На 17 май 1876 г. Христо Ботйов се качва с четата си на кораба „Радецки".

В спомените си четниците разказват, че войводата се надявал българският народ да се вдигне на въстание срещу османската власт.

Но на козлодуйския бряг го посреща само един човек.

Само един.

Името му е Младен Павлов.

Даскал.

"Към 2 часа бяхме на мегдана пред училището, отгдето излязоха децата. В това време се показа едно голобрадо момче, яви се пред четата и почна да си къса феса и да вика "Да живее България". Това беше селският учител Младен Павлов, когото после наричахме козлодуйското даскалче", разказва в спомените си Никола Обретенов.

Младен тръгва след Ботйов и участва в сраженията на Милин камък. След разгрома на четата козлодуйският даскал е арестуван край Берковица. Осъден е и лежи в затворите в Берковица, Видин, Свищов, Русе и Плевен.

След Освобождението Младен Павлов работи като адвокат. По едно време дори е кмет на Козлодуй. През 1928 година издава книгата „Мемоари", в която описва житейските си премеждия.

На последната страница от книгата си Младен Павлов пише: "Аз не мога да дам друг съвет на младите българи освен тоя: Пазете като зеницата на окото си идеалите на Христо Ботйов".

Умира през 1935 година. Дъщеря му дарява на държавата къщата му в село Долни Вадин и днес тя е музей.

Пътят на Ботйовата чета към гибелта е история за подвига на малцина, дръзнали да се изправят с оръжие срещу цяла империя. Но това е и история за позора на онези, които се изпокрили и чакали бурята да отмине.

И все пак сред тоя позор се откроява един български даскал.

Който застанал самичък на козлодуйския бряг, за да посрещне „Радецки" и извикал „Да живее България".

(от книгата "Моите вдъхновители")

*От фейсбук