Нека има предаване за “ало-ало” измамите

Не знам дали “ало-ало” мафията е единствено и само български феномен, но според мен е изключително интересна и апетитна за дисекция и анализ. Не знам доколко това е мафия или обикновена тарикатщина, но звучи много екзотично сред пейзажа тук. Звучи така, защото в този тип обири има добър сценарий, сценично майсторство и няма никаква агресия, пистолети, автомати, маски. Тук явно думите са важни. Артистичността, през която се случва всичко, която кара отсрещната страна да повярва, дори много да повярва.

Да, жертвите са възрастни хора, повечето с различни болести, но това по никакъв начин не може да омаловажи креативността на “ало-ало” измамниците.

Разсъждавам върху това и заради друго, което наистина ме впечатли. В последните обири те карат жертвите да хвърлят парите си от балконите. Последният случай бе как 22 000 лева летят към паважа. За да накараш човек да метне такава сума от терасата, значи наистина си много, много добър. Значи си обърнал всичките му фибри наопаки. Значи наистина ти щракат гънките на мозъка. И по никакъв начин не си ординарен, простоват бандит.

Още по-впечатлително е, че номерът, с който карат пенсионери да изкарват парите си от буркани, възглавници, ракли, е отдавна известен. Както се казва, цялата държава и население го знае и пак им се получава. Значи наистина са много добри. Значи наистина са уникални. Казвам го без капка ирония и само констатирам. Фактите са безспорни: всеки ден летят някакви хилядарки от балкони и тераси. Всеки ден “ало-ало” мафията ужилва някого.

Винаги съм си представял или по-скоро съм любопитен да видя по някоя телевизия предаване, в което главните герои са точно такива хора. Не политици, артисти, общественици, а

точно такива персонажи - да говорят за себе си

да разказват истории, да споделят живота си. Разбира се, най-естественото място на излъчването е затворът. Мисля си, че подобен седмичен тв формат ще строши рейтинги, ще обърне представата за телевизия. Или казано по друг начин, ще се гледа много. И тук не говоря само за “ало-ало” измамници, а за извършители на всякакви иновативни и - бих ги определил – “мили” измами.

Тук някъде си спомням

за крадците на

химически тоалетни,

на пътни знаци или на винетки например. Да, има разлика, но във всички тях има екзотика. Има нещо, което не се вписва в общото. Има една друга чувствителност в престъпния акт. И наистина, без капка ирония си мисля, че такова предаване липсва тук.

Има стотици предавания за готвене и политика, десетки за спорт и изкуство, има всякакви. Но точно такова, в което да видиш и усетиш душата, страстите и вълненията на авангардния бандит, няма.

Такова предаване със сигурност би имало и образователен, и научен ефект. А няма да казвам как от него родни сценаристи ще гребат с пълни шепи и киноиндустрията ни ще тръгне нагоре, нагоре...

Защото всички сме гледали велики криминално-психологически филми, възхищавали сме се на актьорско майсторство и режисура, но кой не би искал да гледа лента, в която измамникът Х е толкова добър, че дори не се качва до апартамента на дядото, не се представя визуално, а само с две обаждания по телефона кара горкия старец да изхвърли всичките си 22 000 лв. от балкона. И със сигурност, ако имаше и други - и тях.

Аз поне подобен случай не знам. Нито в реалния, нито в киносвета. И съм сигурен, че историята, която се случи на 80-годишния Христо Манолов от Кърджали, на секундата би влязла в библията на най-креативните престъпления в света. Защото наистина

трябва да си факир, за да успееш само с набирането на два телефона

Нямам представа докога “ало-ало” ще продължава съществуването си тук. Дали ще се развива или отшумява. Но едно е сигурно - в тази страна наистина се случват толкова интересни и различни неща, че дори измамниците съвсем спокойно и естествено се вписват в това обобщение. И го казвам без капка ирония.