Даниела Тодорова печели три златни медала на гюле, копие и диск. Михаил Христов съсипва конкуренцията в скока на дължина, а Денислав Коджабашев печели златото, без да загуби нито един гейм в тениса на маса.
Нашите параолимпийци печелят общо 16 медала, от които 11 са златни, и завършват на четвърто място в крайното класиране по нации. Успехът е невиждан и съвсем естествено би било на летището героите да бъдат посрещнати от десетки медии, фенове и от елита на Министерството на спорта. Вместо това на аерогарата има точно един журналист на печатна медия.
Спортните герои вероятно са шокирани от липсата на интерес. Само дето те са свикнали на подобна пълна липса на заинтересованост. Завоювалите 16 медала са параолимпийците ни, които от години печелят престиж за България на големи международни състезания, но у нас не будят абсолютно никакъв интерес. "За съжаление сме свикнали на подобно отношение. И преди сме имали големи успехи на състезания, печелим медали, трудим се неуморно, но не ни обръщат внимание.
Състезателите ни знаеха, че ще получат такова посрещане и едва ли са се впечатлили особено. У нас са много по-важни битовите скандали на наши спортни звезди, отколкото успехите на параолимпийците", разказва пред "168 часа" Илия Лалов, председател на родната Параолимпийска асоциация.Той разказа за още куп проблеми, които преследват героите, поразени от различни удари на съдбата, но в никакъв случай не се опитва да търси евтина слава. Фактите са достатъчно красноречиви и няма нужда от излишна хиперболизация. Нашите остават на четвърто място в крайното класиране след сили като Русия, Полша и Китай. Само в леката атлетика сме втори, а пред нас е единствено Русия, която участва с 250 състезатели. Нашите успяват да се уредят с място на Световните игри в Сочи в последния момент, след като домакините правят отстъпка от 50 процента на нашите. Същият жест е направен и на други по-бедни източноевропейски страни. Сега предстои световно първенство в Доха, но
арабите не са склонни на жестове и ще трябват доста пари.
"Правим всичко възможно да ги набавим. Разчитаме само на държавната помощ. Спонсори рядко се намират и постъпленията оттам са минимални. Ясно е, че няма достатъчно голям интерес към нашите параолимпийци", разказва още Илия Лалов. Липсата на интерес със сигурност е изключително изненадваща на фона на успехите, които не идват лесно. Параолимпиецът и неговият треньор трябва да положат много повече усилия от здравия колега на пистата, за да мерят сили с най-добрите. Още по-трудно е за тези момичета и момчета да тръгнат по пътя на победата, преодолявайки болката и отчаянието от загубата на тяхната физическа пълноценност. Ударите на съдбата не успяват да ги сломяват. Напротив, те успяват да се съхранят психически, за да нахлуят с гръм и трясък в световния спорт.
Точно такъв е случаят с трикратната ни шампионка на игрите в Сочи Даниела Тодорова. Животът й се преобръща през март 2006 г. По време на подготвителен лагер в Белмекен
тя изпуска върху себе си 120-килограмова щанга Предстоят й 6 ужасяващи часа на неописуема болка. Линейката закъснява, тъй като пътят до спортния център е затрупан със сняг. Лекарите в "Пирогов" правят каквото им е по силите, но не успяват да възстановят тежките поражения в тялото на Даниела. Тя е с увреден гръбначен мозък и след два месеца й съобщават страшна новина - тя никога няма да може да ходи. За спортистката следват нови мъчителни седмици, в които тя трябва да се пребори със собствените си страхове и отчаяние. Даниела осъзнава, че самосъжалението ще я заведе до задънена улица и решава да се бори. Учи се да ходи със специални шини на краката, а след това в Турция й изработват специални апарати, с които още по-успешно се оправя в домашни условия. На дълги разстояние обаче тя трябва да ползва инвалидната си количка.
"След инцидента бях убедена, че завинаги ще се откажа от спорта. В крайна сметка след около година отново се върнах на пистата. През 2007 г. тя се явява на първото си състезание за хора с увреждания - за покриване на норматив за параолимпиадата в Пекин. Мечтата й се сбъдва и тя отива на игрите в китайската столица, където излиза на пистата в специален корсет, който държи тялото й изправено.
Даниела постига първи резултат на олимпиадата, но я класират трета, тъй като втората и третата са в по-ниска група на увреждане и след пресмятането на сложни коефициенти получават 6 метра аванс, с които минават българката. Тя е постигнала достатъчно значим успех и оттук нататък пътят й е предначертан. Любопитното е, че цялото й семейство се заема с улесняването на нейната подготовка. Баща й и брат й изработват специална рампа, за да вървят заниманията по-бързо. Даниела тренира по 8 часа на ден и вече е оставила зад гърба си моментите, в които се е чувствала изоставена от съдбата.

Интервю с Илия Лалов и още лични истории на спортистите, четете в хартиеното издание на "168 часа".