Мнозина наблюдатели имаха значителни очаквания за възможностите на Русия да предлага стимули и да сключва сепаративни сделки с отделни страни в ЕС и особено в Централна и Източна Европа. Там, където зависимостта от газовите потоци и енергийните доставки е най-голяма.
Посещението на шефа на "Газпром" Алексей Милер в Гърция, от което нямаше никакви новини, ярко демонстрира задъдената улица, в която попадна руската външна политика през последните месеци. Тя няма активен и полезен ход, особено след като ентусиазмът на Турция към проекта "Турски поток" рязко спадна.
За разлика от нас съседите ни спазиха древното правило -
ако някой обещава милиони, но не дава грош, не му вярвай
- и поискаха незабавни отстъпки в цената, по която купуват природен газ от "Газпром". "Газпром" отказа, защото паричните постъпления се сриват. Само за февруари и март - традиционно силни месеци за продажби и приходи - понижението е с 42 процента на годишна база.
Ентусиазмът на Ердоган се спихна и Москва загуби самоуверения си тон, че е в състояние сама да прави политика на турска територия и в страните на последващите "потоци" - гръцки, македонски, сръбски, унгарски и др.
В Атина Милер не можеше да постигне нищо конкретно и обвързващо, освен да направи работна група за проучване на въпроса и да потвърди "решимостта" си да потвърди "решимостта" в бъдеще. Дежа вю - милиарди приходи в бюджета, десетки хиляди работни места - да ви звучи познато?
В същност цялата драматургия около "потоците" след архивирането на проекта "Южен поток" разкри неприкритата същност на руската енергийна дипломация и липсата на скрупули по отношение на балансираност и лоялност към съюзници, партньори и клиенти.
В началото се опитаха да партнират, след това да пречупят Украйна. След след това решиха с "Южен поток" да заобиколят бившите си партньори с нас като нови партньори. Сега се
опитват да заобиколят България с нови поредни партньори,
обещавайки рога на изобилие и бъдеща "манна небесна". Същата тактика, същите маниери.
Ако някой у нас някога е хранил илюзии доколко достоверни са обещаните "мед и масло" след съгласието си да партнираме с "Газпром" -- да погледне какво сега се обещава на Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. Журналист сполучливо нарече будапещенска група "приятелите на "Газпром". Но се оказа, че освен Турция, която скръцна със зъби, вече и в Гърция не хранят илюзии относно възможностите на "Газпром" да плаща сметките по енергийната си геополитика.
Може би сте забелязали снишаването на агресивния тон у Путин през последната седмица. Като, че ли 10-дневното му отсъствие е изиграло отрезвяваща роля. Заговори за суверенитета на Украйна, за САЩ като партньори. Щом и най-верният му приятел Лукашенко отказа да присъства на военния парад на 9 май, значи е пресечена червената линия, отвъд която не може да купува или финансира политическите си партньорства. На практика няма нито един лидер на стара Европа, който да може да замени Берлускони и Шрьодер като личен приятел на Путин.
Гърция и Кипър са много повече пасив, отколкото актив в сегашните геополитически уравнения на Русия със Запада. Няколкото източноевропейски лидери, които флиртуват с Кремъл в отчаяната надежда да получат сравними със Запада цени на природния газ или финансиране за енергиен проект, трудно могат да обърнат залозите в играта срещу санкциите на ЕС. Но като че ли най-големият удар за Путин дойде от Пекин, който отказа да играе поддържата роля в конфронтацията му със Запада.
Президентът Путин не може да обещае реално нищо нито на Ципрас, нито на когото и да е друг "симпатизиращ" му европейски политик, защото финансовите му възможности са силно девалвирани, а чакащите сметки набъбват отвъд всякакви прогнози както навън, така и у дома.
Да оставим настрана сметката по "Крим наш", финансирането на сепаратистите в Източна Украйна, по новите де факто анексии на Абхазия и Южна Осетия или издръжката на Приднестровието. По-страшното за Путин е, че
вътрешните му сметки са непосилни за покриване
Не само заради ефекта на санкциите и намаляващите приходи от износа на енергосуровини, но и заради провалите в модернизацията и преструктурирането на икономиката.
Кое по първо да финансира? Сметката на Чечня, която изцяло зависи от субсидиите на Москва и вече открито заплашва да излезе извън контрола на централните власти, тоест извън личната преданост на Кадиров към Путин.
Сметката по покриване на ескалиращите военни разходи, или скритите до този момент дефицити в регионалните бюджети? Това, което става в Москва с лекарите, е върхът на айсберга. В столицата пари все още има. Дори приятели твърдят, че поради изтеглянето на чужденците и съкращаването на гостите животът е станал по-поносим.
Става дума за другата Русия, извън Москва. Тази в отделечените региони, в която благодарение на местните феодали и ужасяващата корупция се трупат свръхдефицити, които заплашват социалния мир и доходите на населението.
Историята с Източния Космодрум северно от Благовещенск, стана нарицателна за злоупотреби и кражби на публични средства.
Или пък банковата система, която за целия период след кризата от 1998 г. така и не успя да се консолидира и оздрави, защото никой няма нужда от ефективни банки, а само от такива, които обслужват модела "Путин" в политиката и икономиката.
От всички сектори в индустрията конкурентоспособност има само военната индустрия, но дори нейната база е силно ерозирана и зависима от вноса и достъпа до нови технологии, иновации и оборудване.
Путин изглежда разбра върху какво буре с динамит стои, разгледа опциите си и... се потопи в размисъл за десет дни.
Защото нищо от това, което му предстои, не може да го радва.