Наследниците на Никола Вапцаров са подали искова молба за обезщетение от 555 031 лв. за пропуснати ползи към "Музеен комплекс" и община Банско.
Роднините на поета по линия на брат му Борис предявяват претенции, защото не могли да използват имота си от 2003 г. до момента, както става ясно от молбата, с която в. "168 часа" разполага. Там пише следното: "При така изяснената фактическа обстановка и приложените писмени доказателства, установяващи, че
ищците са съсобственици на процесния имот,
община Банско и Музеен комплекс са ни лишили от възможността да ползваме имота си, поради което у нас се явява безспорния интерес от завеждане на настоящата претенция върху процесния имот, представляващ безспорно наша собственост."
Пропуснатите ползи, които трябва да се компенсират според тях, са изчислени като наем за последните 11 години.
"Обедняването, което сме претърпели от обстоятелството, че сме били лишени да ползваме имота си, следва да се изчисли на база наем в размер на 4 евро за кв.м от квадратурата на имота, или 1368 евро с левова стойност 2692 лв. месечно. За периода от 28.08.2003 до 28.02.2014 обезщетението, което ни дължи ответникът, възлиза на 339 192 лв. Законната лихва за този период е 215 228 лв.", както е посочено в исковата молба.
В момента все още не е насрочено първото заседание на делото. Изтича едномесечният срок, в който трябва да се отговори на исковата молба. Досега музеят и общината са водели доста дела със семейство Вапцарови, но винаги с роднините по линия на брата на поета Борис. "168 часа" потърси директора на музейния комплекс Светла Барякова, според която претенцията е неоснователна.
"Вапцарови искат да си върнат къщата в центъра на Банско още от 1999 г., но ние имаме договор за покупко-продажба от 1952 г. В него пише, че наследниците са си получили обезщетението. Общината винаги е мислила за тях. През 1981 г. община Банско предоставя жилище на Райна Вапцарова. Освен това им е дадено общинско място, където в момента се намира техният хотел", твърди Барякова.
Тя предостави договора на "168 часа" и в него ясно се вижда, че
на роднините тогава са преведени 19 648 лв.,
както следва: Борис - 4911 лв, Елена - 8158 лв., Райна - 4911 лв. и Бойка 1648 лв. (Виж факсимилетата).
"Комитетът за наука, изкуство и култура откупува, а не отчуждава имота от наследниците и в документа това ясно се вижда", пояснява директорът.

Според исковата молба и документите, които са цитирани в нея, имотът е отписан като държавна собственост през 2001 г. Последното решение на съда, цитирано от ищците, е от 2010 г. и то отхвърля няколко обжалвания от страна на "Музеен комплекс" и община Банско.
Пропускът тук, който се подчертава от Светла Барякова, е липсата на документ от последното дело: "Според последното решение на съда от декември месец миналата година наследниците са признати като съсобственици на 1/4 идеална част от сградата и дворното място, а 3/4 са в полза на държавата. Музеят на Никола Вапцаров е
недвижима културна ценност с национално значение
и е важно свидетелство за живота на един от най-гениалните ни поети. Затова къщата музей е държавна, а не общинска собственост."
Позицията на музея е, че изобщо не може да се претендира за каквото и да било обезщетение най-малкото заради ремонтните дейности, които са извършвани от страна на община Банско през годините.
"Безсмислено е да се искат такива пари.
Сумата е невъзможна
за музея
Тя е по-голяма от годишния ни бюджет. От една страна, е безсмислено, но и неморално от тяхна страна. За да се оформи целият музей в този му вид - с битовата част, която е възстановка на къщата, в която е преминало детството му, двете нови сгради и разширението на двора, са отчуждени имотите от още четири семейства, които са били съседи на Вапцарови и нямат роднинска връзка с тях. Но нито един от тях досега не е предявил иск", казва Барякова.
Въпреки това наследниците посочват поименно какви пари им се дължат в молбата - "Съобразно идеалната част,
притежавана от всеки един от съсобствениците,
ответниците дължат солидарно на: 
- Борис Вапцаров - главница от 226 128 лв., от които предявява частичен иск в размер на 26 128 лв. и лихва в размер на 143 485 лв., иск за 3485 лв.
- Мая Вапцарова - главница от 56 532 лв., от които частичен иск за 10 000 лв. ,и законна лихва в размер на 35 871 лв., от които 3000 лв. частичен иск
- Никола Вапцаров - главница в размер на 28 266 лв., от които частичен иск за 3266 лв., и лихва от 17 935 лв., от които иск за 935 лв."
Причината, която наследнците посочват като мотив, за да изпратят искова молба, е иск от страна на музея те да им изплатят 1,2 млн. лв. (Виж интервюто на . 4-та стр.) "168 часа" попита директорката на музея дали е имало такава претенция от тяхна страна.
"Това, което цитира Никола, не е молба от наша страна, а
отговор на техния иск, който се изисква по закон
Първо те подадоха искова молба, а след това общината просто е посочила в отговора средствата за ремонт, реставрация, консервация и за ново строителство, поддръжка. Изключително скъпо е да се поддържа музей", казва директорката.
Ако наследниците придобият пълно владение над музея, директорката се притеснява, че ще се застраши интересът му: "В България няма частен музей, който да функционира нормално. Те вече се изказват, че експозицията не им харесва, и искат да наложат вижданията си. Основното, което твърдят, е, че е наблегнато много малко на бащата на поета - Йонко. Твърдят, че поетът не бил най-известната личност в този род, но все пак музеят е за поета, а не за баща му. Те стигат дотам да казват, че музеят не се използва по предназначение. Още през 1991 г., преди да влезе в сила законът за реституцията,
пишат писмо до министъра на финансите Иван Костов
и твърдят, че къщата им е отчуждена, че позицията е едностранна и липсва ролята на дядо им Йонко. И предлагат на държавната хазна да не се занимава с поддръжката му, а те да поемат музея", казва Светла Барякова.

Племенникът Никола Вапцаров:

Не искаме пари, а контрол над музея

- Семейството ви е пуснало искова молба за обезщетение от къщата-музей на Вапцаров в Банско за пропуснати ползи в размер на около 600 хил. лв.
- Нещата стоят така, че те ни пуснаха искова молба за 1,2 млн. лв., а ние за 600 хил. лв. Но намерението ни не е сериозно.
- Каква ви е целта тогава?
- Искаме сградата да си остане музей. Не желаем да ни се изплаща наем. Целта ни е да работим съвместно с общината, но да можем да предпазваме музея от политиците. Като дойдат избори и ставаме интересни за тях.
- В молбата се цитират документи, според които e отменено отчуждението и сте си върнали имота.
- Това е свършен факт. Имаме документи, ВКС се е произнесъл в наша полза и по този въпрос никой не спори. Ако някой иска да връща топката, да се обърне към Върховния съд. Ние сме съсобственици с община Банско. Искаме да запазим музея и да защитим името Вапцаров и фамилията. Има опасност да дойде някой гигант на българското банкерство и да реши, че ще прави казино на негово място, както веднъж вече стана. Един от кметовете на Банско бе заявил такова намерение. Искаме да имаме някакъв контрол над музея.
- Тогава за какво са тези искове за обезщетение за наем? Все пак сте пуснали молбите до окръжния съд в Благоевград.
- Не искаме пари. Това е един закачлив отговор от наша страна на поисканите от тях 1,2 млн. лв. от община Банско. Тогава решихме да претендираме за наем.
- Кога са ви поискали тази сума и защо?
- Това е по време на делото, но е стара история. Има го документирано. В молбата са писали, че извършили ремонти за 2 млн. лв., което е глупост. Нали знаете за тези пари в какво е могла да се превърне къщата.
- Ако съдът отсъди във ваша полза и ги задължи да изплатят обезщетението, ще вземете ли парите, или ще ги върнете в музея?
- Пак казвам, че не искаме пари, а да си стиснем ръцете с общината и да направим общ екип. Намерението ни е да направим обществен съвет, в който да се включат всички творчески колективи и да се вземат решения общо. Вапцаров е на хората и целта ни е да го запазим.  

Велизар Соколов-Заки, адвокат:

По-трудно се преговаря с наследници, отколкото с автори

- Какви са авторските права на наследниците по закон?
- При смърт на автора неговите наследници стъпват в пълния обем права на движимото и недвижимото имущество. Включват се и авторски права на починалото лице, като времетраенето им е до 70 г. след смъртта на автора. С изключение на правото на авторство и на авторско име нашият закон не ограничава обема им.
Наследниците упражняват авторските права на своя наследодател
Дават разрешение за използване на неговите произведения и реализират приходи чрез разпространение, излъчване, предаване чрез кабел, внос и износ на копия от екзампляри, даване на достъп посредством интернет и редица други права. Реално погледнато, могат да блокират използването на творбата през този период от 70 г. След това то става публично достояние.
- Имали ли сте такъв случай в практиката и какви са ви впечатленията от подобни дела?
- С наследниците се преговаря по-трудно за използване на произведението, отколкото с авторите приживе. При тях надделява или комерсиалното - желанието да спечелят повече от произведението, без да се вълнуват толкова кой и с каква цел иска да го използва, или, напротив - искат да се блокира всякакво използване, за да не се накърни паметта на автора.
Така например въпреки огромното желание и направените опити авторите на филмов проект за продължение на известен български филм не успяха да получат съгласие от наследниците на сценариста за преработване на сценария и проектът се провали. Те просто не желаеха да предоставят правата, въпреки че всички актьори от оригиналния вариант се бяха съгласили да участват.
- Тук изниква въпросът дали трябва да има възможност да се отнемат авторските права от роднини, когато пречат и отнемат правото на автора да достига до хората и след смъртта си?
- Това е интересен въпрос. В казуса, за който ви разказах по-горе, публиката се лиши от възможността да види продължение на един от любимите си филми. Може би наистина е добра идея да се даде възможност в такива случаи заинтересованите лица да се обръщат към съда, който да извършва с помощта на специалисти преценка за основателността на такова искане и да отсъди в полза на обществения интерес.
За да не бъде лишавано обществото от творенията
по причина, която не касае тях, а наследниците им, трябва да се предвидят промени в закона.
Така както има форми на свободно използване на произведения на автора, трябва да се помисли и за такова нещо, когато правата се използват от наследниците. Това не може да бъде произволно, нито абсолютно. Във всеки един случай трябва да се следи обществения интерес.
- Напоследък има недоволство от страна на наследници на починали автори, към чиито произведения има голям интерес за екранизация. Такъв е случаят с Никола Вапцаров. Наследниците му не са доволни от филма, който излезе за него, и най-вече за подробности около личния му живот. В този случай могат ли да претендират?
- Националното законодателство дава много възможности, ако някой счита, че е осъществен състав на обида или клевета по смисъла на НК на РБ. Ако чрез тях са причинени имуществени или неимуществени вреди на обиденото лице, има възможност да се претендира заплащане на обезщетение.
Но това не е на основание на авторското право
Ако произведенията на Вапцаров се представят във вида, в който ги е написал, няма нарушаване на авторското право и авторското име. Подробностите от личния живот нямат нищо общо с авторското право и мисля, че трябва да се обърне внимание докъде се простира то - защитава формата на творческа изява.
Не са обект на авторско право: закони; идеи и концепции; фолклорни творби; новини, факти, сведения и данни - те са като част от обективната действителност и могат да бъдат намерение в публични архиви. Също така идеи и концепции не подлежат на авторско право. 90% от клиентите, които идват при мен, са с репликата: "Имам страхотна идея за книга/предаване и т.нат. и искам да я защитя, за да не я откраднат."
- В този случай как се защитават правата?
- Прави се така нареченият договор за неразкриване. Ако един автор има идея за създаване на тв предаване, сериал или др., отива при човек, който да го финансира. Тогава те сключват договор, в който се казва, че авторът ще разкрие концепцията си, ако продуцентът се задължи да я реализира само с него. Ако не го изпълни при същите условия, ще е извършил нарушение по договор, което е облигационно. Заради това основание виждаме в надписите на много чужди сериали, на които пише: "По идеята на...".
- Стигали ли сте до европейски съд с казус за авторско право?
- Имахме честта да участваме в първото българско дело по преюдициално запитване пред Съда на европейските общности в Люксембург през 2008 г., където представлявахме едната от страните по казус, свързан с права върху бази данни. Останахме с отлични впечатления от съда, най-вече от това колко задълбочено се разглежда всеки един казус и какво е отношението към процесуалните правила като цяло.
- Има ли слабости в нашия закон?
- Нашият закон вече остаря. Обзет съм от усещането, че е настанало време за сериозна ревизия. Приет е 1993 г. и до 2013 г. е променян основно около 6 пъти. Предпоследните промени от 2011 г. са свързани с колективното управление на права и създадоха страшно много проблеми. Законът ни започна да прилича на индианско одеяло - има много членове, които объркват. Има текстове, които, прилагани, са доказали, че създават проблеми.
През последните години не е поставян въпросът
дали законът за авторското право има нужда да се промени,
така че да бъде ефективно приложим. Има много сериозни недостатъци и може би когато политическата и законодателната обстановка в страната се нормализира, ще дойде моментът и за тях.
- Кой е най-големият проблем при разрешаването на един такъв казус?
- Непознаването на специалния закон за авторското право от страна на съдии в голяма част от случаите е довело до изключително неоснователни съдебни решения. Не се притеснявам да го кажа, защото има съдии, които нямат никаква представа от авторско право, но решават такива дела.
- Какво се прави в такива случаи?
- Обжалваш пред горна инстанция, но рядко това променя нещата. Единственото, което трябва да се направи, е да се работи в посока повишаване на квалификацията на съдебните състави в конкретните производства. Но в наказателните производства не можеш да имаш специализиран съд, защото разпределянето на дела е произволно. Не можеш да разчиташ, че имаш обучени прокурори, нито съдии. Все още няма унифицирана практика. Съдебната практика е плачевна.
Да не говорим, че способите за мотивиране на съдии се вихрят с пълна сила. Не може да има никаква предвидимост за резултата. Може до последно да си с абсолютно ясните и точни аргументи, но това не е гаранция за спечелване на дело. Това е един цялостен проблем в съдебната система, който не подминава авторското право.