Опитвам се да проправя път, казва Елена Йончева - евродепутат от ДПС/"Обнови Европа", която се срещна с пленените български моряци в Йемен

Още акценти от интервюто:

• В първите минути Любомир и Данаил изглеждаха шокирани, че виждат сънародник. Просълзиха се - мислели, че са изоставени
• От МВнР получих предупреждения за огромните рискове от това пътуване
• Много се изкушавах да взема фотоапарат, но моята роля тук е да бъда смирена и да не търся интересни кадри и ситуации, които може да поставят мисията под риск

- Г-жо Йончева, вие сте първият европейски представител, успял да отиде на място в Йемен, за да преговаря за съдбата на българските моряци, които вече 10 месеца след задържането от хутите на кораба им Galaxy Leader не могат да се приберат. Как организирахте хуманитарната си мисия, след като първият ви опит през май се провали?

- Работя за тази хуманитарна мисия от почти половин година. Изключително трудно беше да получа всички разрешения, за да замина. Властите в тази част на Йемен, в която се намират българските моряци, не са международно признати. Няма официални връзки с тях, нито транспорт до там освен хуманитарни полети на ООН. Има и йеменски авиолинии, но не разрешават на европейци да се качат на тях, въпреки че опитах.

Още през март се свързах с министъра на външните работи в Сана, проведохме няколко телефонни разговора.

Задълбоченото ми проучване показа, че мисията е възможна и рискът си заслужава

България трябваше да даде своето съгласие, като потвърди пред ООН, че отивам на хуманитарна мисия, за което благодаря на премиера Димитър Главчев. От българското външно министерство получих неколкократни предупреждения за огромните рискове, които крие за мен тази мисия.

През месец май се опитах да стигна до Сана, неуспешно. Но в Аман имах срещи с трима европейски посланици с молба да съдействат. Убедих властите в Сана, където са хутите, както и официалните йеменски власти в необходимостта от такава хуманитарна мисия. От своя страна ООН поиска разрешение от Коалицията, в която Саудитска Арабия има водеща роля. Пътувах с хуманитарен полет на международната организация от Йордания.

- Как ви посрещнаха двамата български моряци? Споделили са с вас, че са мислели, че българската държава ги е изоставила, защо?

- В първите минути от срещата ни Любомир и Данаил изглеждаха шокирани, че виждат пред тях български гражданин. Просълзиха се. Казаха, че са мислели, че са изоставени. Попитаха ме как изобщо съм стигнала до тях.

За десетте месеца, откакто са там, единственият човек, с когото са разменяли думи на български език на живо,

е председателят на Асоциацията на завършилите в България йеменски студенти д-р Мохамед ал Рейми.

Не знам дали до този момент е правен опит представител на българската държава да отиде на място, но със сигурност никой не е стигнал до Ал Ходейда. За това време посланиците на Филипините и на Мексико, които също имат сънародници на кораба Galaxy Leader, са били в Сана, въпреки че не са успели да видят моряците.

В тази част на Йемен в последните години са идвали и други дипломати - на Франция, на Нидерландия, на ЕС.

- Каква е печелившата стратегия в такива критични ситуации - да не се шуми и тихо да се преговаря с похитителите, или да се търси помощ от партньорски държави в опит те да бъдат притиснати?

- За всяка ситуация преценката е различна. Сигурна съм, че в България има много добри професионалисти, прекрасни експерти, които работят по този случай. Моят подход е основан на опита ми като журналист от горещи точки, както и на евродепутат. Предпочитам да събера достатъчно информация от достоверни източници. Източници, които са на терен. Най-важната крачка е направена - да има диалог, чуваемост.

Българите са в капана на усложнената геополитическа ситуация. Към страната ни няма претенции.

Разбира се, че трябва да се търсят партньори, но като разчитаме на тях, трябва да отчитаме и факта, че всяка държава има своите интереси. Затова трябва да се търсят алтернативни пътища.

- Оптимист ли сте, че ще успеете да върнете българите у дома?

- Опитвам се да проправя път. По време на срещата с Любомир и Данаил присъства и външнополитическият съветник на президента на Върховния политически съвет Махди ал Машат, Абдулила Хаджер, който публично заяви, че аргументите се чуват и “се обмисля освобождаването им”. В тези няколко дни имах срещи с министъра на външните работи и неговия заместник, с председателя на парламента и неговите заместници, с председателя на Сената и неговия заместник. В разговорите представям хуманитарни аргументи.

Нося и писмо от близките на българите

Казвам, че една неправда по света не може да бъде поправена с друга неправда. Както и че Любомир Чанев, и Данаил Веселинов нямат нищо общо с конфликта в Палестина, в Газа. България е признала Палестинската държава още през 1988 г. На тези срещи се водят записки, въз основа на които се информира президентът, но решението не се взима еднолично. За съжаление, от днес - вторник, има промяна в ситуацията. Засега срещата ми с президента е отменена заради ескалацията на напрежението в региона и по-специално в Ливан.

- Българите се намират в Ал Ходейда - място, където падат ракети, на практика е зона на военни действия. Къде живеят, има ли риск за живота им?

- Ал Ходейда е пристанищен град на Червено море. Да, там падат снаряди. Но властите твърдят, че вероятността корабът Galaxy Leader да бъде ударен от ракета е много по-голяма. Затова държат двамата българи в помещение на сушата. Риск обаче винаги има.

Територията на Йемен се контролира от седем групи и коалиции. Сана и северозападната част се управляват от правителство, което не е признато от ООН и ЕС. Аден и южната част - от правителство, което е международно признато и е в пряко взаимодействие с коалиция, водена от Саудитска Арабия. Други територии се контролират от “Ал Кайда” и Ислямска държава, както и от различни групировки. Една от тях се бори за отделяне на Южен Йемен в самостоятелна държава. По данни на ООН милиони хора в страната са заплашени от недохранване и имат нужда от хуманитарна помощ. Към края на 2023 г. се считаше, че от недохранване страдат стотици хиляди деца под 5-годишна възраст. Заради разпадащата се инфраструктура нямат добър достъп до здравеопазване, чиста вода и канализация.

- Как се чувстват двамата български моряци? Могат ли да се чуват със своите близки?

- Имат възможност от време на време и за кратко да се чуват с близките си. Но това е изключително мъчително.

Д-р Мохамед ал Рейми за 10 месеца е ходил общо три пъти при тях. Ал Ходейда е на около 250 км от Сана, но пътят дотам е тежък и се изминава за около пет часа с охрана и специализиран автомобил.

Властите са осигурили прилични условия за нашите момчета – храна, лекарства. Но неизвестността какво ще се случи в утрешния ден, докога ще ги държат, невъзможността да са със семействата си са страшни.

Любомир е изгубил близо 50 кг от теглото си.

- Доколко вярна се оказа историята, че част от важните хора в Йемен хранят симпатии към България, защото някои от тях са завършили тук образованието си, и наистина ли нашите моряци се радват на малко по-хуманно отношение?

- Въпреки предварителните ми разговори с представители на властите в Сана бях изненадана от уважението, с което ме посрещнаха миналата сряда и което продължават да показват и до днес. То се дължи в голяма степен на

доброто отношение, което имат към нашата държава

През годините над 6000 йеменски студенти са завършили висшето си образование в България. Мохамед ал Рейми например е лекар, специалността му е УНГ. Завършил е Медицинския университет в Плевен. Освен лекари, има и инженери, и други специалисти, които помагат на йеменското общество сега. В Сената срещнах и йеменка, завършила у нас.

- Как се чувствате в такива ситуации - повече репортер или повече политик, повече българка, повече европейски депутат?

- Още през ноември като евродепутат поставих въпроса за българските момчета в Страсбург. В месеците след това два пъти разговарях лично с върховния представител на ЕС за външна политика Жозеп Борел, с посланика на ЕС за Йемен, изказвах се в открити и закрити заседания на парламентарни комисии, но видях, че това не е ефективно. Свързах се със семейството на Любомир Чанев. И реших да сменя подхода - да отида на място, поне да се опитаме да върнем нашите момчета.

Благодарна съм, че в годините назад съм натрупала опит и като журналист в тежки ситуации, и като европейски депутат. Както ви казах, в случая има и повод да се гордея, че съм от България, която е предоставила възможност на йеменски студенти да завършат образованието си. Бях много изкушена да взема поне фотоапарат, но моята роля тук е да бъда смирена и да не търся интересни кадри и ситуации, които могат да поставят под риск мисията.

- Връщат ли се старите рефлекси и има ли я тръпката - макар и вече втори мандат евродепутат, иска ли ви се да се върнете към онези времена, когато бяхте с камерата сред най-опасните места на света?

- И европейската политика може да е опасно място, казано с известна доза шега. Там също има битки, макар и на друг терен. И се изисква смелост да отстояваш позиции, силни аргументи, диалог и търсене на пътища. Интересно е, че евродепутати, които са били по-дълго журналисти, преди да влязат в политиката, се открояват. В повечето случаи те са по-директни, търсят и други гледни точки към конкретната тема и трудно премълчават. Със сигурност

не съм изгубила нито рефлексите си, нито тръпката като журналист

Не съм затворила тази страница от живота си.

- Как оценявате ресора, който България получи за еврокомисаря си, и какво очаквате от представянето на Екатерина Захариева пред ЕП?

- Ресорът, който беше отреден на България, в никакъв случай не трябва да бъде подценяван. Фактът, че българският еврокомисар отново ще поеме управлението на “Хоризонт Европа” - програма за иновации и изследвания с бюджет близо 100 млрд. евро, е добър знак за свършеното до този момент.

Нека не се заблуждаваме обаче, че това ще гарантира финансиране на проекти от България. Това зависи най-вече от българските предприятия, а ролята на Комисията е да представя възможностите за финансиране и да направи процеса възможно най-достъпен. Същевременно позицията, предвидена за г-жа Захариева, е и изключително отговорна заради нарастващата конкуренция от САЩ и Китай, а и тенденцията за пренасочване на средства за други приоритети.

Очаквам Екатерина Захариева да се подготви добре за предстоящите изслушвания в Европейския парламент, всичко е в нейни ръце.

*Интервю на Лиляна Клисурова