Директорът на Сатирата Здравко Митков махна 7 пиеси от репертоара на театъра. В черния списък се оказаха постановките "Римска баня" на Станислав Стратие и "Онова нещо" на Христо Бойчев. Спирането на българска драматургия предизвика недоволство в гилдията.
Най-засегнат в случая е Никола Анастасов. Има съмнения, че той може и да не излезе на сцената през новия сезон, защото са свалили всичките му постановки. Директорът не е уведомил Анастасов лично за решението си, а той все още не е наясно какво ще се случи с него.
"Прочетох на таблото в театъра, че тези пиеси няма да бъдат част от репертоара на Сатирата. Всяка година отпадат постановки, за да се пуснат нови и това е естествено. Нямам сведения какво ще се случи в бъдеще. Есента ще се вземат решения", каза Никола Анастасов.
"168 часа" се свърза със Здравко Митко и той увери, че това няма да се случи и актьорът ще бъде ангажиран за други роли. Режисьорът на "Римска баня" и "Онова нещо" Славчо Пеев обаче е изключително притеснен за бъдещето на двете пиеси. Според него е кощунство да се махат български представления, които продължават да привличат публика, а в същото време да се оставят на сцената пиеси, които не са толкова гледани, но са на директора.
Свързахме се с него, както и със Здравко Митков, за да обяснят своята гледна точка в полемиката.

- Г-н Пеев, има спрени постановки в Сатирата. Какво всъщност се случва в театъра?
- Спрели са 7 пиеси в Сатиричния театър, но това, което ме интересува е, че три от тях са български - "Римска баня" на Станислав Стратиев, "Онова нещо" на Христо Бойчев и "Речта на селския крал" на Елин Рахнев. Ако поводът за спирането на "Римска баня" е, че се играе вече 9 г. при пълен салон и е амортизирана, ще се поправи много лесно. Но явно тук не става въпрос за това.
- Каква е причината?
- Всичко започна, когато част от нас подкрепиха Калин Сърменов за директор на Сатирата, защото работата в театъра беше потръгнала, а не Здравко Митков. Държа да кажа, че ако някой е смятал, че Здравко Митков е издържал конкурса, жестоко се лъже. Преди това от партията ми казаха, че той ще бъде следващият директор. Не е възможно при онази конкуренция, той да бъде избран честно.
Но е важно да се каже, че ние, заставайки зад Сърменов, не сме били против Митков. Тук има конфликт на лична основа.
- Какви бяха доводите за спирането на тези 7 пиеси?
- Смешни. Обясняваше се, че няма публика. Спрените български пиеси събират повече публика, отколкото представленията на директора. "Волпоне" и "Дон Жуан" на самия Митков се играят пред 30-50 човека. Неговите пиеси са и доста по-рекламирани от останалите. Популяризират се с огромни плакати, а за "Римска баня" нямаше нито една рекламат и въпреки това залата се пълнеше. Не може ида има сравнение. Директорът трябва да си отиде, защото пак ще сбърка. Реално той много добре знае, че партията му благодари за неговата особена работа.
- Възможно ли е да се манипулират данните за посещение на пиесите?
- Сигурен съм в това. Има далавера с билетите в самия театър. Композиторът на спектаклите Юри Ступел дойде след случилото се и ми каза:
"Защо твърдиш, че залите са пълни, след като едното представление е с 200 души, а другото - 150?"
Попитах го откъде има тези данни, а той ми каза, че му се е платил хонорар на базата на тази публика. Казвам ви, че ще се направи разследване, защото скиците със заетите места стоят и много добре се вижда колко души е имало в театъра на всяка една постановка. Някои хора трябва много да внимават тук. Много съжалявам, че не заснехме последното представление, за да се види каква е публиката. Също искам да се разбере какви хонорари се раздават в Сатирата, което все още е абсолютна тайна, а трябва да стане ясно.
- Кой спекулира с тази информация?
- Естествено, че директорът. Готов съм за ден или два да обявим едновременно "Римска баня" и едно негово представление и да видим на кое колко хора ще влязат. Най-важното е, че пиесата на Стратиев забавлява хората. Казах многократно, че ако пиесата е амортизирана, трябваше просто да ме извика и да насрочим няколкоо репетиции, за да се поправи. Решението му да ги свали е поведение на лаик.
- Никола Анастасов е най-засегнат от падането на постановките.
- Престъпление е да го лишиш от сцена. Кольо Анастасов е на 82 г. и е в страхотна форма. Народът така му се радваше в "Римска баня". Ръкопляскаха му през 3 минути. Публиката в Сатирата се смени и идват страшно много млади хора, които виждат Никола и актьори от това поколение. Те ще разказват за тях след време.
- Разговаряли ли сте по този въпрос с него?
- Той е като убит. Това му е една от най-добрите роли. И аз имам специално отношение към тази пиеса, защото сме я играли 600 пъти на времето до 1988 г., когато заради доноси я свалиха от сцена. Три пиеси на Стратиев бяха спрени тогава.
- С какво пречи толкова този автор?
- Пиесите им се харесват и от чужденци. В България дойде един английски театър, който постави "Римска баня". Изгледахме представлението и си поговорих с режисьора. Той ми сподели, че големият британски писател Том Стопард му е казал, че в централна и югоизточна Европа има пет души, които са оказали влияние върху литература, драматургия и взаимоотношенията между хората и двама от тях са българите Христо Бойчев и Станислав Стратиев.
Казвайки това, се вълнувам и трябва да си взема въздух. Да ги махнеш е кощунство, предателство спрямо българското. Не искам да се приеме като спекулация. Двете пиеси са на по-високо ниво от 70% от репертоара на Сатирата.
И Станислав Стратиев, и Христо Бойчев пречат. Бойчев е общественик, той се намеси в много неща. Знам много добре кой е казал името му да не се споменава никъде. Стратиев е играл в 70 държави, а Христо Бойчев го гони.
- Кой е дал такива заръки?
- От тези, които си отидоха. Оставиха безумно много хора на възлови места, а следващите във властта ще се чудят какво да правят. Министърът на културата не направи нищо, него все едно го нямаше. Каза се кой ще спечели конкурса за директор на Сатирата, но никой няма достойнство да си признае.
- Някой от Министерството на културата на прави ли проверка за тези данни?
- Министерството го няма. Когато директорът спря едно благотворително представление, се обадих на бившия министър Стоянович. Той не ми вдигна, след което написах есемес с обяснение, но не получих никакъв отговор. Искахме да поставим две пиеси в Добрич и Варна с безплатни билети, за да им олекне малко на хората след бедствието. Бяхме решили да отворим касите за тези, които искат да им помогнат с колкото средства могат.
Един ден преди това проявата се спря, защото била рисково финансова, според директора. Това не е така, защото имахме спонсори, които поеха пътните и престоя. От театъра се искаше само да раздадат дневните, които са около 2000 лв.
А знаете ли каква е загубата за обществеността?
Бях на скоро във Варна и хората ме питаха защо сме спрели инициативата. Как да се оправдавам пред тях?
Сатирата винаги е бил обществен театър.
В едно интервю Митков беше казал, че аз на своя глава съм направил турне. Как може това да се случи това, при положение че има заповед, подписана от него. Отделно искахме да направим благотворително турне за хората заради наводненията. Чудехме се какво да направим за тях, как да им помогне, естествено, без ръководството. То е далеч от такива мисли, изобщо не го вълнува.

Каква е позицията на Здравко Митков, директор на Сатиричния театър, четете в новия брой на в. "168 часа"