Четиримесечен обществен дебат ще определи дали спорният проект ще види бял свят

Съвсем слабо радиоактивните отпадъци, останали след затварянето на остарели ядрени централи, да бъдат рециклирани в битови предмети като тенджери, тигани, вилици и лъжици. Това не е шега, а напълно сериозен проект във Франция, който, както би могло да се очаква, предизвиква бурен обществен дебат.

За щастие, не става въпрос на масите на прочутите френски гастрономи да бъдат подредени радиоактивни прибори. Идеята е на мястото на закритата ядрена централа във Фесенхайм да бъде изграден техноцентър, който да преработва слабо радиоактивните метали след демонтирането на ядрените инсталации, разказват френските медии. Подобно предложение, ако се осъществи, ще е премиера за страната.

До 2022 г. френските закони забраняваха повторното използване на т.нар. отпадъци с много слаба активност. Дотогава преобладаваше схващането, че всеки отпадък, произхождащ от ядрена централа, е радиоактивен. Мнението се подкрепяше от Агенцията за ядрена сигурност, която се опасяваше, че радиоактивни материали, макар и съвсем слабо заразени, ще се озоват в контакт с населението.

Този френски “принцип на предпазливост” беше изключение в Европа. Германия и Швеция, а също и САЩ например от доста време практикуват нови методи за рециклиране на слабо радиоактивните отпадъци след затваряне на ядрени централи. В крайна сметка и във Франция министерско постановление, публикувано през февруари 2022 г., направи възможна преработката на слабо активни отпадъци по изключение и при определени условия.

Изменен по този начин (без парламентарен дебат), френският закон отвори вратите за създаване на техноцентър, замислен от френската Национална електрическа компания през 2018 г. И планираното местоположение не е тривиално: то включва изграждането му до бившата ядрена централа “Фесенхайм”, спряна от 2020 г. Предвид мащаба и чувствителността на проекта той ще бъде обект на четиримесечен обществен дебат, който започна на 10 октомври 2024 г. и ще приключи на 7 февруари 2025 г.

АЕЦ във Фесенхайм, разположена в Елзас, близо до градовете Мюлуз и Колмар и до границата с Германия и Швейцария,

бе закрита окончателно на 30 юни 2020 г.

след 42 години експлоатация. Централата разполагаше с два реактора с обща мощност от 900 мегавата. Близо 1 млн. души живеят на по-малко от 30 км разстояние от нея.

Въпреки старостта на инсталацията затварянето ѝ предизвика остри критики, тъй като в нея са били извършени значителни дейности по модернизация и част от общественото мнение и представители на политическата класа застъпваха тезата, че прекратяването на работата ѝ е технически необосновано. Споровете се развихриха в момент, когато Франция изживяваше енергийна криза, дължаща се на различни фактори. И досега затварянето се възприема като противоречиво политическо решение. Освен всичко друго то доведе до закриването на 2000 работни места в областта. Окончателното разглобяване на реакторите трябва да се случи през 2042 г. 

Сега е предвидено изграденият до аеца техноцентър за рециклиране, разположен на площ от 15 хектара, да се състои от огромна леярна с електродъгова пещ, която може да достигне 1650°C. Металите от ядрените инсталации ще бъдат разтопени там и радиоактивните елементи ще мигрират към повърхността, образувайки по-малко плътен слой, наречен “шлака”, който може лесно да бъде отстранен и върнат в центровете за съхранение на радиоактивни отпадъци. Останалата част от метала ще се трансформира в слитъци с тегло около двадесет килограма, предназначени за конвенционалната металургична промишленост.

Обикновено 85% от отпадъците може да бъдат напълно претопени, останалите 15% ще бъдат върнати в специалните центрове за съхранение на радиоактивни материали. “Идеята всъщност е да се оптимизират секторите за съхранение чрез повторното използване на метали”, признава Лоран Жари, ръководител на проекта “Фесенхайм”. Според него целта е да се забави натрупването на нискоактивни радиоактивни отпадъци в центровете за съхранение, които вече са под голям натиск, защото са препълнени. Ако обществената консултация е благоприятна за проекта и всички други светлини са зелени, строителството може да започне през 2027 г., като пускането в експлоатация е планирано за края на 2031 г.

“Това би направило възможно обработването на 500 000 тона слабо радиоактивни метали за период от четиридесет години”, обяви Жари по време на представяне на проекта в началото на октомври.

Въпреки големите амбиции на проекта, който

ще струва близо 500 милиона евро и ще позволи създаването на 200 работни места,

опасенията са много. Най-сериозното е за проследимостта на “обеззаразените” материали, които ще напуснат техноцентъра. В рециклирания продукт винаги ще остане малка част от радиоактивността, варираща в зависимост от метала, както е показано в проучване на Комисията за независими изследвания и информация за радиоактивността, реализирано през 2021 г.

Антиядрените активисти са категорични, че няма безвреден праг на излагане на радиоактивност и че всяка доза, дори ниска, представлява риск за човешкото здраве, като например повишен риск от развитие на някои видове рак. 

“Представете си, че един ден този радиоактивен метален скрап се озове в пружините на вашия матрак, в саксиите ви или дори в металната част на количката на вашето бебе... Това е начин за разпространение на радиоактивност”, възмущава се Андре Хац от неправителствената организация “Спрете “Фесенхайм”. Впрочем не само френските, но и германските еколози въстанаха срещу намеренията.

Изправена пред стената на съпротивата, кампанията “Електрисите дьо Франс” обещава интензивен и изключително прецизен контрол, без обаче да успява да успокои антиядрените асоциации, които вече нямат доверие в сектора: “Колко пъти научаваме от пресата, че е имало фалшификации на ядрените обекти? Как можем да сме сигурни, че само най-слабо радиоактивните отпадъци ще отиват в този техноцентър?”, пита Жан-Мари Бром, физик и член на Групата на учените за информация за ядрената енергия (GSIEN), цитиран от сайта “Репортер”. Също като Андре Хац той ще участва в публичния дебат: “Нямаме никакви илюзии относно резултата от този дебат, но ако участваме, то е, за да се опитаме да се противопоставим на невярната информация.”

Асоциации, граждани, фирми, местни власти… “Абсолютно всеки може да участва в дебата”, припомня Жан-Луи Лор, президент на Специалната комисия за публичен дебат (CNDP) относно техноцентъра във Фесенхайм. След кариера като директор по комуникациите в жилищния сектор и след това като консултант, този седемдесетгодишен мъж сега представлява “независимостта и неутралността”, които се изискват за неговата позиция. Ходът на дискусията ще бъдат систематично разпространяван и на немски език, тъй като проектът засяга и населението отвъд Рейн.