Сега обсъждаме нещо като вътрешен документ, който не е добре финансов министър да споделя публично, особено служебен, на финансите и в предизборна кампания, казва старши изследователят в Института за пазарна икономика

Още акценти:

• Дефицитът е проблем и така, както е разписан до 2026 година. Да, под 3%  е, но без стъпки за консолидация. Вината за това е споделена между парламент, редовни и служебни финансови министри
• Пенсиите винаги са на мушка, но пенсионерите са най-близо до границата на бедността и не се налагат ограничения. Само трябва да се спазва швейцарското правило
• Здравеопазването досега минава „под радара", а частните болници продължават да не правят обществени поръчки при разходването на публичен ресурс за лекарства и провеждат мащабна кампания това да остане така
• Държавата няма работа да субсидира сметките за ток на бизнеса. Няма нужда икономист с либерални възгледи да го казва, ЕК го пише във всеки доклад до България

- Как се стигна до дупката от близо 18 млрд. лв., г-н Ганев, и тя наистина ли е толкова голяма?

- За втори път изпадаме в ситуация, при която служебен финансов министър представя рамка на бюджет с много голям дефицит. Миналия път бе с 6%, сега – 8-9%. Странното е, че това е някаква заявка за базов бюджет ако се изпълнят всички политики и обещания, които са записани в нормативни актове, без самото министерство да вярва, че това ще бъде бюджетът. Не знам дали е полезно това упражнение. По-скоро и двата пъти внушаваме на публиката че има нерешими проблеми в бюджета. Предишния път всъщност го вързахме под 3% и очакването ми е, че и този път ще се случи.

- Откъде идва тревогата за бюджета всъщност- от несъбирането на приходите или от ръст на разходите?

- Прави впечатление не толкова дефицитът сам по себе си, който финансовият министър не казва директно, а ръстът на разходите. Този номинален ръст от над 18 млрд. лв. много трудно може да бъде обяснен. В средносрочната фискална рамка е разписано какви са очакванията за тази година. Там разходите нарастват с около 6 милиарда лева, такъв темп от порядъка на 6-8 милиарда сме виждали през последните години. Как сега стигаме до 18 милиарда? Включително се говори за ръст от 4,4 млрд лв на разходи за персонал. Те към момента са 18 млрд, което означава ръст от над 25%. Няма как да има такъв ръст на тези разходи и е редно да го кажем на всеки, който получава заплата от държавата. Разходите за издръжка да се увеличат с над 50%? И двете неща просто няма как да се случат.

- Тогава защо според вас се изнасят данни, които внушават апокалипсис?

- Не ми се струва много удачно да се представя и обсъжда някакъв базов бюджет, ако всички поети ангажименти се изпълнят. Това звучи по-скоро като вътрешен документ, който да даде представа до каква степен могат да се изпълнят. Но не е нещо, което финансов министър трябва да споделя публично. Особено пък служебен и в ситуация на предизборна кампания.

- Споделена ли е вината – между парламенти, които надуват бюджети, служебни и редовни финансови министри, които отварят ножицата между приходи и разходи?

- Мисля, че вината е споделена. Парламент, редовни правителства, служебни правителства, най-различни партии и плаващи мнозинства в парламента. Сглобка, която в крайна сметка гласува заедно последния бюджет. Дефицитът е проблем, но той е проблем и така, както е разписан в средносрочната рамка до 2026 г. Да, под 3% е, но без някакви стъпки за консолидация. Имаме проблем от гледна точка на това, че сме планирали средносрочна рамка с 3% дефицит, а по-скоро трябва да планираме такава с постепенно свиващ се дефицит и да се върви към балансиран бюджет в средносрочен план. Вместо това се появява съвсем нова тема – откъде идват тези 18 милиарда.

- Да ги потърсим в държавните разходи, и по-специално в разходната част на тазгодишния бюджет…

- Наистина има решения на парламента и те трябва да бъдат променени. Това може да стане със закона за бюджета, който през преходните и заключителни разпоредби може да промени текстове в други закони.

Може да се запише, че определени текстове няма да са в сила следващата година, може да се запише, че директно се променят. Ще дам два примера. Единият е, когато по спешност, без аргументи и публично обсъждане се гласува процент на разходите за висше образование. Това беше по-рано през 2024 г. и се записа, че се планират ежегодно разходи в размер на 0,9% от БВП. Това означава, че пари, за които няма основателна причина да отидат към висшето образование, ще отидат там. Нямаме друга бюджетна сфера, в която да сме сложили такъв процент. С изключение на 2% за отбрана, но те са по силата на международен ангажимент.

И другият, който може би е по-проблемен като мащаб, е заплатите на военнослужещите, където се прие пак набързо и без обосновка правило за повишаване на основната заплата с над 30%. Пак гласуване, набързо минало някой следобед в парламента, с което се поема голям ангажимент за разходи.

- Кой и как може да направи нужните корекции?

- Финансовият министър, който и да е той, трябва да представи бюджет, в който тези текстове направо се отменят. И да разчете такъв бюджет, направен около приоритетите на страната. Имаме цел за еврозоната и маастрихтски критерии. Изобщо не може финансовото министерство да се държи като някакъв технически сътрудник, който просто описва един числа. И пресмята какво ще се хареса на депутатите. Финансовият министър от силна позиция трябва да каже как да изглежда финансовата политика, а ако депутатите искат да провалят финансовата стабилност, те трябва да си носят отговорност. Никой не е длъжен да внася бюджет, който те харесват и няма да обиди никоя група.

- Да оценим някои от предполагаемите мерки, защото Петкова досега не е обявила официално нищо. Например вдигане на ДДС. Това обаче няма ли да неутрализира част от ръста на доходите и в същото време да подхрани инфлацията?

- Много такива мерки ще се появят и ще се обсъждат. Разликата между ситуацията сега и преди две години е, че тогава бе публикуван бюджет с много голям дефицит. А сега имаме меню от мерки, но няма да го публикуваме, защото идват избори. Потенциално такива има. Най-вероятно и по ДДС има. Когато имаш дефицит, най-вероятно трябват мерки в приходната част, но такива, които засягат преференции, запушване на малки дупки, а не вдигане на всички данъци, каквито дискусии чуваме напоследък. Вместо да се развалят системи, които работят, добре е да се запълнят дупки в законодателството, които уж бяха с временен характер.

- Опасност за инфлацията ще остане ли, или ще се свие?

- Да, трябва да се мисли и за инфлацията. Между другото сега в ресторантите тя е най-голяма. Бих казал и ваучерите за храна, които бяха много разширени - вече са 1,6 млрд. лв., тоест солидна част от потреблението минава през тях без особена обосновка.

Аргументите бяха изсветляване. Когато обаче пазаруваш хляб или сирене в една верига, тези пари са изсветлени по принцип.

- Замразяване на пенсии и чиновнически заплати за определен период от време ли е по-подходящо, или съкращения на чиновници?

- Наистина има солиден ръст на социалните плащания - около 5 милиарда. Най-вероятно това подлежи на анализ. Но за разлика от пенсиите, които винаги са на мушка, здравеопазването минава “под радара”. При все че системата прави всичко възможно да не се промени. Включително частните болници продължават да не правят обществени поръчки при разходването на публичен ресурс за лекарства и провеждат мащабна кампания това да остане така.

Докато при пенсиите не е толкова голям проблемът в представената рамка. Пенсионерите са най-близо до границата на бедността, така че не е нужно да се правят някакви извънредни ограничения. Имаме си швейцарско правило, падна инфлацията, така че те ще растат с по-нормални темпове. Фокусът трябва да се измести към здравето - не може там да продължава това изливане на пари и да се обогатяват хора, без да се вдига качеството на услугата.

- Да оставим ли чиновниците на мира, въпреки че споменахте за ръст от 25% на заплатите при тях и 50% на издръжката?

- Това вече няма как да мине. Трябва да се реализира идеята за вдигане на заплати, там, където има нужда, и оптимизиране на персонала. Още повече че има сектори, които търсят хора - индустрия, строителство, услуги. Има раздут щат, трябва да се търси оптимизиране. За военните извънредно, без да са разбрали данъкоплатците, да се пробива с някакъв текст, който вдига заплати с 30-40%, звучи несериозно.

- Ще работи ли и при нас облагането на свръхпечалби, както правят други държави и в момента?

- По-скоро вече трябва да се говори за спиране на субсидирането, защото свръхпечалбите изчезнаха. Възможно е да има промяна по отношение на глобалния данък. Знаете, че там има една отстъпка при разходите за персонал, която е важна, но ние не я включихме. От нея не излиза приход, но това не е висока цена за бюджета, а мярката е важна за нашата конкурентоспособност. Компенсациите за разходите за електроенергия, дори няма нужда икономист с либерални възгледи да го казва, че трябва да се премахнат, защото ЕК го пише във всеки доклад, който изпраща на страната ни. Държавата няма работа да субсидира сметките за ток на бизнеса.

- Скъпо удоволствие ли е да вземаме нов дълг при служебен кабинет?

- Тази година максималният размер беше към 11 млрд. лв., голяма част от него е взета. По средносрочната размерът е същият. Не е ясно дали това ще е рамката, защото, ако приемем, че това ще са разходите, очевидно ще правим по-голям дълг. Ако се придържаме към спазване на тези размери, ще се оскъпи, защото се вдига общият размер на дълга, може би ще стигне до 28% от БВП. И разходите, лихвените плащания, които доскоро бяха от порядъка на 400-500 млн. лв. и никой не им обръщаше внимание, в момента са 1 милиард. Ако продължаваме така, ще отидат на 2-3 млрд. през 2026 г. Това е например разходът за съдебната система и за култура. Но това вече е тема, която е незаобиколима и политиците ще трябва да я коментират. Това са проблеми, които виждаме в по-задлъжнелите западни държави, те ще дойдат и при нас. Не толкова бързо, но достатъчно притеснително е.

- Отдалечават ли се Шенген и еврозоната, ако черните очаквания се сбъднат?

- За Шенген е трудно да се прави прогноза, защото там в момента не се следва критерий или процедура, т.е. ние не знаем дали няма да влезем след 4 седмици, или след 4 месеца.

За еврозоната е съвсем ясна процедурата. Все още бюджетът не се е превърнал в проблем сам по себе си, т.е. не сме влезли в процедура за прекомерен дефицит. Не сме излезли от критериите, видяхме го наскоро в обявения редовен доклад. Въпросът е все пак да останем в тези рамки. Новините от последната седмица в никакъв случай не създават добро впечатление на Брюксел, това е ясно. Въпросът е дали ще влезем в инфлация. Тя пада у нас до около 2,5%, но пада и в Европа – вече е под 2%. В края на годината ще се приближим до критерия, но дали ще влезем в него, или ще останем малко отгоре? Трудно ще бъде, но важното е, че основната част от пътя е измината, просто се чака дата.

*Интервю на Румяна Денчева