Предложението на Тръмп за мир е по-скоро колониална сделка, коментира пред "24 часа" Калина Зафирова, която участва в GSF като част от екипа на пристанището в Сицилия, откъдето флотилията изпрати лодки с хуманитарна помощ за Газа

- Г-жо Зафирова, разкажете за себе си и каква част от живота ви заема активистката дейност, включително платформата “Феминистка библиотека”?

- Основно се занимавам с кинорежисура. Опитвам се да използвам силата на киното, за да разказвам достойно историите на тези, които често биват потискани. Много хора не осъзнават какво значение има гласът им. Независимо от професията, която имаш, винаги можеш и трябва да показваш социална ангажираност по наболели теми.

За мен всички битки са преплетени. Няма справедливост на окупирана земя, няма справедливост за нито един от нас. Следователно трябва да се опитваме да оставим света в малко по-добро състояние от това, в което сме го намерили. С активизъм започнах да се занимавам, когато бях на 14 години, и винаги съм се борила за екосоциална справедливост.

Вярвам, че промяната започва с образование, с изграждане на критично мислене,

на общности и с грижа един към друг, и именно това се опитва да направи “Феминистка библиотека” - да събуди съзнанието и да изгради връзки между хората. (“Феминистка библиотека” е платформа за разпространяване и архивиране на историите на жените по света и у нас. Борбата за равнопоставеност, обяснява Зафирова, е свързана и с борбата за свобода за Палестина, като платформата споделя информация и организира събития, свързани с нея)

- Какво ви подтикна да се включите в екипа на флотилията “Глобал Сумуд” (GSF)?

- Отказвам да съучаствам в геноцид. Това, което се случва в Газа, е гарантирано благодарение на хиляди институции и правителства, представители на политически партии и компании.  Ако те не мълчаха пред случващото се в Газа, нямаше да се налага флотилията изобщо да съществува и участници от различни страни да рискуват живота си, за да привлекат вниманието на света към ежедневните страдания в окупирана Палестина и спешната нужда от отваряне на хуманитарен коридор.

- Как протича един ваш ден в рамките на мисията? С какво се сблъсквате на терен - организационно и емоционално? 

- Има стотици хора, които работят в различни аспекти и по различни начини, за да се случи тази мисия и това може би е най-красивото нещо от флотилията “Глобал Сумуд”. Аз бях на терен на пристанището в Сицилия, откъдето изпратихме лодки с хуманитарна помощ и изцяло цивилен екипаж, за да се опитат да пробият незаконната блокада на Израел. Работата е много, сънят е малко. Мисля, че емоционалният труд остава в сянка, а той е от безкрайно значение и от него се полага много. Но нито една от трудностите, които ние сме срещнали по организацията или в емоционален аспект, не може да бъде сравнена с това, през което преминава палестинският народ.

- “Глобал Сумуд” привлече международно внимание с мисиите си. Как виждате ролята ѝ в бъдеще - ще продължи ли да подкрепя Газа след края на огъня?

- Трябва да се  напомни, че правителството на Израел години наред инвестира значителни ресурси - дипломатически, културни и финансови, за да оправдае политиките си на апартейд и престъпленията си, и за да промотира своя имидж по целия свят. Въпреки тази добре структурирана стратегия нашата миротворческа мисия привлече вниманието на света и пряко засегна правителствата на 47 държави.

Всеки ден милиони от нас по света не вярват на измислени оправдания. Хората в много страни се организират, за да покажат, че отказват да са съучастници в геноцид. Настояват правителствата им да осъдят етническото прочистване и незаконната блокада, която подпомага използването на глад като колективно наказание. Хора от цял свят настояват основното човешко право - правото на живот, да бъде гарантирано. Сумуд е името, под което флотилията ни избра да плава - означава устойчивост на арабски, способността да продължаваш да се бориш. Няма да спрем да изразяваме нашето възмущение, докато палестинците не са в истинска безопасност. И не се страхуваме да поставим телата си на първа линия отново, ако незаконната блокада не бъде вдигната. 

- След всичко, което преживяха хората в Газа, какво е най-важното, от което имат нужда днес?

- Точно това е моментът, в който палестинският народ има най-много нужда от нас. Трябва да настояваме примирието да бъде постоянно. Трябва да настояваме Израел, САЩ, ЕС и всички държави, които подкрепиха този геноцид, да помогнат за възстановяването на Газа. Палестинците да имат автономия да решават собственото си бъдеще. Израел неведнъж е нарушавал примирие, дори в момента не го спазва и палестинци умират в Газа, на Западния бряг

действията срещу палестинци стават все по-ожесточени

- Вярвате ли, че този мир може да се задържи, или е нужно нещо повече?

- За мен това не е предложение за мир, а колониална сделка. Вече чухме предложение от Доналд Тръмп палестинската окупирана земя да се превърне в Ривиера. Примирието трябва да е постоянно, а не предпоставка за почивка, която да се използва, за да се въоръжат по-добре престъпниците. Не трябва да допускаме това да се случи. Няма допустимо насилие. Насилието винаги трябва да се осъжда. Ако го оставяме безнаказано, утре ще се обърне срещу нас.

- Каква е ролята на международната общност след края на войната? Трябва ли тя да помага и гарантира, че историята няма да се повтори?

- Не говорим за война. Говорим за геноцид, който на първо място не трябваше да се допуска. Не трябваше да се допуска цивилни граждани да рискуват живота си, за да привлекат внимание към унищожаването на един цял народ. Ако Израел и неговите съучастници не поемат отговорност за действията си, това е гаранция за повтаряне на историята. Палестина не е единственото място, в което се извършва геноцид в момента. Каква е гаранцията, че тези човеконенавистни действия няма да се разиграват в Европа следващия път?