Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пътният джигит е съставна част от българския народ. В последно време бройката му на глава от населението става все по-голяма и за държава със седеммилионно население популацията му вече е застрашителна. Най-много екземпляри се срещат в големите български градове. Разбира се, не липсват такива и в малките.
Джигитът няма отличителни белези,
когато е извън шофирания от него автомобил. Може да се каже, че е затворен, прибран, тих , обърнат към себе си. Дори притеснителен. Няма информация дали е предразположен към кино, театър и литература.
Характерен е с това, че нито с облекло, нито с жестове и мимики издава природата си. На работното си място е напълно анонимен. Спазва стриктно указанията на шефовете си. Там е наведен и плах. Не ходи на митинги и протести. Не се интересува от политика, правителства, идеологии. Не прави разлика между ляво и дясно. Не е зависим от алкохол и от други лоши работи. Храни се правилно - сутрин, обед, вечер. По тази причина той трудно може да бъде заловен или просто фиксиран. Направо е невъзможно.
Разбира се, това са само външни белези. Вътрешните са: ненавист към света, към хората, към светофарите, пешеходните пътеки, сини и зелени зони. Може да кара кола за 100 000 лева, но
за него е крайно обидно да плати талон за паркиране
Под нивото му е. Предпочита автомобилът му да отдъхва в градинки, паркове и училищни дворове, пред гаражни пространства. Обича себе си и се олицетворява с Ники Лауда или Аертон Сена. Това не значи, че е фен на Формула 1.
По принцип той не е фен на нищо освен на себе си. Предполага се, че е хейтър. Но това пак не е много сигурно. Нарича родината си Булгаристан и мед му капе от устата.
Живее с чувство за безнаказаност и мрази всички закони. За него всички са боклуци и помияри. Когато е в акция, пътният джигит изпитва чувство на сладост и задоволство.
Нагонът му стига
до облаците
Започва да придобива окраска на Зевс. Или казано по друг начин - тотално сменя перушината си. В тези моменти му идва да изтръгне всички светофари на планетата, да залее с киселина всички пешеходни пътеки на Вселената, да откърти с двете си ръце всички знаци по пътищата.
Само така той ще почувства истинско удовлетворение и сласт. Когато е в автомобила си, джигитът се чувства единствен, велик и гений. С яркосиня кръв. Без значение какви са потеклото, възпитанието, културата му и такива подобни работи.
През прозореца на автомобила си вижда останалите хора като ходещи точки без лица, крака и души. Мислено непрекъснато ги псува, смята ги за отрепки, които по погрешка са се пръкнали на този свят.
И единствената функция, за която са измислени, е да му измият джантите, предното стъкло или да му напомпат задните гуми. Когато е в автомобила си, този екземпляр
изобщо не се интересува, че живее в Европейския съюз
Че в този така наречен съюз са възприети някакви норми, етики, елементарни човешки послания и правила. За него няма такива работи. За него няма съюзи, няма нищо.
Тези работи може да са измислени за всеки, но не и за него. Той просто е джигит и с него всички трябва да се съобразяват. Какво значи някакъв съюз. Някакви граждани. Пък още повече българи - булгаристанци.
Както се спомена по-горе, популацията на джигита в България започва да става неконтролируема. Напомня малко за проблема с уличните кучета. Но е в пъти по-лошо и страшно. И сравнение изобщо не може да има. И държавата явно трябва да направи нещо. Има едни такива моменти, в които тя трябва да се намеси радикално. И преди всичко превантивно. А не след кръв, трупове и некролози. Звучи като шаблон, но е така. Защото нещата наистина са извън контрол.
Какво трябва да се случи още, че джигитите да не се разхождат свободно по улиците и да се надсмиват над останалите? И накрая излиза, че така наречената демокрация е измислена за тях, а другите могат само да им гледат ауспуха.