Най-емблематичната снимка на протестите през 2013 г. е част от филм в Холивуд с Мерийл Стрийп.Кадърът предизвика истински фурор в интернет пространството, спечели награди и стана част от световни класации, но авторът взема само 70 лв. за него и дори дълго време след това стои без работа.

Стефан Стефанов е фотографът, който успя да улови един момент от протестите, който трогна толкова много хора, че се превърна в символ. Снимката, предизвикала интерес и на Запад, е с 16-годишната Деси Николова, която разплакана е хванала за раменете полицай с каска.
Тя му носи първо място на конкурса "БГ прес фото"
в категорията "Единични снимки", а за "Репортаж" се класира втори.
Снимката не остава незабелязана и за екипа на "Пазителят". За да подберат най-добрите кадри от протестите в цял свят, правят голям подбор. В лентата в рамките на около 30 секунди се сменят няколко емоционални снимки. Фотографията на Стефан е единствената от България.
"Радвам се за това, което се случи. Бях поласкан, че са стигнали до мен и че мой продукт се нареди до невероятни кадри от най-големите агенции по света.
Въпреки всичко, сякаш не отдавам чак толкова голямо значение на това. Някои хора снимат една чаша и й придават голям смисъл, но аз не съм такъв.
Снимката донякъде е
и голямо бреме
Кара ме да се замислям дали ще се повтори това постижение и дори дали изобщо ще има друго такова", казва Стефанов.
Историята във филма се развива във време, в което хората са загубили смисъл - живеят като роботи. По някаква ирония на съдбата това не е далеч от българската реалност, но, разбира се, там е доста по-засилено.
"Свързаха се с мен, докато филмът бе в постпродукция и трябваше да се действа бързо. Казаха ми, че са я избрали, защото е добър пример за кураж и именно в такъв момент се появява на големия екран", казва авторът.
Стефан е студент по фотография в НАТФИЗ, но зад гърба си има и 2-годишно следване в специалността "Компютърна химия" в Софийския университет. Зарязва първоначалния си избор, защото не приема начина на преподаване. Избирайки да се занимава с изкуство, започва да стажува в национален ежедневник. Отразява протестите срещу кабинета "Орешарски". Ходи всеки ден, защото според него, за да усетиш къде ще се случи нещо важно, трябва да си част от бунта. В онзи ден, когато всички медии, включително и Стефан, са съсредоточени единствено върху момчето, което скочи върху колата на Антон Кутев,
фотографът прави най-добрия си кадър,
без да подозира какъв
отзвук ще има
"Спомням си, че тогава трябваше много бързо да се върна в редакцията, за да дам снимките, преди да се затвори броят. Качих я в системата заедно с другите кадри, но тогава не й обърнах голямо внимание, дори не се публикува на следващия ден във вестника.
Вечерта подбрах няколко снимки за фейсбук, но ги качих в албум, който не беше публичен. Една приятелка ми каза да променя настройката му, защото иска да я сподели. Впоследствие на другия ден вече ме беше заляла вълна от съобщения, а снимката беше навсякъде. Чак тогава я публикувахме и във вестника", спомня си авторът.
Снимката обиколи много медии, но почти никой не е платил за правата й на Стефан. Единствените пари, които получава, са два хонорара - един от 50 и един от 20 лв. Все още не е взел дори и договорената сума с холивудската продукция.
"Много интернет медии и вестници я бяха свалили от профила ми във фейсбук, тъй като не се нуждаят от висока резолюция. Някои се свързаха с мен, за да поискат разрешението ми, но по-голямата част, особено от чуждите медии - не. Дори на някои места бе посочен друг човек като автор на снимката. Свързах се с тях, за да им кажа, но нямаше никаква реакция.
Все още не са ми изплатили и парите за филма. Хонорарът за "Пазителят" е колкото средната заплата в България. Скоро ми писаха, че приближава финализирането и ще ми изплатят сумата.
Предполагам, че няма
да позволят да се стигне
до съдебни дела
Надявам се все пак да останат коректни", казва фотографът.
Според него в България хората не обръщат голямо внимание на авторите на снимките. Почти няма и фотографи, които да пишат истории с кадрите си, и отдава това на ниското заплащане.
"Наскоро с мои колеги си говорехме, че почти всеки човек може да се сети за невероятни снимки от историята на фотографията, но не и за имената на авторите. А в България и самите артисти губят хъс след време, за да излязат и да направят нещо наистина стойностно.
Дори да са мотивирани в началото,
парите не са достатъчни в тази професия, а това убива всякакъв ентусиазъм
Отделно няма и редактори, които да умеят да отсяват добрите кадри. Попадал съм на случаи, в които има много добри снимки, но се вземат по-тъпите, за да се илюстрира даден текст. От една страна, това се случва заради цензурата, а от друга - е просто липса на вкус, няма я визуалната култура", казва Стефан.
Напоследък фотографът се замисля да замине някъде в чужбина за определен отрязък от време. Причината не е само заради политическата ситуация в страната, нито заради финансовото му положение. Просто иска да се сблъска с друга култура, за да се обогати. Но засега е в България, продължава да снима и да е нащрек за следващия си фотоудар.