По-тревожно ми се струва намерението за трупане на дълг под черта, т.е. с дълг да се финансират държавни дружества, казва старшият икономист в Института за пазарна икономика

Още акценти: 

• В следващите години е възможно да видим увеличение на данъци
• Ако Европа е имала нужда от силен импулс за единство, сега го получи
• Трябва да има кампании и присъствие на държавата, но не такава как се лепят етикети с цени

- Поискахме нов доклад за еврото, след като покрихме критериите. Знаем обаче, че решението е преди всичко политическо. Как ще му повлияят световните събития от последните дни, г-н Ганев?

- Аз не бих казал, че е изцяло политическо решение. Има политически моменти, но все пак има и ясни икономически критерии. И едно е да бъдеш на ръба и да има прозорец за разсъждения, друго е, ако се отклоняваш драматично.

Фактът, че изпълняваме критериите и че от 2018 г. сме тръгнали по този път с поемането на ангажименти с влизането ни във валутния механизъм, са неща, които, ако ги направиш по правилния начин, никои няма как да бъдат скрити. И сега логично сме на финала. Да, датата бе отлагана на няколко пъти, но защото ние самите знаехме, че не отговаряме на критериите.

- Какво ни остава до очаквания финал, за да го пресечем успешно?

- Предстои да видим доклада на ЕК и ЕЦБ, който ще излезе в началото на юни. Той ще оцени инфлацията и към края на април, за момента знаем само за януари. От нас зависи какво ще видим в тези данни. Инфлацията в Европа тръгна леко нагоре, ако критерият е 2,5%, може да стигне до 2,6-2,7% и въпросът е какво става с инфлацията у нас. Ние влияем върху нея с най-различни политики и изглежда, че ще бъдем под ръба на критерия. По-големият въпрос е каква ще бъде фискалната политика, тоест какъв бюджет ще има за тази година и план за следващите три. Политиците трябва да проявят здрав разум при приемането на бюджета. Натрупването на мнения - на институции и отделни експерти, ясно показва, че разходната част е раздута. Тя трябва да бъде променена, за да не се налага да напомпваме приходите от ДДС например с над 30% само и само да се напъхаме в дефицита от 3%.

- Прочит на бюджета показва, че дефицитът бавно ще намалява, което е добре, но дългът ще расте. Не тръгваме ли по грешен път?

- В голяма степен е спорно дали дефицитът ще намалява, тъй като виждаме голямо раздуване на разходите за тази година. Прави се опит те да бъдат покрити с огромни приходи от ДДС, които едва ли ще се изпълнят. Салдото е под риск и няма отговор какво ще бъде в края на тази година.

Този въпрос стои и за следващите години, тъй като отново в опит да се покажем в добра кондиция е предвиден много малък ръст на разходите за заплати от 1-2%. Това няма как да стане. Така че въпроса с фискалното салдо не сме го решили, затова ми се иска да видя стъпки в разходната част.

Ще видим най-вероятно увеличение на данъци. Осигуровките вече е планирано да растат в следващите години. Струва ми се, че това може да бъде избегнато с намаляване на разходите. Дългът ще расте, което не е необичайно, когато трупаш дефицити в период от близо 10 години, ако отчетем и прогнозата в средносрочен план. По-тревожно ми се струва намерението за трупане на дълг под черта, т.е. с дълг да се финансират държавни дружества.

- Това намерение вече получи остри критики, още повече че имаме печален опит от минали години.

- Да, имаме печален опит в това да се финансират с дълг държавни дружества, главно в енергетиката, но най-вече Българската банка за развитие, което да служи като някакъв втори бюджет, без да тежи на фискалното салдо. Тази мярка е много спорна. Да вдигаме дълга със 7,2 млрд. лв., които да се разпределят от държавни дружества и уж да провеждат бюджетна политика в сянка, е твърде спорно и е по-добре да не се влиза в такива еквилибристики.

- Удържането на дефицита до 3% ще бъде за сметка на социални плащания и инвестиции под въпрос. Това ли е правилното решение?

- Имаме рекордно увеличение на разходната част, на капиталовите разходи, на някои заплати. Цената за тях наистина се плаща от доходите на останалите. В момента сме в период, в който можем и трябва да сложим разходите под контрол и да започнем фискална консолидация. Ние сме на прага да изпуснем тази година и по-скоро да не я започнем.

- Преди датата за въвеждане на еврото дали ще се възобновят старите спорове за подценен или надценен лев, за нови пикове на инфлацията и всички други плашила?

- Твърдения ще има всякакви. Хубавото е, че когато излезе решението, ако приемем, че е положително, ще фиксираме датата за приемане на еврото и курса. Нормативната база е приета, така че ще имаме 6 месеца всички да се подготвят.

Основно говорим за всички, които участват в практическото въвеждане - банки, финансови институции, пощи, търговски обекти. Темата за курса лев - евро ще отпадне най-бързо, тъй като няма да се чака януари, а отново в средата на годината ще се каже при какъв курс влизаме и той няма да е различен от фиксирания. Нататък е важно да започне разговорът как да мине процесът на обмяната, който може би е най-важният.

- Точно той, ако не минава гладко, може да компрометира еврото. Имате ли притеснения и какви?

- Не ме притеснява как ще се лепят етикетите в търговските обекти с двойните цени, там има достатъчно хора, които да го правят, и контролни органи, които да го проверят. По-голямото ми притеснение са възрастни хора, които живеят в малки населени места, които имат някакви спестени пари и ще се запитат как да ги обменят. Там ми се струва, че трябва да има по-голям фокус от сегашния.

- Опитът на други държави, приели еврото показва, че в няколкомесечен отрязък от време преди въвеждането има засилен приток на пари към банките. Очаквате ли и тук да се случи?

- Трябва да има кампании и присъствие на държавата. Най-добрият вариант е пари да бъдат вкарани предварително в банките, където освен че са на сигурно, автоматично ще бъдат обменени. Разбира се, и тези, които имат кеш, трябва да се насочат към места, където се знае, че това ще стане без риск и измама - в банка, поща. Там са местата, на които ще си обменят парите, и могат да бъдат сигурни, че няма да се случи нищо.

След това ще влезем в един дълъг разговор за ефектите от еврото, за фискалната политика. Но него ще го водим както месеци преди еврото, така и години след това. Ще бъде отворена дискусия, за разлика от валутния курс.

- И вашият съвет ли е да поверим на банките и финансовите институции обмяната на левове в евро като най-безрискова операция?

- Да, защото това става автоматично, по фиксирания курс, без такси, без никакви рискове. А иначе, след като отпразнуваме Нова година, на сутринта ще се събудим с евро в сметките си вместо с левове. Дори няма нужда левовете да бъдат вкарани в еврови сметки, а в най-обикновена разплащателна в левове, каквато повечето хора така или иначе имат.

За мнозина това ще бъде естествен преход, който няма да се усети в такава степен като деноминацията от 1999 г. Фокусът трябва да бъде към рискови групи, които имат кеш, да не бъдат излъгани. Опити за измами има винаги, затова трябва да има кампания точно за тях.

- Управляващата коалиция има различни мнения за еврото. Ще издържи ли тя докрай?

- Изглежда, че ще издържи, тъй като в момента сме на етап, в който, дори тя да се разклати, не би трябвало да разклати автоматично приемането на еврото. Ако докладът е негативен, тази тема отпада, следващата година ще имаме редовен доклад и започваме отначало. Ако приемем, че има положителен доклад, влизаме в чисто техническа част на финалната права. Разбира се, трябва да отчитаме, че политически нещата са на ръба.

- Точно това, че са на ръба, води до хипотезата, че може да се наложи едновременно да правим избори, да редим кабинети и да въвеждаме еврото...

- Дори и да се разклати сегашната коалиция, има варианти. Възможно е да се състави правителство на малцинството, да се получи временна подкрепа под условие да не се стигне до избори преди приемането на еврото. Знаете, че на втората по големина партия - ПП-ДБ, еврото е основен приоритет и е възможно те самите да подкрепят такъв кабинет, за да бъде постигната стабилност поне до приемането на еврото.

- Да, но за третата партия, визирам “Възраждане”, пък ѝ е приоритет еврото да не се случи.

- Да, но те поне по тази тема изглеждат като много крайна опозиция. Видяхме протестите им, декларациите, при които останалите излязоха от залата. С това си поведение сами се изтласкаха в ъгъла и не намират подкрепа нито от останалите, нито от по-голямата част от обществото. Много трудно ще обединят около себе си други, за да бъдат заплаха.

- Последните събития не възраждат ли идеята за Европа на две скорости и ние къде ще сме?

- Това наистина е стара идея. Въпросът не е само политически, а и икономически. И друг път сме коментирали, че икономически ние сме в първата скорост. Стара Европа, която е в стагнация и не расте, и страните от Централна и Източна Европа, които растат. Дори по-бързо от ръста на американската икономика. Така че по-скоро има много скорости и ще могат да се създават много тематични обединения, не просто еврозона и Шенген, център и периферия, а коалиции по различни теми. Може би това е правилният път. Разбира се, последните събития, това, което се случи в Белия дом, разривът между Америка и Украйна, е един импулс за по-голямо обединение.

Сега акцент е отбраната, където трябва да бъдем на една скорост и това може би ще се случи. Европа не е в лоша позиция, когато всички сигнали са за единство и конкурентоспособност. Ако е имала нужда от силен импулс това да се случи, сега го получи. Разбира се, няма да е безплатно.

CV

• Завършва специалност “Макроикономика” в УНСС
• Започва работа в Института за пазарна икономика през 2007 г. В момента е старши изследовател в ИПИ
• Председател е на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
• Автор е на множество икономически публикации
• Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа

*Интервю на Румяна Денчева