Морската богиня Тетида е потопила своето новородено бебе Ахил в реката Стикс за да го направи неуязвимо. Знаела е, че го очаква кървав, изпълнен с опасности живот и е искала да бронира бъдещето му. Държала е невръстния си син за петата и това останало единственото уязвимо място в тялото на легендарния герой...прочутата Ахилесова пета. Непобедимият боец е издъхнал чак когато самият бог Аполон насочил стрелата на Парис към недокоснатият от вълшебните вълни на Стикс глезен.

Не само древногръцките герои имат ахилесова пета. Най-голямото сухожилие в човешкото тяло е безценна пружина, еластичен мост между мускулите и стъпалото, който ни дава възможност да тичаме, да скачаме, да спортуваме, да се движим. Но...когато се скъса последствията за повечето хора и най-вече за елитните спортисти са катастрофални. Възстановяването е неистово трудно. Тъканта става крехка, губи еластичност, изтънява, съседните мускули атрофират... стъпалото става нестабилно. Човек интуитивно става по-предпазлив, усещайки своята древно-гръцка уязвимост в най-тънката секция на човешкия крак. Мислите ли, че е случайно, че находчивият ни език е нарекъл тази част от тялото именно "глезен".

Виждал съм кариерите на толкова много великолепни атлети да издъхнат прободени от бога на нещастието подобно на митичния герой. Човек никога не е същия... с малки изключения. Едно от тях е може би единствено по рода си: Карлос Насар разкъса ахилесовото си сухожилие в злощастен инцидент и само година по-късно някак си стана по-силен, по-експлозивен, по-непобедим и то в спорт, в който всяка става, мускул и сухожилие са подложени на чудовищни натоварвания.

Не се сещам за друг подобен случай. Просто няма такъв! Как е възможно човек да се възстанови по този начин след подобна контузия? Не е достатъчно да си млад и физически силен. Тук става дума за особен нечовешки екземпляр. Става дума за единствена по рода си воля, капацитет за преодоляване на болка и целеустременост. Такъв човек няма глезени - той има обратното - "калени". Според неговата собствена анатомия, когато ти се скъса десният кален, той става по-силен. Такава е натурата му.

Карлос Насар щеше да бъде пример за подражание и повод за възхищение независимо къде е роден, но...така ми се иска ако въобще съществува български фенотип то в него да има поне една хилядна от неговия характер.

Ахил, древногръцкият герой е паднал сред димящите останки на Троя покосен в петата. Карлос, съвременно-българският герой, от своя страна, се е изправил със стотици килограми в ръцете си, вдигнати високо над главата. Понякога митологията прави странни неща, бие шамар на собствената си дефиниция и става част от обкръжаващата ни действителност.

Легендата на Карлос Насар е тук, в този декемврийски ден на изтичащата година и е повод за вдъхновение, растеж и вяра, че човек може да постигне и най-откачената си мечта, да надделее над себе си, над болката, над най-могъщите съперници, дори над бога на нещастието и да накара целият свят да онемее, а водите на самата река Стикс да пресъхнат от възхищение.

*От фейсбук