Горки решава да се запознае по-отблизо с пътеписите на Щастливеца, двамата работят по сходна тематика. Сравнявайки силата на изобличенията на Алеко, честолюбието у Горки възроптало срещу българина.

Люта ненавист към Алеко Константинов тормозела Максим Горки. Отричането от един талант на друг е познато, откакто съществува литература - още Платон е отричал Омир, Пушкин отрича Юго, Ницше не понасял Стендал, Волтер - Шекспир, Симеон Радев - Яворов. Отношението на бащата на социалистическия реализъм към Щастливеца излиза извън всякакви рамки на разумното. Налагало ли се е да каже две думи за нашия писател, Горки дори смятал за унизително да споменава името му, а използвал определения като

оня българин

или само българина. Колкото за "Бай Ганьо" твърдо отсичал, че книгата не само е бездарна, но дори и вредна. В статия в "Правда" от 23 април 1931 година гневно изразява недоумението си "как е възможно книга като тази да бъде най-популярна в литература, в която има имена като Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Тодоров и много други наистина талантливи писатели..."

Поетът Атанас Смирнов многократно се опитвал да повдигне завесата на тайната на омразата. Тормозел с въпроси Георги Бакалов, един от малцината българи, близки с Максим Горки. Веднъж дори изразил недоволство: Не е ли могъл, след като по време на излизането на статията е бил в Москва, Бакалов да излезе с опровержение. Ти си наивник, отвърнал Бакалов. Та по това време Горки е на върха на славата си. А освен всичко друго опровержение на казано в официоза "Правда" по силите на законите на социалистическия реализъм си било идеологическа

антикомунистическа диверсия

Нека се опитаме с логически изводи от малко известни факти да стигнем до истината.

Януари 1931 година. Литературната секретарка на Горки Мария Закревская-Бенкендорф отправя искане към българина чекист, възпитаник на Сорбоната, Борис Афанасиев да преведе по спешност и по молба лично на Максим Горки "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов.

На 1 април Афанасиев предава ръкописа. В една от записните тетрадки от тази дата Закревская отбелязва, че Горки я помолил да осигури книгите му с очерци и памфлети "Мои интервью" и "В Америке", издадени през 1906 година.

И така - преводът на "До Чикаго и назад" е в ръцете на Горки. Двете му книги "Мои интервью" и "В Америке" - също. Днес, а и по-рано те са познати само на най-добрите специалисти. Общото мнение за тях не е много ласкаво. Самият Горки ги оценява като несполука. Двете повести са

поръчани лично от Ленин

с когото Горки се среща за първи път през 1905 година. През януари 1906 година писателят е изпратен от партията в САЩ нелегално, за да агитира в полза на Руската революция. Както и да напише книги памфлети, разобличаващи буржоазната действителност. Книгите са написани веднага след връщането, но остават в сянката на излязлата през същата година "Майка" и пиесата му "Врагове".

В края на 1930 година българи в Москва, сред които Кръстю Раковски и Игнатий Казаков, отварят дума тук и там да бъдат преведени на руски "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо".

Горки решава да се запознае по-отблизо с пътеписа на Щастливеца, защото двамата пишат по сходна проблематика. Сравнявайки силата на разобличенията на Алеко, честолюбието у Горки възроптало. Не можело и дума да стане тази книга да излезе на литературния пазар.

Първият превод на "Бай Ганьо" на руски излиза чак през 1968 година, а "До Чикаго и назад" - през 1970 г.