Броени дни не стигнаха на 15-годишната Симона Великова от Сливен да замени ъндърграунда на "Сините камъни" с уредения живот на Запад.
Семейството й правело всичко възможно да се устрои в Швеция, където от месец вече бил вторият й баща Стефан.
Симона и майка й трябвало да продадат къщата си в близкото до Сливен село Сотиря и да се отправят на Запад към един по-уреден и цивилизован свят.
Майката на Мони искала да я измъкне от средата, в която растяла, но най-вече да я отдалечи от Димитър - 28-годишния странник от село Струпец, влюбен до полуда в синеоката тийнейджърка.
Вечно с качулка на главата и слушалки в ушите, Димитър правел впечатление на околните като прекалено затворен, понякога дори неадекватен. Избягвал да привлича вниманието върху себе си, но затова пък бил старателен в работата си.
Младият мъж се грижел перфектно за животните във фермата на Атанас Петров в Сотиря.
Ставал рано, работел за двама въпреки крехката си физика, а свободното си време почти винаги прекарвал пред лаптопа.
Димитър е имал няколко профила във фейсбук,
чрез които пишел на Симона и на нейни приятелки.
Той познавал момичето от малко, тъй като то също живеело с майка си в Сотиря. Селото прилича по-скоро на вилна зона и се намира на 4-5 км от Сливен и на още по-малко разстояние от търговската гимназия, която е в крайния квартал "Сините камъни".
Фермата, в която работел Димитър, била на метри от къщата на девойката.
Дали двамата някога са имали връзка, или всичко е било плод на фантазиите на Димитър, остава загадка. Близки приятелки на убитата Мони твърдят, че тя
никога не е била гадже на Димитър, когото определят като истински психопат
Според психолози обаче подобна агресия, довела до убийството на Симона и намушкването на още двама души - училищната психоложка и момче от квартала, вероятно се е подхранвала от нещо, случило се между палача и жертвата.
Едва след бруталното клане в двора на сливенската търговска гимназия наяве изплуват не един и два нелицеприятни факта, на които, ако някой бе обърнал внимание по-рано, днес тийнейджърката щеше да е жива.
Още през април т.г. Димитър дава ясен сигнал, че нещата излизат извън контрол.
Татуира си името на Симона по целия гръб, влиза в конфликт с втория й баща, който настоява да остави момичето на мира, а накрая се нагълтва с отрова за праскови в комбинация с таблетките на майка си за високо кръвно.
Прекарва седем дни в кома в сливенската болница, но е спасен и отново се връща в Сотиря. Битието му продължава както преди, сякаш нищо не се е случило.
Никой не се осмелява да говори за неуспешния опит за самоубийство
Фермерът, за когото работи, предупреждава бащата на Димитър, че синът му има сериозен проблем, но родителят отвръща, че той си е такъв.
Нито бащата, нито майката на Димитър допускат, че затвореният в себе си, но работлив син може да се превърне в убиец. Това е последното нещо, което може да допусне някой родител изобщо. И така, вместо да се лекува в специализирано заведение, Димитър продължава живота си на бедно и самотно момче от село, влюбено до болка в 13 години по-малката Симона.
А тя е момиче, чийто профил не отговаря на масовата представа за 15-годишните девойки. Определено
има интерес към
по-големи мъже
и това се вижда дори само от живота й в социалните мрежи.
Мълвата говори, че Симона е имала връзка с 28-годишния Красимир Митков - ранения от Димитър при клането в търговската гимназия.
Той обаче влязъл в затвора и връзката им прекъснала.

Какво разказват свидетелите на убийството, четете в новия брой на в. "168 часа"