Чаплин, Тарантино и Уди Алън биха ги възпели

Умилих се и развълнувах, когато разбрах, че в България масово се крадат винетки. Как се махат предни стъкла на колите, как се отлепят, после как се продават. И въобще как в тази страна вече има някаква винетна мафия или нещо подобно.

В личната си класация слагам тази нова престъпност, зародила се тук, до

кражбите на препълнени химически тоалетни,

които преди време също разтърсиха държавата. И двете си приличат по своя абсурд, по своята иновативност. И двете носят някаква лиричност в престъпния акт.

Разсъждавам така, защото наистина трябва да си престъпник импресионист, за да се сетиш да правиш подобни неща. Трябва наистина да носиш в себе си няколко метафори в повече, за да ти хрумне, да се роди в теб подобна идея. И най-важното - да бъде реализирана. Да придобие мащаб. И мирни граждани да шушукат за това по кръчми и кафенета.

Не знам дали някога идеологът на тази идея ще излезе на светло, дали този ум ще придобие публичност, дали тази личност ще излезе пред прожекторите. Но лично за мен е повече от любопитно да го зърна. Да разбера в кой час, в кой миг от живота му е примигнала тази идея.

Ето затова харесвам тази страна с всичките й недостатъци и глупости! Защото от време на време в нея могат да се родят такива гениални неща, пред които останалият свят само може да цъка с уста и да разтваря широко зеници. И точно поради това

си заслужава да не бягаш с куфара към някой

от терминалите,

а да си стоиш тук и да се наслаждаваш на такива неща. И с цялото си сърце да им се възхищаваш и да ги аплодираш.

Винаги съм споделял и вярвал, че тук световното кино може да намери разкошни, необятни, диамантени сюжети, а не да си ги смуче от палците. Говоря както за Холивуд, така и за независимото арткино. Достатъчно е сценаристът Х да дойде за няколко дни тук, да се поогледа, да се поуслуша, да прояви малко любопитство към нещата, които се случват. После със сигурност ще си тръгне с един чувал идеи. И още по-сигурно е, че бъдещите му сценарии ще го изхвърлят на всички червени килими по света. Направо ще му стане лошо от “мечки”, “глобуси” и “оскари” и ще му се повръща от тях.

Всичко това го мисля и споделям без капка ирония. Без някакъв намек за майтап. Само си представям как сюжет за раждането, развитието, разгръщането на винетната мафия попада

в режисьорските лапи.

на Тарантино например Повече от сигурно е, че това ще отвее и “Криминале”, и “Глутница кучета”, и “Убий Бил”, и всичките му филми накуп.

Или пък Уди Алън да разкаже историята на един обикновен крадец на винетки. Как се влюбва, как се разделя, как тъгува и мечтае. И пак краде винетки, за да може със спечелените пари да подари хризантеми на новата си любима. Отсега е ясно, че това ще бъде една от най-великите ленти на нюйоркчанина хипохондрик и ще вкара с този жанр изкуството в едно ново измерение. Ще преобърне много представи за него.

Говорейки за крадците на винетки, за тези минималистични престъпници на фона на корупция, картели, обществени поръчки и подобни работи, не може да не се отбележи, че те много напомнят на героите на Чарли Чаплин. Героите на най-великия в седмото изкуство. И знам, че

ако той беше сред нас,

по никакъв начин нямаше да подмине тази история. Щеше да я разкаже през камерата само както той може. И след като изгледаш лентата, по една голяма сълза със сигурност щеше да заседне в подножието на двете ти очи.

Нищо че става дума за престъпление. Нищо че става дума за нещо нередно и неправомерно. Чаплин със сигурност би извлякъл и положителното, и позитивното. И по-скоро би симпатизирал на този малък, смешен и, бих казал, раним крадец.

Позволявам си да завърша с едно кратко социално обобщение. Ако всички в тази страна крадяха само винетки, животът тук отдавна би бил разкош и светлина, както се бе изразил един поет.