална катастрофа, трафикът няма да се бави с часове, а ще се отклонява по обходния път.

40 убити и 282 ранени за 3 г. от Благоевград до Кулата

За 3 г. от 2013 до 2015 г. в 87-километровия участък на Е-79 от Благоевград до ГКПП Кулата са станали 737 тежки катастрофи с 40 убити и 282 ранени. Само в участък от 17 км в Кресненското дефиле за 3 г. има 172 катастрофи с 15 убити и 82-ма ранени според данни на полицията.

“Към настоящия момент Е-79 се обслужва от група “Престъпления по пътищата” към ОД на МВР- Благоевград, която разполага с 2 мобилни автоматизирани системи за контрол на скоростта и 1 стационарна”, каза директорът на ОД на МВР Росен Танушев. През последните 3 г. имало намаление на инцидентите със загинали, но същевременно пък е увеличен броят на ранените.

“Според нашите анализи около 70% от настъпилите тежки произшествия в района на Кресненското дефиле са поради движение с несъобразена скорост и поради неправилна маневра, навлизане в насрещното пътно платно и настъпване на челен сблъсък, което често води до тежки последствия за водачите и пътниците”, допълни Танушев.

От началото на т. г. са станали 11 тежки катастрофи с трима загинали. За 2015 г. са установени 12 900 нарушения на Закона за движение по пътищата, като 7739 от тях са за превишена скорост, показват полицейските данни.

Магистрала “Струма” е спасението за шофьорите

Изграждането на най-тежкия лот 3 на автомагистрала “Струма” с дължина от около 60 км се очаква да облекчи трафика по пътя за Гърция и да доведе до намаляване на катастрофите.

Това обаче няма да стане в близките 2-3 г. Лотът е разделен на 3 части. Лот 3.1 от Благоевград до Крупник, лот 3.2 между Крупник и Кресна, през Кресненското дефиле и лот 3.3 от Кресна до Сандански.

За първия и последния подучастък подготвителните процедури са в ход. Прави се допроектиране и ако няма проблем с отчуждителните процедури, наесен може да започне реално строителството им, каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Тя съобщи, че е готов новият идеен проект за преминаване през Кресненското дефиле - лот 3.2, който следва максимално релефа на терена. Той предвижда разширяване на съществуващия път и превръщането му във високоскоростен с 2 ленти.

Предвижда се преминаване на 2 нива или на различни нива там, където не може платната да са едно до друго. Ще има общо 7 тунела, 11 големи съоръжения и 7 др. съоръжения. Това се прави, за да се запази околната среда, но и проектът да е технически и финансово постижим.

“В момента сме в процес на изготвяне на ОВОС, ще бъдат направени обществени обсъждания на местно ниво и след получаване на одобрение ще подадем проекта към Европейската комисия”, каза министър Павлова.

Тя коментира, че един голям тунел в Кресненското дефиле е неизпълним технически, сеизмоложки, времево и финансово, както и от гледна точка на открита радиация в района. Обясни, че необходимата за изграждането му инвестиция от 1 млрд. лв. е огромна и че е необходимо да бъде запазена не само околната среда, но и животът и здравето на хората, защото в района ежедневно стават катастрофи.