Като журналист, който от 22 години наблюдава сектор “Сигурност”, винаги съм бил леко скептичен към възможностите на българските служби, но всеки път, когато чета за белгийската полиция и контраразузнаване, се изпълвам с чувство на национална гордост, сигурност и спокойствие.
Вече от 4 дни гледам десетки коментари, в които столицата на Белгия - Брюксел, се представя като сърцето на Европа, как можело точно там да ударят терористите, честно ли било това да се случи и т.н.
Първо, думата “честност” я няма в речника на терориста или ако я има, тя защитава доктрини - отблъскващи и непонятни за нашата цивилизация. Второ, Брюксел няма как да е сърцето на Европа, защото, както е известно, този анатомичен орган е един от най-защитените в човешкото тяло, а столицата на Белгия е точно обратното и, трето, съвсем естествено, че точно там е най-логично и лесно да ударят терористите.
Да, вярно, на книга Брюксел действително би трябвало да е най-сигурният град в света. Там са разположени щабквартирата на НАТО, на Западноевропейския съюз, Европарламентът, институциите на Европейския съюз, Европейската комисия...
Но също така там е и инкубаторът на джихадисти “Моленбек” - квартал с най-силно развит черен пазар на оръжие в Западна Европа и със 100 хиляди души население и 22 джамии - гетото, за което вътрешният им министър открито призна, че е извън контрол.
Че къде е по-логично “Ислямска държава” да атакува Европа с бомби от страната, която й е вляла най-много бойци от глава на населението си? Разбира се, че това е Белгия. Според различни официални източници джихадистите на бойните полета в Сирия и Ирак с белгийски паспорти са между 350 и 516 души. Знае се със сигурност дори за 120 бойци на ИДИЛ, които всеки месец продължават да получават от белгийската държава общо 100 хиляди евро социални помощи.
Tака че може и да звучи парадоксално, но Белгия и Брюксел са най-слабо защитената територия от тероризъм в Европа и този факт има своята съвсем логична предистория.
От една страна, службите за сигурност там са изненадващо неефективни. Последният пример е с един от камикадзетата терористи, които убиха 30 души на летището и в метрото. Той е бил депортиран през лятото от Турция, която е подала сигнал, че е терорист, но в Белгия мъжът е бил освободен, за да препаше 9 месеца по-късно колана с експлозиви. И останалите му колеги не са паднали от нищото - всички имат криминални досиета.
Може би една от причините за безхаберието на службите в Брюксел е тяхната численост - едва 600 души. За сравнение, в съседна Холандия с почти същата територия те са три пъти повече. А ако сложим България до Белгия в таблицата за сравнение, ще ви припомня, че само през 2010-2011 г. ДАНС беше напусната от точно 666 офицери, без тази иначе фатална цифра да се отрази по какъвто и да било начин на функционирането й.
Количеството обаче не е единственият проблем. В Белгия има и общо 193 местни полицейски управления - в 60 процента от тях се говори фламандски, в останалите 40 - френски. Тук не е уместно просто да отбележим, че това е причина за силно затормозена комуникация и обмяна на информация, защото знаем добре, че в тази страна - символ на обединена Европа, от години се разгарят и потушават езикови битки за надмощие. Сигурно помните, че неотдавна белгийците останаха без правителство цели 534 дни, с които поставиха нов световен рекорд.
Неефективността на полицията и службите обаче би била проблем само в провала в разкриването на масовия убиец и педофилски изнасилвач Марк Дютру (убил 4 момиченца и отвлякъл и изнасилвал повече от 10 въпреки многобройните сигнали до полицията), ако не беше тотално неадекватната политика на Белгия при приемането и интеграцията на мюсюлмани от трети страни.
Oт една страна, Брюксел дава много по-лесно белгийски паспорти на изповядващите ислям, отколкото Франция например. От друга обаче, всички тези хора дори и когато са вече родени в Белгия - второ поколение имигранти, - са всекидневно дискриминирани и изключително трудно наемани на работа. Само в “Моленбек”, наричан още Чикагото на р. Сен, 30 процента от мюсюлманите са млади хора, които никога през живота си не са работили.
Съвсем естествено е те да бъдат озлобени, силно податливи на манипулациите на ИДИЛ и на финал - отмъстителни.
Още повече Белгия може и да предприема популистки мерки като например забрана на бурките, които се носят от едва 270 от 200 хиляди мюсюлманки там, а в същото време да е свръхтолерантна към ислямистки общности и да проспива създаването на знаково гето като “Моленбек”.
Но може би това и да са обясними пропуски в една столица - символ на срамната бюрокрация. В която 785 евродепутати (от които 18 български) получават по 100 хиляди евро заплата годишно плюс още 250 хиляди евро на година за екипите си от секретарки и преводачки. Само 200 милиона евро годишно се изхарчват за транспортиране на евродокументацията между кабинетите им в Брюксел, секретариата им в Люксембург и пленарните им заседания в Страсбург.
Тези цифри са не просто срамни и обидни на фона на случващото се по света и в бежанските лагери. Те са още един пример за опасно неадекватна на реалностите Европа.