Разследването от предишния брой на "168 часа", в която стана ясно, че само 3 от 100 филма са успели да реализират по-голяма печалба от субсидията, отпусната им от НФЦ, предизвика редица недоволства.
Подробно се коментираха проблемите в българското кино, свързани с разпространението, критериите за финансиране и класиране на сесиите в НФЦ и слабостите в закона в продължение на два броя.
А фактът, че някои, въпреки недостатъците, са успели все пак да излязат на печалба, се оказа като кол в сърцата на други, които се почувстваха обидени. Но кой е виновен, че едни филми са привлекли аудитория, а други не и каква е причината?
Тези цифри показват, че е имало смисъл да се отпусне финансиране за реализирането на проектите. Точно тези 3 филма, които възмутиха и вбесиха други режисьори, са успели да удвоят, а някои от тях и почти да утроят парите си от субсидията.
Въпреки това говорим основно за зрителския интерес като мерител, защото бокс офисът включва парите, реализирани от продажбата на билети, но това не означава, че те се връщат обратно в държавата - по-голямата част са, за да се заплати на разпространители и на кината.
Грубата истина по въпроса обаче дори не е в това кой в крайна сметка е взел парите, а във факта, че колкото и да мрънкат някои режисьори, за повечето от тези около 100 заглавия, които са се класирали за държавна помощ, никой дори не е чувал и едва ли някога ще чуе. Безспорно има много неща, които трябва да се променят около практиките на НФЦ и закона, затова сме отворени за нови гледни точки по темата. В този брой разговаряме с режисьорката Милена Андонова.

- Кога подадохте жалбата - след като излезе скандалът с Евгений Михайлов или преди това?
- Когато видяхме, че мотивите в анкетните карти за нашия проект на Евгений и Геновева са еднакви.
- Ако "Пастир" бе класиран в първите три места, а не на шесто, щяхте ли пак да процедирате така?
- Не се знае предварително колко филма ще пусне директорът на НФЦ. По-късно решава къде да тегли чертата.
- Каква е целта на обжалването ви?
- Жалбата е заради грубото нарушение на закона и правилника, според който се оценяват филмите. Искаме системата да се промени. С Невена Андонова работим върху предложения за промени от март месец, когато си предадохме проекта. Трябва да се започне от начина, по който се избират членовете на комисията. В момента към тях няма никакви критерии, освен да бъдат представители на съответните асоциации от филмовата индустрия, да имат 5 г. стаж в киното и да са с хуманитарно висше образование.
- Какви трябва да бъдат членовете на комисиите според вас?
- Преди всичко да са съвестни хора, а не такива като Евгений Михайлов. Да са утвърдени в своите професии и спокойно може да не са от тези среди. Има специалисти, които разбират от литература, драматургия, философия. Целта на киното не е само да забавлява хората.
Държавната субсидия
се дава предимно за културен продукт,
което не значи, че трябва да бъде негледаем, разбира се.
Най-лошото в правилника е, че системата за оценяване е много порочна. Това точкуване, което е от 1 до 10, и фактът, че оценките могат да бъдат с половинки, създава проблеми. Така става невъзможно да се класират реално качествата на проектите.
Според мен трябва да бъде с "да" и "не", а не с точки. Също не мисля, че има нужда комисията да е от 9 души.
- А една таква система с "да" и "не", няма ли да създаде пак проблеми и спорове? Може да бъдат в съотношение 50/50.
- Тогава трябва да има обсъждане със съответните аргументи. Когато класираш проекта, трябва да посочиш и мотивацията си. Всеки може да каже харесва ми или не. Но тук не това е въпросът. Ако ще бъде така, трябва да повикаме други хора, които да се изкажат, и на мен ще ми бъде интересно да чуя мнението им.
- Субективизмът и при тази система ще остане. Възможно ли е да се избегне, когато става дума за изкуство? И при други критерии ще го има момента, че човекът ще изхожда от собствения си опит и гледна точка при оценяване.
- Точно затова казвам, че е важен критерият, по който се избират хората. Искам на всяка цена да се знае, че този дебат за проблемите в българското кино трябва да се продължи. Изследване на обсерваторията по икономика на културата показа, че именно тя е на 8-о място с 4% принос към БВП (брутния вътрешен прдукт - бел. авт.). Една индустрия в момент на криза, между 2008 и 2012 г., удвоява своя принос към държавата, което е страхотно. По този начин се връща субсидията.
- Защо в киносредите у нас "възвръщане на пари" е сякаш мръсна дума и дори го има момента на раздразнителност, че изобщо се повдига този въпрос?
- Защото те не се възвръщат, не отиват обратно в държавата.
- Но са като индикатор за интереса на хората към филма.
- Това не е единственото мерило. Ще ви дам пример с моя филм "Маймуни през зимата", който е най-успешният български дебют в новото време. Той има награда от един от петте най-важни фестивала в света. Този факт не е просто приятно изживяване. Повлича след себе си много неща. Беше подпомогнат от немски фонд. Когато получихме наградата заедно с "Обърната елха" на Иван Черкелов и Васил Живков,
беше един малък триумф на българското кино през 2006 г. Тогава законът за филмовата индустрия бе съвсем нов. След това шефът на фонда се бе изказал сред представителите на киносредите в Германия: "Ето, вижте колко е добре да се работи с български продуценти." Така става много по-лесно за следващите колеги да намерят копродуценти.
- Всяка година се повдига въпросът, че парите за кино са малко, но ще се повиши ли качеството, ако се увеличат?
- Наистина са малко. Българската киноиндустрия е уникална, и не само заради икономическия си принос. Знаете ли, за да има хубав и успешен филм, е нужен нормален процес, в който да се правят поне по 12 на година, а не единици, за които не се знае дали ще станат. Преди промените са се произвеждали по 30 ленти и е имало успешни заглавия.
- В Румъния има таван на държавните субсидии до 600 хил. лв. и въпреки това те са носители на две награди "Златна палма".
- Да, обаче съм ставала свидетел как се процедира там. Покрай моя филм съм участвала в много фестивали в съседната ни държава. На всеки един от тях имаше румънски представители на кинематографията, които четяха списъци с техни кинорежисьори.
Обясняваха, че са велики и трябва да бъдат подкрепени
И ето какъв е резултатът, когато са насочени усилия към киното. В Германия 10 г. са отпускали пари, за да се създадат традиции. Подпомагат дейността на независимите продуценти, за да се оформят като институции и да започнат да произвеждат кино.
- У нас голяма част от субсидиите са доста повече от 600 хил. лв. Не трябва ли да се стимулира външното финансиране, а не да се разчита по-голямата сума да е от НФЦ.
- Разбира се. Пак ще говоря от моя опит, Субсидията ми бе 650 хил. лв. от НФЦ, а останалите пари, които бяха повече от половината на тази сума, са външно финансиране. Тогава това беше таванът на държавното подпомагане. Освен това, наградата му създаде голям интерес в Германия. Пуснаха го в праймтайма в една тяхна телевизия и се обаждаха да кажат колко голям рейтинг е имал.
- Фактът, че повечето филми, подпомогнати от НФЦ, не са познати на хората, събужда съмнението, че се раздават едни пари и няма резултат след това.
- Важно е да се знае, че субсидиите се дават на продуцентите, а много режисьори заемат и тази роля. Това създава впечалтението, че се дават на нас, но ние сме на хонорар, въпреки че създаваме филма. Малка част от парите, които се натрупват от продажба на билети, се връщат при екипа. Разпределят се в киносалоните и разпространителите. Българските филми у нас не се показват достатъчно на екран.
- Условията са еднакво лоши за всички - и за тези 3 филма, които са реализирали по-висок бокс офис, и за тези, които не са успели. Екраните са един и същи брой за всички. - Разпространението в България е унищожено. Ако ти като създател на кино нямаш връзки с разпространители, няма да ти пуснат филма. Условията са неравни. "Маймуни през зимата" имаше добра посещаемост през първия уикенд, а след 5 дни го свалиха от екран.
И това се случи
с голяма част
от българските заглавия
Причината не е, защото не се гледат, а заради времето, в което се показват - кой ще отиде във вторник следобяд на кино? Когато разпространителят от своя страна ти каже, че не иска да се заеме с твоя филм, както беше в моя случай, какво може да се направи?
- В този случай кой е виновен?
- Така е направена регулацията. Преди няколко години Людмил Тодоров си изтегли филма от разпространение и се съди с тях. Нужни са промени в законодателството. Напоследък започнаха да обръщат внимание на българското кино, но навремето беше трудно. Просто не ги интересуваха нашите филми.
- Ако голяма част от финансирането у нас е частно, тогава няма ли повече страни в лицето на инвеститори да са заинтересовани този филм да е успешен?
- Няма как, защото пазарът ни не е такъв. Единствените киноиндустрии, които печелят, са американските и индийските. Трябват ни минимум 80 млн. зрители, за да се получи. У нас няма истински пазар или конкуренция.