- Г-н Сърчаджиев, как ще коментирате масовите граждански протести в страната? Протестиращите искат оставката на правителството и промяна на модела на управление.
- Да протестират по улици и площади, излязоха хората, които имат активно отношение към политиката и живота. Те са там, за да защитят своето смазано достойнство. Прави впечатление, че в голямата си част протестиращите са интелигентни, млади хора. Имат остро чувство за справедливост. Както и чувство за доброто на България.
Колкото до правителството, за да изкара мандата си, кабинетът на Пламен Орешарски трябва да води популистка политика. Да харчи пари. Но това изчерпва бюджета. Дано управляващите днес не живеят според българската поговорка "Ситият на гладния не вярва".
- Свързвате народното недоволство днес с протестите през 90-те години срещу правителството на Андрей Луканов. Вие бяхте комендант на т. нар. Град на истината. Какво си спомняте от този бурен период?
- Хората както тогава, така и днес бяха напористи в отстояване на своите искания за по-добър живот. Общото с онези дни е гражданското отношение на протестиращите. Когато правя такъв бегъл паралел, си мисля, че
"Градът на истината" може да възкръсне
Съжалявам, че съм немощен и не мога да участвам в протестите. Но духом съм с хората. Аз и семейството ми ги подкрепяме. На сто процента. Да продължават до победа!
- На тези протести хората не се палят срещу високите сметки, както беше през зимата.
- Нацията ни е болна. Много хора не вярват в Бог. Никак! И затова сме толкова "щастливи". Няма откъде да черпят сила. Разбрах това след перипетиите, които преживях с инсулта. Имам чувството, че съм бил в един друг свят. И съм се върнал оттам. Вече като друг човек. Може би ме е върнал Бог.
- Хората на духа обикновено не са религиозни. А са аполитични. В съседна Турция интелектуалците са начело на протестите срещу правителството на Реджеп Ердоган. А при българските протести през зимата, които свалиха правителството на ГЕРБ, водеше улицата.
- В Турция протестите са за свобода. А тогава хората на духа винаги излизат на улицата. Те са в първите редици на народното недоволство. При нас протестите бяха срещу високите сметки за парно и ток. Тогава хората бяха нахъсани, аргументирани. Водеше улицата. Тя диктуваше правилата. Имаше резултат от брожението.

Цялото интервю четете в новия брой на "168 часа"