Пищно тържество, внушителна бройка гости, но нито една масивна кутия в лъскава опаковка и червена панделка. Липсват също така картините на стари майстори и огромните букети от лилии и рози, които са предпочитани подаръци за ВИП тържествата на известните хора в България.
Рожденият ден на главния архитект на София Петър Диков се развива по по-нестандартен сценарий. Човек ще остане с впечатлението, че гостите предварително са се наговорили да си направят лоша шега и всички вкупом да бойкотират традицията с купуването на подаръци.
В действителност домакинът сам е променил сюжета на своя юбилей. Всеки от гостите му предварително е бил предупреден да сложи каквато му е на сърцето сума в бял непрозрачен плик. Финансовите дарове са събирани в голяма кутия. В разгара на тържеството децата на Диков преброяват, че общата сума от пликовете възлиза на 28 хил. лева, колкото струва един доста приличен
чисто нов автомобил
Парите от подаръците отиват в друга посока. Цялата сума до последната стотинка е дарена от главния архитект за дома на отец Иван. Става дума за онзи свещеник, който се е отрекъл от луксозния живот на много свои събратя в расо и се е обрекъл да помага на самотните, нещастните и отритнатите от обществото. Отец Иван от Нови хан няма златен ролекс, не кара лимузина, но за сметка на това се грижи за самотни майки, техните деца и възрастни хора без дом и роднини. Съдбата на двеста клетници лежи на плещите му и той прави каквото може, за да осигури подслон и храна на четири-петгодишни дечица, които се обръщат към него с простичкото "деди".
Диков очевидно е впечатлен от самотната битка на отчето и решава да му помогне финансово. Той моли гостите си да донесат подаръците си под формата на дарения за дома в Нови хан и сам допълва сумата със собствени пари. Диков със сигурност е видял добрата идея от свои приятели в политиката, бизнеса или спорта. Все повече известни хора, а и съвсем обикновени нашенци се запалват по модата да събират дарения на своите празници, които след това потеглят към различни
благотворителни каузи
"Известен бизнесмен организира огромно тържество, което му струваше няколко десетки хиляди лева. Ставаше дума за 50-годишен юбилей. Присъстваха над двеста човека и всеки един от тях дойде на тържеството с детска играчка. След това куклите, колите с дистанционно и роботите бяха дарени на детски дом.
Примерите за подобна празнична благотворителност са стотици. Наскоро младоженци приканиха чрез своите покани гостите да не купуват цветя, а да дарят пари. Правят го богати и съвсем обикновени хора, но модата със сигурност е налице, а едва ли има по-хубава мода в тези тежки времена", разказва пред "168 часа" собственичка на фирма за организиране на тържества.
Тя е категорична, че за подобна инициатива трябва повече да се шуми, но по обясними причини повечето хора не желаят да споделят на всеослушание за своя опит в подобен род благотворителност.

"Много нашенци ще настръхнат с думите: "Гледай го тоя как си прави самореклама." За съжаление
завистта ни пречи
да превърнем в традиция една толкова хубава идея. Представете си колко ужасно скъпи букети отиват в кофата за боклук една седмица след края на купона. Цветята увяхват, а с тях и шансът да помогнем на хора в нужда", ядосва се дамата с опит в провеждането на увеселителни събития.
Главният архитект Петър Диков не пропуска своя шанс да направи значително дарение на отец Иван. Отчето от Нови хан е поканен на тържеството и лично получава 28-те хил. лева.
"Към два часа през нощта реших да си тръгвам за вкъщи. По пътя се сетих какво може да се случи, ако бандитите разберат колко пари нося. Не за себе си ме беше страх, а за дарението. Щяха лесно да ми го приберат и да стана за резил. Сигурно щяха да тръгнат приказки, че съм прибрал парите за себе си и съм измислил историята с грабежа", усмихва се отец Иван. На другия ден той получава обаждане от главния архитект.
"Каза ми: "Отче, покрай олелията съвсем забравих да ти пратя
две момчета да те пазят"
Успокоих го, че съм се прибрал жив и здрав. С дарението му вдигнах съвсем ново крило с няколко стаи. По-късно един депутат също събра доста пари на свой празник и поиска да помогне на моите питомци. Дарението на арх. Диков си остава най-голямото, което съм получавал", категоричен е отец Иван. Той се надява все повече хора да последват тази добра идея и да се отказват от подаръци и цветя в името на хора, които никога не са имали възможност да отпразнуват собствения си рожден ден. Тези които вече са направили подобен жест, твърдят, че положителните емоции не могат да бъдат заменени и от най-скъпия часовник, бижу или дреха. Иска се само малко предприемчивост и идея за каква благотворителна кауза да бъдат дарени парите. Резултатът от усилията и жертвоготовността наистина си заслужават.

 Неуморимият свещеник  купи 35 къщи за самотни майки и техните деца

Любимите ни религиозни водачи от Българската православна църква дълго време водиха непримирима битка кой да наследи на трона покойния патриарх Максим. Миряните със затаен дъх следяха двубоя между митрополитите, замерващи се с досиета, ролекси и други чисто човешки слабости. Заради цялата тази тарапана хората едва ли узнали за усилията на стотици други анонимни свещеници от цялата страна, които все пак са направили каквото е по силите им за духовното спасение на своите питомци.
Далеч от медийния шум остана и една изключителна инициатива, подета от отец Иван. В продължение на няколко години той събира пари от дарения и с тях изкупува къщи в монтанското село Якимово. Без да вдига много шум около себе си, истинският божи наместник на земята успява да купи 35 къщи, да им смени покривите, да ги боядиса и да ги направи годни за живеене. В тях ще бъдат настанени самотни майки с деца. Първите 90 заселници вече са
получили ключовете
от новите си жилища.
"Жените получават нотариални актове, които са на името на фондацията ми. Могат да прекарат остатъка от живота си там, а след това и техните деца и правнуци. Никой не може да ги пипне, но нямат право да ги продават. Засега аз плащам данъците и сметките, но се надявам в един момент те сами да поемат разходите си", разказва пред "168 часа" отец Иван. Той не случайно се е спрял на селото, намиращо се на около 35 км от Монтана. Повечето му жители напускат родното си място и търсят препитание в градовете или в чужбина. Къщите се продават на безценица, а която е оставена без надзор, моментално е
опосквана до шушка
от местните роми. "Плащал съм по 1500, по 2000 или по 5000 за къща. Наскоро ми се обадиха едни хора. Бабата починала и се наложило наследниците да пазят имота на смени, за да не оберат всичко вътре. Искаха дори да ми я подарят, но не ми е удобно да я взема така. Ще се разберем за някаква цена", допълва свещеникът от Нови хан. Неговата идея е заселниците на ремонтираните къщи сами да се грижат за осигуряването на прехраната си.
"Надявам се да се превърнат в една общност, да работят заедно и задружно подобно на комуните в Израел или на нашите ТКЗС-та преди идването на демокрацията. Всички трябва да се трудят, да произвеждат и след това да си разделят отгледаното. Сигурен съм, че може да се получи, тъй като в Нови хан отдавна действаме по тази система. Тук си отглеждаме крави, овце, биволи, кози, коне, кокошки, зеленчуци. Купуваме единствено боб, сол, захар, оцет. Така успявам да изхранвам над двеста човека, така че и в Якимово ще трябва да се научат", убеден е отец Иван.
Първите новодомци в монтанското село са минали през едногодишна подготовка, преди да получат шанс да заживеят напълно самостоятелно в жилището, което им е било купено от известния в цяла България свещеник.
"Приемам ги да живеят при мен за една година. Искам да ги видя дали са готови да се грижат сами за децата си. Някои майки не могат да се контролират и да се справят сами. Други въобще не искат да работят, а само гледат как да подкокоросват останалите и да развалят дисциплината. Казват: "Защо да се трепем, той е длъжен да ни храни." Ако до няколко месеца не оправят държанието си, ги гоня от дома си. Тези, които спечелят доверието ми, получават шанс да живеят сами в Якимово", разкрива собствения си подбор кой да получи собствено жилище и кой отново да отиде на улицата. Отец Иван пресмята, че лошите примери са по-малко от добрите. До този момент е показал вратата на четири-пет жени. Другите го
гледат право в очите
и изпълняват нарежданията му. В дома му в Нови Хан от сутрин до вечер се чува детска глъчка. Децата обожават своя старец и постоянно дебнат възможност да се лепнат за расото му. Рядко възникват дрязги и скандали. По-големите дори и не се сещат да изтезават психически и физически по-малките, каквато е широко разпространената система по социални домове, а и по нормални училища. Сякаш и петгодишните оценяват шанса, който са получили и не искат да го изпуснат. Имаш ли стотинки?" пита малката Валя и впива в теб чаровните си детски очички. "Деди Иван" моментално й забранява да иска пари от външни хора. Притеснява се, че Валя е възприела някои вредни навици по време на краткия си престой в София.
Красивото момиченце и нейната майка влизат един ден при отец Иван и го молят за подслон. Той ги приема и двете много бързо се сдружават с останалите. След известно време майката на Валя се залюбва с мъж, който им обещава да се грижи добре за тях. Тримата получават шанс от отец Иван и се настаняват в една от ремонтираните къщи в Якимово.Още на първия месец новодомецът успява
да разпродаде всичко,
което е получил абсолютно безвъзмездно. Накрая шитва на безценица коня и каруцата, за които също не е платил нито стотинка. Свещеникът гони мъжа, а той взема със себе си майка и дъщеря в София. Там започват и истинските им неволи. Майката на Валя остава без телефон, без дрехи и дори без лична карта. Малката красавица пък е принудена да проси по софийските улици. След многобройни перипетии майка и дъщеря отново са приети в дома на отец Иван, а Валя отново е център на компанията и инициатор на повечето бели.
"Не позволявам да просят и крадат. Затова и нямам проблеми с хората в Нови хан. Никой не е дошъл да каже: "Твои хора са влезли у нас и са откраднали нещо." Вършат се пакости, но винаги става дума за някое местно момче. От 25 години съм тук и хората ми вярват", твърди отец Иван. Той твърди, че само допреди две години неговият дом за самотни майки, дечица и възрастни хора е бил
на ръба на оцеляването
Тогава не могат да се намерят пари дори за отоплението и тока. И все пак отец Иван успява да събуди съчувствието и интереса на хората. В сметката му започват да постъпват дарения, някои търговски вериги пращат хранителни продукти. Животът продължава да е труден заради намесата на различни държавни институции. Като никога досега различни чиновници този път следват стриктно буквата на закона и проверяват даренията,
душат наоколо,
въобще пречат, колкото могат.
"Понякога в сметката ми постъпват и по два лева. Някой решил да си плати тока, останало ресто и той го превел на отец Иван. Няма значение кой колко дарява, важното е да го прави от сърце. Много от големите фирми никога не са дарявали. Имат по-много, защото никога не дават", усмихва се отец Иван. Сега той твърди, че получава значително по-голяма подкрепа и с даренията е успял да купи толкова много къщи. Твърди, че би изкупил цялото село, за да настани там хора в нужда. Последната му инициатива е свързана със закупуването на земеделска земя около Якимово. Това се оказва трудна задача, тъй като големите фирми отдавна са изкупили и най-малките парчета обработваема площ.
"Действам стъпка по стъпка.
Грижа се за над 200 души
Всичките стаи в момента са заети. Ако дойде нова жена с дете, ще трябва да я върна. Не искам да казвам "не" на никого и затова търся начин да се разширим", разказва божият служител. Който иска да му помогне, лесно може да намери сметките на отчето или да го посети в Нови хан. Там няма местен човек, който да не знае къде се намира домът на неуморимия свещеник.

Заветът на отчето: Обичайте се и си помагайте

За празниците пожелавам на всички българи да възкръсне Христос в нашите души. Обичайте се и си помагайте взаимно. Има възможност да се оправим, но няма да стане, ако стоим със скръстени ръце. Повечето хора седят и чакат някой да ги понесе на гръб. Гледам на село млади хора да стоят на площада до една кафе-машина и да пушат цигари. Стоят прави. Питах ги защо не вземат да сковат няколко пейки, че да си поседнат и да се спасят от разширени вени. Те ме гледат и се усмихват само. Не искат да копаят и да работят. С повече работа и с Божията помощ ще вървим напред, убеден е отец Иван.