Склонността на българина да нарушава правилата се отнася за всички области на живота, включително в обществото и в семейството. За да разберем откъде се е появила тази тенденция, нека да видим две известни поговорки. Едната от тях е "покорна главичка остра сабя не я сече". Другият идиом е "нас малко ли ни скубят", израз на бай Ганьо. Валидни са и днес.

Противоречието между тях е много интересно. То може да бъде обяснено - държавата е такава, че хората не са доволни от нея. Има един социолог - Франц Опенхаймер, който казва, че "държавата е създадена, за да облекчи бандитите и разбойниците да крадат от другите, които се трудят". За него има два начина на живот. Единият - да работиш, да събираш, да пестиш, да използваш знанията си, да купуваш със спечеленото от собствения си труд. Другият начин е за тези, които нищо не могат да правят и ограбват първите. Според Опенхаймер първият способ се нарича икономика, а вторият - политика.

Това наблюдаваме у нас. Политиците ограбват труда и обществените активи от хората, които са ги създали. Естественото последствие е, че заради тях българинът не спазва правилата.

Всички знаят какво става в държавата. Ние сме най-бедните в Европа, най-изчезващите, най-болните, страната с най-голямо неравенство. В скандинавските страни свръхбогатите се отличават по имущество само 8 пъти от най-бедните. Това се нарича децилен коефициент. А при нас той е 40 пъти.

Какво могат да направят потърпевшите - или да си премълчат, или да се разбунтуват. Човекът с пенсия от 150 или дори 500 лв. изпитва жалост към себе си и омраза към държавата, реда и закона. Ако може, ще счупи пейката или лампата в парка, няма да прибере изпражнението от кучето си. Казва си - те малко ли ме скубят, няма да им вървя по гайдата. Това е протест.

А когато същият човек отиде в Гърция, знае, че е друго. Там санкционират всички, които заслужават да бъдат санкционирани. В България няма нито един в затвора за корупция, а вижте какво направиха румънците - десетки осъдени министри и други политици. У нас е само Десислава Иванчева, а всички знаем за какво става дума. Както казва друга поговорка - за кокошка няма прошка, за милиони няма закони.

Затова сънародникът ни приема и дребната корупция - също като своеобразен протест. Като психолог съзирам у нашия народ описания от Фройд Помпеев комплекс - човек, който иска да се самоунищожи. България изчезва, демографски умира. На всеки час умират по 19 етнически българи. Докато говорим с вас, България е с 5 души по-малко. Това е един от резултатите от издевателството над хората.

Българинът, като вижда, че няма силови методи и средства да се овладее положението, какво прави - не спазва правилата.

При това такъв е бил манталитетът ни винаги. Няма значение дали 45 години сме живели в комунизъм, или други 35 години в демокрация. Хората се обезверяват от това, което виждат, и не искат да отидат да гласуват. Казват, че през юни активността е била 35%, но според мен процентите са завишени. Неявяването пред урните е един от начините да изразиш бунта, недоверието, недоволството си от съвременния режим. Какво значи за три години да правиш 7 пъти избори!

Стигаме до въпроса какво да се прави. Другаде вече има подобен опит - държави, които нямат никакви полезни изкопаеми или други ресурси, разбират, че имат едно богатство - образованието. При нас то е никакво. Няма и възпитание.

В него трябва да се инвестира, иначе нищо няма да стане и по-нататък.

Авторът е социален психолог и директор на Демографския институт.