Браво на Симеон Караколев - председател на сдружение “Рожен – наследство в бъдеще”. Той предупреди ресторантьорите и търговците на събора в Рожен, че ако пуснат чалга, ще им бъде спряно електричеството.
Нямам представа технически как става това и въобще дали е възможно, но че Караколев го заявява на всеослушание, пак не е малко. Всъщност се замислих какъв човек трябва да си, че по време на този събор, в който се събира каймакът на всичко българско и родно, да пуснеш чалга? И да диплиш танци на нея?
 Трябва нещо да ти има.
Да не си добре от горе до долу.
Бил съм на този събор преди години и помня величието му. В часовете, в които си там, наистина се изправяш няколко сантиметра по-горд като българин. Чувстваш се така, все едно си пребродил планини и морета. Усещаш родината си по един съвсем различен начин.
И след тези мигове имаш сили да извикаш, без да те е срам от нищо, че си роден тук! Това е идеята на тези, които правят, организират “Рожен пее”. И най-естественото и нормално нещо е чалгата да няма никакво място там.
 Тъжното обаче е, че щом излиза такова предупреждение, значи такава опасност има. Че думите на Караколев не са просто хвърлени из Родопите за кеф. И изводът е, че и да спираш тока, и да не го спираш - чалгата продължава да си я има. А щом и на “Рожен пее” има опасност от нея, значи нещата са от зле по-зле.
Много добре си давам сметка, че днес всички думи, изписани срещу това музикално и изобщо “естетическо” течение, се смятат за демоде. И за много хора са бъбрива, претенциозна интелектуалщина, от която никой няма нужда. Че изказаните тонове мисли срещу чалгата през последните двайсет и пет години не доведоха до нищо и дори й направиха реклама. Че тя победи всички, които изпитват непоносимост към нея.
Трябва да си го призная. И, разбира се, че живеем в свобода и всеки може да слуша каквото си иска. По това, последното, две или три мнения няма.
Аз обаче съм от тези, които няма да се съгласят да е така. Още повече, когато си представя, че тя може да звучи на Рожен. Не съм съгласен, че това е празна интелектуалщина, защото смятам, че чалга мисленето, попфолк мисленето в глобален план е една от причините за дългия преход. Една от причините да ни се случват стотици глупости всеки ден.
Една от причините да се чувстваме дълбоки провинциалисти в европейска България.
И точно по тази причина смятам, че за това трябва непрекъснато да се говори, пише, дебатира. Защото иначе просто губим огромен отрязък от време в развитието си като нация. Знам, че звучи гръмогласно, но си е точно така. Живеем в държава, където чалга обноските са и в институции, и в магазини, навсякъде по улиците.
Сакото е подменено с анцуг, обувките - с джапанки, мечтите стигат до джип, а бляновете - до нещо подобно. И ако за някой това не е проблем, и ако за друг това е демокрацията, аз няма да се съглася. Това е пагубно.
По тази причина казвам: браво на Симеон Караколев! Браво, че по някакъв начин се бори срещу това. Че не се съгласява. Че не се примирява. Приемам неговата словесна атака към ресторантьорите като много
по-глобална и философска Приемам я като “Писна ми”. “Опомнете се”, “Не ви ли е срам! И то на “Рожен пее!” Приемам го като своеобразен финал. Това би било по-страшно от земетресение.
Да, давам си сметка, че тази борба е невъзможна и както споделих по-горе, всъщност тя е загубена. Но ако всички съвсем притихнат и се съгласят с това? Ако започне изобщо да не ни прави впечатление? Ако сърцата ни станат с формата на джапанки? А дали вече не са и станали?