15 август 1963. Адска горещина тегне над изгорялото от слънцето поле. Претъпкан с хора автобус се поклаща по шосето между Горна Оряховица и Велико Търново. На един кръстопът автобусът се блъсва в камион и избухва в пламъци.

Един от пътниците в автобуса е 26-годишният д-р Стефан Черкезов - участъков лекар в село Стрелец.

От взривната вълна д-р Черкезов е изхвърлен в канавката, но бързо се окопитва и се хвърля да вади горящите тела от автобуса. Успява да извади 47 души. Косата му се запалва, а найлоновата риза, с която е облечен, се стопява върху тялото му.

Когато най-после пристигат линейките от Горна Оряховица, д-р Черкезов отказва да се качи в тях, а помага на колегите си да качват пострадалите. Тръгва пеш към града. Последната от линейките все пак го качва и го откарва в болницата.

Когато го свалят в спешното отделение, той казва на лекарите: „Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!"

Докторът умира на следващата сутрин. Всички 47 души, които е извадил от автобуса, оцеляват.

Стефан Черкезов оставя 23-годишната си съпруга Лидия вдовица. Дъщеря им Антония тогава е на седем месеца. Никога не е виждала баща си.

Преди да издъхне докторът казва на съпругата си: „Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар...".

Лидия сама отглежда дъщеричката си. Никой от спасените от съпруга ѝ хора не отива да я потърси и да я подкрепи.

*От фейсбук