Сега, когато изборите отминаха, и аз искам да кажа няколко думи за прословутата прическа на кандидат-кметицата от село Гаганица Антоанета Лазарова. Тази жена отнесе толкова много присмех, закачки, гаргара и какво ли още не само и само защото на главата си носи нещо различно от останалите. Не виждам нищо лошо в прическата й и не разбирам защо е това отношение. Напротив. 

Трябва да има такива екстравагантни неща

 Иначе всичко ще бъде мушама. Ще бъде скука. Гледах предизборните плакати - еднакви лица, еднакво замислени погледи, вперени в избирателите. Все едно са се наговорили да си приличат. Все едно са снимани от един фотограф. Да, това са бъдещи и настоящи политици, но защо е тази еднаквост? Защо тези строги изражения на лицата? Не разбирам. Не бих искал да обидя никого, но така изглежда отстрани. Сякаш само цветовете на плакатите са различни. И ето тази жена от Гаганица направи малка революция в предизборната кампания. Бих казал - артреволюция. Не го направи човек от София, Пловдив, Варна, Бургас, а от село Гаганица. И защо никой не каза, че това е попарт, че Анди Уорхол би й завидял? Защо не се погледне от този ъгъл, а не само с присмех и ирония. И 99% от коментарите в мрежата са зловещи, все едно тази жена е направила някакво престъпление.

Разсъждавам за това, защото от него произлизат и други неща.

Колко можем да бъдем отворени за различното около нас, 

колко можем да го понесем? За толерантност изобщо и дума да не става. Нямаме я. Видя се. И се чу. Не живеем ли във време, в което всички са свободни, включително и прическите им? И не е ли по-добре политиците да бъдат с една идея по-разкрепостени, артистични, фриволни? Няма ли да бъде по-добре за всички нас? Мисля, че да. 

И пак за жената от Гаганица. Тя най-чистосърдечно сподели, че всяка сутрин отделя по трийсет минути за това коафьорско бижу.

Не ходи по стилисти

 и фризьори, а сама

 Това не е ли пак повод за адмирация, а не обратното? В това бедно селце тази жена полага някакви усилия да бъде различна, модерна, нестандартна. Да изпъкне на фона на пустотата и сивотата. Да взриви общественото пространство по някакъв свой си начин. И както всички виждаме - справя се. 

Кой щеше да е чувал за село Гаганица, ако не беше тази прическа? Днес това село всички го знаят. То вече е символ на артистичното и различното. И както се казва, утре там може да влязат много повече европейски пари само защото Антоанета Лазарова отделя всекидневно по трийсет минути от свободното си време за прическата и не й пука от хорските мълви.

Казвам го без капка ирония. Казвам го със симпатия към този кандидат-политик. Особено сега, когато улиците и булевардите все още са облепени с плакати с лица, които стоят авторитетно, но дотам. Добре ще е на следващите избори да има повече хора като жената със специалната прическа. 

Не за друго, а за да бъде по-весело и разкрепостено По-усмихнато и човечно. А и защото, когато всички от плакатите са еднакви, както споделих по-горе, как да избереш твоя човек? Как ще те плени с нещо? И изобщо трябва ли да има плакати, да се хвърлят толкова много пари на вятъра, когато не ти казват нищо? Когато нямат разлика, акцент. И някой изчислил ли е колко пари са изхарчени за тези плакати? Тази плакатна война необходима ли е на някого, когато не казва абсолютно нищо. Тя изобщо носи ли нещо, или е само суета?