Законите за ПВУ и бюджета за догодина ще са сред първите теми

Спешни и неотложни задачи стоят пред 51-ото народно събрание, колкото и живот да има то. Независимо дали парламентарните сили успеят да се разберат за правителство, или не, депутатите трябва веднага да започнат да решават въпроси, които отлежават вече не един мандат.

За разлика от предходните парламенти, когато групите се надпреварваха коя първа ще внесе законопроекти и чии ще са най-много, в първия работен ден на 51-ото НС в деловодството са постъпили само шест, всички от “Възраждане”. Сред тях са промени в съдебната власт и за противодействие на корупцията, ремонти на НПК и НК, както и отново техният спорен закон срещу чуждите агенти.

Веднага след като си изберат председател и конструират групите си, новите 240 избраници трябва да решат дали да свалят имунитета на колегата си Джейхан Ибрямов. Той бе освободен след 35 дни в ареста миналия петък, за да положи клетва като народен представител в понеделник. От прокуратурата вече поискаха пак имунитета му, добавено е и ново обвинение. Очаква се Ибрямов да не е единственият в 51-ото НС, чийто имунитет ще иска прокуратурата.

След като реши този въпрос, парламентът трябва да заработи по същество и да гледа законите по плана за възстановяване и устойчивост след повече от едногодишното им забавяне. В последния си работен ден депутатите от 50-ото заседаваха почти до полунощ, направиха

безвкусен цирк с окупиране на трибуната и дърпане на кабелите

на озвучителните уредби, но в крайна сметка не приеха пътната карта за климатична неутралност, която разписваше компенсиране и преквалифициране на работниците при затварянето на “Мариците” до 2038 г. Сега ще трябва да го направят. За това в ПВУ са предвидени 479 млн. евро, а България е единствената страна в ЕС без разработена глава REPowerEU.

Има още 3 закона, които блокират второто плащане по ПВУ. Те са свързани с върховенството на закона. Единият е Законът за защита на лицата, подаващи сигнали, който бе приет, но след допълнителна поправка Еврокомисията го върна за преразглеждане. Вторият е за този за личния фалит. И по двата вече има готови проекти от правосъдното министерство.

Най-инфарктни тук обаче са правилата за избора на Комисията за противодействие на корупцията, по които ПП-ДБ и ГЕРБ не могат да постигнат съгласие вече два мандата. Те са разписани и в декларацията, подписването на която Кирил Петков и Асен Василев поставят като условие за започването на разговори както за парламентарен шеф, така и за евентуално коалиционно правителство.

Депутатите трябва да приемат и промените на Министерския съвет в закона за 112, които също са сред изискванията по ПВУ. В тях е заложено, че към спешния телефон вече може да се подават и сигнали за заплаха за околната среда, както и подобрение в системата на комуникация между центровете, в които се приемат сигналите.

Може би най-важната задача обаче е приемането на държавния бюджет за 2025 г. Служебният кабинет изготви проектобюджет, който ще внесе в парламента, а финансовият министър Людмила Петкова започна разговори с политическите сили по параметрите му. Първата от тях бе с БСП във вторник и след нея социалистите обявиха, че ще подкрепят облагането на свръхпечалбите на банките и въвеждането на данък върху концесиите. Те са дали своите предложения на министър Петкова. “За тази година се очаква да се вмъкнем в дефицита от 3%, което е много похвално, проблемът идва за следващата година”, коментира Драгомир Стойнев след срещата.

Обикновено партиите внасят корекции или свои проекти,

настава голямо пред/следизборно наддаване за заплати

При очертаващата се дупка в бюджета сега ще е още по-драматично, като служебната министърка вече заговори да се отложи вдигането на парите в образованието, МВР и на военните. Разбира се, трябва да се приемат и бюджетите на здравната каса - над 8 млрд. лв. за м.г. и с очакване сега да стане 10 млрд., и този на Държавното обществено осигуряване.

Крайно време е депутатите да изберат и нов омбудсман. България няма обществен защитник от април, когато Диана Ковачева замина за Страсбург като съдия в Европейския съд по правата на човека. А заместничката ѝ Елена Чернева подаде оставка в края на март, за да излезе от “домовата книга” и да не бъде посочена за служебен премиер. Именно вкарването на омбудсмана в списъка с възможните служебни премиери бави процедурата по избор на нов, тъй като партиите разглеждат поста през тази призма. В последните месеци се завъртяха имената на Мая Манолова и Константин Пенчев, които вече са били омбудсмани, както и на бившия правосъден министър Антон Станков.

БСП и ИТН обаче вече събират подписи за сезиране на Конституционния съд, за

да се върне служебното правителство под контрола на президента

Една от основните теми на този парламент със сигурност ще са и промени в Изборния кодекс, след като повечето партии вече дадоха заявки в тази посока, а преди това ПП-ДБ иска и създаване на анкетна комисия за нарушенията на 27 октомври.

За промени в кодекса заговори и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Първо призова да се върнат правилата от 2009 г. за смесена система от мажоритарен и пропорционален вот. А в изборната нощ се обяви за вдигане на прага от 4% за влизане в парламента, тъй като той става все по-фрагментиран и това затруднява съставянето на редовен кабинет.

Премахването на т.нар. мъртви души от избирателните списъци пък бе условието на ИТН да подпишат декларацията на ПП-ДБ за “санитарен кордон” около Пеевски и коалицията го прие. БСП също ще инициират промени, свързани с работата на секционните избирателни комисии. “Възраждане” пък искат “цялостна промяна” на кодекса.

Може би в този парламент най-сетне народните представители ще стигнат и до промените в Закона за движение по пътищата, в които е заложено

намаляване на максималната разрешена скорост по магистралите от 140 на 130 км/ч

Правителството го внася в две поредни събрания, но не се стигна до приемане. През последните години разрешената скорост бе намалена в няколко европейски страни като Франция например, а премиерът Димитър Главчев дори го разгледа като възможно решение за намаляване на опашките на граничния пункт “Кулата” с Гърция - ако колите се движат по-бавно по магистрала “Струма”, нямало да има такова струпване на границата.

Ще се отвори отново и темата за Закона за съдебната власт. Партиите се бяха разбрали да го променят, за да завършат съдебната реформа, като опишат вътре новите процедури, заложени при промените в конституцията. Част от тях обаче вече бяха отменени от КС. По свои текстове работят и в Министерството на правосъдието, и ГЕРБ, и ПП-ДБ, които настояват да се впише, че Висш съдебен съвет с изтекъл мандат няма право да избира нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд. Мандатът на настоящия шеф на ВАС Георги Чолаков изтича на 22 ноември, кандидат за поста не бе издигнат и вече е решено, че Чолаков ще остане временно изпълняващ до избора на титуляр. Борислав Сарафов пък е единствен кандидат за главен прокурор.