Спират "Щурците" за няколко месеца, след като изпели парче на "Бийтълс"

Не им дават да изпълнят "Веселина" на "Мелодия на годината", защото авторът й Радой Ралин е забранен

От Концертна дирекция им прощават по чисто икономически причини - носели им много пари

Първите стъпки на Кирил Маричков на голямата сцена са с рок формацията „Бъндараците". Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като групата се разделя, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават "Щурците".

През първите си години новата група често има проблеми, поне два пъти годишно им спират концертите. Главно заради песента на "Ролинг Стоунс" Satisfaction. Не можели да се въздържат да не я изпеят въпреки категоричната забрана. Вече имали свои си успешни песни - "Звън", "Веселина", но хората очаквали чуждия хит. Всеки път на финала за бис викали: "Айдеее, давааай Гет-но-гет-но-гет-но" (от I Can't Get No), разказва Маричков пред "24 часа". Обикновено след това прекратявали концерта. 

В края на 1968 г. след концерт във Варна ги спират за няколко месеца заради Hey Jude на "Бийтълс". Наказват ги да не свирят, да не пеят, издадена е забрана да бъдат пускани по радиото и телевизията.

"Като се замисля за този концерт, аз съм си виновен, можело е да не ги правя тези неща", казва Маричков. Тогава участват в "Мелодия на годината", която се предава на живо по националната телевизия от Двореца на културата във Варна. Идва режисьорът и ги предупреждава да не вземат да изпеят нещо на английски. В никакъв случай! Защото там са всички от Комсомола, от ЦК на БКП, директорката на телевизията, министърът на културата. "Виждахме ги, всички бяха в ложата. Каза да не пеем и "Веселина", тъй като Радой Ралин по това време беше забранен, а текстът на песента е негов", обяснява "щурецът". По онова време Радой Ралин заедно с Валери Петров и Христо Ганев са единствените от Съюза на писателите, които не са се подписали в писмо, заклеймяващо Солженицин за неговите романи "Архипелаг ГУЛАГ" и "Един ден на Иван Денисович". Затова са забранени, въпреки че и тримата са членове на партията.

На този концерт "Щурците" са последни и изпълняват песента "Звън", която става мелодия на годината на радио "София". Публиката ги вика на бис, а те няма какво друго да изпеят освен "Веселина". Излизат и я изпълняват. Хората продължават да ги аплодират и отново искат Satisfaction на "Ролинг Стоунс". Този път Маричков решава да не я изпълняват и от сцената обявява: "Ще чуете една песен, която не ни дават да пеем, но ще го направим". И започват Hey Jude. Цялата зала става на крака и запява с тях. Атмосферата е като празник, толкова хубаво се получава. И след това става страшно. Това е първото много сериозно наказание за "Щурците". Изпратени са писма до Концертна дирекция, до телевизията, до радиото, да бъдат спрени отвсякъде.

Вероятно са изтрити и записи на техни песни, защото самият Маричков си спомня, че не е намерил в радиото някои парчета като "Песен без думи" например - първата, която "Щурците" записват. Между другото, тя е кавър на "Шадоус" с много хубав български текст. 

Друга тяхна песен - "Стоп, стоп", по текст на Радой Ралин, също липсва. Изчезва и една от първите песни на Маричков - "Въртележка". На по-късен етап изчезва друго тяхно парче по текст на Георги Константинов. В нея се пее за цар Ивайло, но била много силен намек за Тодор Живков - "Ти, Ивайло, ти ни научи да мразим царя...".

Как се правят кавъри

Навремето, когато правят кавъри на песни на популярни групи, нямали нужда от никакво разрешение. "Правехме си кавъри и не искахме разрешение, дори когато трябваше да излязат на грамофонна плоча", разказва Маричков пред "24 часа".

Така записват "Стар албум", която е парче на групата The Kinks, както и "С китара по света" от първия албум на "Крийм". Разбира се, правят ги с български текстове, на първата автор е Петър Цанков.

Точно със "Стар албум" "Щурците" имат много смешен случай. Преди години оригиналът звучи в реклама на много популярна световна марка. И по много световни телевизии. Тогава много хора започват да им казват, че са чули тяхната песен, за което сигурно музикантите са взели големи пари. "Някой е взел, но не сме ние", отговарял Маричков.

Когато включват тази песен в плоча, музикантът едва се преборил да бъде изписано името на Рей Дейвис, който е автор. От "Балкантон" им обяснявали, че ще сложат три звездички вместо името. После се оказва, че си има правило - ако направиш кавър, авторските права продължават да се плащат на авторите на оригиналния текст и музиката, а за кавъра не се плаща нищо. Така Петър Цанков не взема авторски права за това, че е направил български текст. По същото правило Михаил Белчев също не получава нищо, че е написал текста на "След 10 години", която е кавър на италианска песен. ФСБ, която я изпълнява, не крие този факт, те са си поискали и официално разрешение. "Фондацията", в която Маричков участва през последните години, също прави парчето и отново иска съгласие. Получава го пак при същите условия.

С фалшиви бележки от Киноцентъра, че "Щурците" ще играят хайдути, за да не ги подстрижат насила

В първите години на "Щурците" все насила ги подстригвали. Музикантите си криели косите зад ушите с фиби, ходели с вдигнати яки, за да не ги острижат. По едно време дори си взели бележки от Киноцентъра, че ще играят хайдути и някакви други роли на "лица" с дълги коси. Урежда ги майката на Маричков, която работи там като художник. Да, но бележките веднъж ги спасявали, друг път не. Такива аргументи като "Маркс е ходил с дълга коса и брада" изобщо не ги интересували. Пак ги подстригвали, много било важно да се вижда ухото като в казармата.

"Движеха се по улиците по двама, за да те хванат от двете страни, да не можеш да избягаш, но ние ги разпознавахме. Въртяха се близо около бръснарниците и ние винаги минавахме на отсрещния тротоар. Ако те хванат, вкарват те вътре, бръснарят ти удря една черта и ти после щеш, не щеш трябва да се подстрижеш. Тогава пънк музиката още не беше на мода, иначе щяхме да си седим с обръснатата линия", разказва Маричков.

На по-късен етап спират да ги гонят толкова, защото в соцстраните като ГДР, Унгария, Полша вече били започнали да ходят с дълги коси и у нас престанали да ги преследват.

В края на 70-те години на концертите на "Щурците" винаги имало дежурни комсомолци. Трябвало да гледат какво става и си записвали в тефтерчета. Често се случвало да седи един такъв, да гледа усмихнат и да казва: "Какво става, ще свирим ли?". Те му отговаряли: "Ние ще свирим, вие ще си записвате."

"А той добавя, за да ни засрами: "С тези дълги коси, човек не може да ви познае мъже ли сте, жени ли сте", обяснява Маричков.

През 1978 г. случката се повтаря. Тогава всички са с дълги коси и мустаци, а Валди Тотев и Пеци Гюзелев имат и бради. Кирил Маричков е с мустаци и брадичка, малко мускетарска. Георги Марков е само с мустаци. И не щеш ли, поредният дежурен за концерта комсомолец нещо се обърква и казва: "С тези бради и с тези мустаци човек не може да ви познае мъже ли сте, жени ли сте". Маричков веднага реагирал: "Твоята жена такива мустаци ли има?!" Естествено, след това има санкции. Трябвало да имат два концерта - от 18,00 и от 20,00 часа. Спрян е вторият. В онези години "Щурците" редовно правели по два концерта дневно.

Впрочем спирането е с доста странен мотив - че много знаят. "Кълчили сме се на сцената, свирили сме прекалено силно, правили сме неприлични движения и публиката ни "имитирала" и също се "кълчела" като нас", обяснява причината Маричков пред "24 часа".

Последното наказание

Последното наказание на "Щурците" е по време на перестройката, през 1986 г. Вече уж е по-свободно, но пак ги наказват за това какви "безобразия" са направили на сцената. В конкретния случай са пуснати 1000 души в един салон с 500 места. Момичетата седят на раменете на момчетата, защото нямало място. "Ние опрахме пешкира заради Концертна дирекция, които продаваха двойно повече билети от допустимото", казва рокаджията.

Тогава получават хонорар по таблица, няма такива неща за повече присъстващи хора да вземат повече пари. А от дирекцията си пускат колкото искат зрители. "Между другото, благодарен съм на тази многобройна публика, заради нея оцеляхме. Първо, беше ни много приятно да свирим пред нея, реакцията й беше изключително зареждаща. Второ, тя ни спаси и по друг начин - по чисто икономически причини ни прощаваха, носехме им страшно много пари. Ние, Лили Иванова, Емил Димитров, по-късно и "Сигнал", това бяхме тези, които носехме огромни пари на Концертна дирекция, с които тя издържаше два-три симфонични оркестъра и няколко оперни театъра", казва Маричков.