Защото дълго имахме “сватбарски” бюджети, а сега хората имат усещане за висока инфлация

Опозицията не може да атакува в общ фронт

- Новите данни на “Тренд” показват подкрепа за кабинета “Желязков”, сравнима с тази на старта на кабинета “Петков” преди 3 години и по-висока от тази за кабинета “Денков” на сглобката. Как го обяснявате, г-н Ганев?

- Причините са свързани най-вече с това, че електоратите на партиите, които са част от кабинета - ГЕРБ, БСП и ИТН, подхождат позитивно към него. Според изследването почти всички, симпатизиращи на ГЕРБ, подкрепят правителството. Над 80% от привържениците на БСП и две трети от тези на ИТН - също. Като партия с по-антисистемен електорат ИТН се държи малко по-дистанцирано от властта.

При кабинета “Денков” нито електоратът на ПП-ДБ беше напълно щастлив,

нито ГЕРБ

привиждаше

този кабинет

като свой

- най-малкото, защото премиерът беше от друга партия, която им беше политически опонент, а всички министри с изключение на външния не бяха на ГЕРБ.

Правителството на Кирил Петков пък започна с 39% подкрепа. Но тогава имаше навлизане на нов политически субект в лицето на “Продължаваме промяната”, както и нови лидери в лицето на Кирил Петков и Асен Василев, и коалиция, която беше приемлива за почти всички по терена - и за БСП, и за ИТН, и за ДБ. А традиционно винаги, когато има нов субект, който е основен играч в правителството, това дава много по-силен тласък за обществената подкрепата на един кабинет. През последните 25 г. единствените правителства, които тръгват с положителна подкрепа, надвишаваща дела на противниците им, са тези на Симеон Сакскобургготски и първият кабинет на Борисов от 2009 г.

- Първите действия на това правителство допринасят ли за задържане на подкрепата към него?

- Над 2/3 от българите искаха редовен кабинет на всяка цена. На хората им беше писнало от избори и самият факт, че кабинетът “Желязков” беше съставен, му даде начален тласък и легитимност. Притеснителното за правителството, видно от данните на “Тренд”, е, че те трябва много бързо да се пренастроят към големия обществен въпрос: цените и очакванията за икономиката. Защото проучването показва, че в обществото има сериозна тревожност по този въпрос.

Тук искам да уточня, че по принцип

януари винаги е

най-тревожният

месец

за хората от гледна точка на цените, парите и икономиката.

Така е, защото излизаме от празничен месец декември, в който хората са поизхарчили повечко, а режийните са по-високи заради зимния сезон.

За да задържа правителството подкрепа, то трябва да обърне внимание върху този най-голям проблем на българите. Това няма да е лесно. 

А тревожността за финансите и икономиката сред българите до голяма степен е следствие и на разгорещения дебат в последните две-три седмици, че бюджетът е на огромен дефицит.

Това е основна тема и подхранва у хората тревожност за икономическата перспектива.

- Къде е коренът на разгорещения дебат за бюджета и за еврозоната?

- Коренът е, че сега дойде сметката за политическата криза с нарушената дисциплина на публичните финанси. Защото в продължение на 4 г. почти винаги се правеше или актуализираше бюджет в хода на предизборна  кампания.

Тези “сватбарски” бюджети се гласуваха от всички и тук няма невинни - и ПП-ДБ, и ГЕРБ са виновни. Но в крайна сметка всяка партия искаше да даде максимума, да повиши социалните разходи, пенсиите, да не прилага реформи и непопулярни мерки. Преди избори стремежът на всеки е да вземе дивидент, за да го използва в предизборната кампания. И понеже всички бюджети са правени в перманентна предизборна ситуация, ефектът, до който се докарахме, е този - с изпуснатата дисциплина на публичните финанси.

Проблемите на хората обаче не са толкова свързани с публичните финанси, колкото с усещането за ръст на цени.

Нека отбележа нещо много важно - ние не мерим инфлация, каквато обявява НСИ, а усещане за инфлация,

усещане на

хората, че цените

са много високи,

а не задължително, че инфлацията е скочила много през последните няколко месеца.

И основната задача пред правителството е много сложна. От една страна, не искат да режат социални разходи, които са предварително обещани, тъй като ще платят политическа цена, при това в началото на управлението си.

От друга страна, не можеш да си позволиш да излезеш извън 3-процентовия дефицит, защото това няма да ти позволи да влезеш в еврозоната.

С други думи, трябва да се съвместят две неща - да се запазят 3-те процента дефицит, без да се режат обещаните социални разходи.

Особено трудна задача предвид различните мнения, че дупката всъщност е много по-голяма. Предстои да видим дали правителството ще успее да съчетае в бюджета двете линии.

- Особено активна в този дебат е опозицията в лицето на ПП-ДБ, която обяснява, че няма проблем с дефицита и оказва натиск за еврозоната. Има ли изглед за сътрудничество с управляващото мнозинство за приемане на еврото?

- По-дълбокият и хроничен проблем с опозицията е, че не може да състави единен фронт, а това я лишава от съществени парламентарни инструменти.

Затова натискът към правителството от опозицията няма да е толкова мощен.

Опозицията не може да направи единен фронт, защото и трите формации са различни и не могат да колаборират. ПП-ДБ не може да си сътрудничи с “Възраждане”, защото имат идеологически различия. ПП-ДБ не могат да си сътрудничат с ДПС “Ново начало”, защото имат политически различия. И “Възраждане” и Пеевски имат много мощни противоречия и конфликти.

МЕЧ също се държи доста радикално и оттам не се вижда някаква форма на сътрудничество.

Давам пример по темата за еврозоната. ДБ плахо споменаха за вот на недоверие, а

после дадоха

заден

За вот на недоверие трябват подписите на една пета от народните представители, или 48 души. ПП-ДБ обаче имат 37.

Кой ще се подпише под тезата: защо не искаме конвергентен доклад за еврото? “Възраждане”? Това е комедия. МЕЧ? Абсурд! ДПС “Ново начало” са за еврозоната, но готови ли са Кирил Петков и Асен Василев да седнат на една маса и да разпишат с Пеевски заедно вот на недоверие? Ето ви нагледен пример за хроничния проблем на опозицията.