Парите са руски, сървърите са руски, работниците са руски, а блокирането на приложението се оказа най-добрата му рекламна кампания

Близо милиард са потребителите на “Телеграм” и мрежата на Павел Дуров е в топ 4 на най-използваните приложения за съобщения в света. А по всичко личи - и едно от най-мощните оръжия на Кремъл и руския шпионаж. Като има поне 8 признака, които потвърждават, че свръхлибералният Павел Дуров сътрудничи на руските специални служби.

Откакто се появи през 2013 г., “Телеграм”, се опитва да се представи като продукт на дисиденти, който е най-сигурното място за комуникация. И благодарение на това се превърна в огромна мрежа от анонимни канали, ботове и източници на новини, като дори се използва като криптоборса и черен пазар за какво ли не.

Въпреки опитите на собственика на “Телеграм” Павел Дуров да очисти името на компанията си от вируса Русия, то все пак е руско приложение. Има сървъри в Русия, работници в Русия и връзки с Кремъл.

1. Руски инвестиции

“Телеграм” никога не е била печелишва компания. За миналата година дълговете ѝ са 530 млн. долара. И за първите 8 години на съществуването си “Телеграм” официално няма и стотинка печалба. Реклами се появиха чак през 2021 г., като основно се промотират криптовалути и фалшиви новини.

Дуров твърди, че до 2021 г. е поддържал съществуването на “Телеграм” от собствения си джоб. Въпреки това през 2018 и 2021 г. той събра 2,5 млрд. долара за създаването на криптовалута, която да покрие дълговете на компанията. След като не получи разрешение за финансови трансакции обаче, трябваше да върне парите.

Сред инвеститорите през 2018 г. за този проект на Дуров се появиха имената на Роман Абрамович - руски милиардер и бивш собственик на “Челси”, инвестирал 17 млн. долара. 10 млн. долара пък получил от Сергей Солонин, основателя на руската платежна система Qiwi. А близкият до Владимир Путин олигарх Давид Йакобашвили, който бил наказан от украинското управление за близостта му до режима на Путин е инвестирал в криптовалутата на Дуров.

През 2021 г. VTB Capital пък инвестирала над 1 млрд. долара в дългови бонове на “Телеграм”. 60% от банката са собственост на руската държава, а я управлява Андрей Костин - дясната ръка на Путин от над 20 години.

2. Блокиране и отблокиране от Русия

През 2017 г. след атентат в метрото в Санкт Петербург Федералната служба за безопасност поиска от Павел Дуров да предостави кореспонденцията между теористите, която била осъществена през “Телеграм”. Той “отказа” и последва забрана “Телеграм” да работи в Русия. Така се появи и “легендата”, че “Телеграм” не кооперира с ФСБ.

Реално обаче приложението никога не е било блокирано в Русия, а “Роскомнадзор” се оказа доста неефективна в опитите си да го направи през 2018 г. И блокирането удари не “Телеграм”, а услуги на “Гугъл”, “Майкрософт” и “Амазон”. Доста странно, при положение, че “Роскомнадзор” успя без проблеми да блокира “Фейсбук” и “Инстаграм”.

Това поражда въпроса дали Русия наистина е искала да блокира приложението, или всъщност направи рекламна кампания на Павел Дуров.

“Роскомнадзор” пък обяви, че блокирането на “Телеграм” се оказало технически невъзможно. През 2021 г. Куба обаче успя да го блокира успешно. А впоследствие бе установено, че приложението е предоставяло информация на ФСБ от лятото на 2018 г. Странно, нали?

През март 2022 г. пък Русия обяви, че Дуров намерил компромис с ФСБ и “Телеграм” е инсталирал нужния софтуер, за да наблюдава всички опасни заподозрени. Допълнително сървърите на “Телеграм” с личните данни на всеки потребител се намират в Русия.

3. Сътрудничество с авторитарни правителства

Още през 2011 г. Дуров обяснява, че тогавашната му социална мрежа VKontakte сътрудничи на ФСБ. Но нямало нужда да блокират опозицията в нея, защото така те щели да отидат в западни социални мрежи и Русия няма да може да ги контролира. По всичко личи, че “Телеграм” следва тази политика. По време на протестите в Москва през 2019 г. “Роскомнадзор” прекъсна мобилния интернет в Русия и анонимният канал “Тавариш Майор” публикува архив от личните данни на 3000 протестиращи. Метадатата на файла показа, че той е бил създаден от главната директория на Руското вътрешно министерство в Москва. Каналът с тези данни дори не бил блокиран, посочват противниците на Дуров.

4. Монопол върху новините за Украйна

След като придоби огромна популярност в края на 2018 г., в “Телеграм” се появиха 15 нови анонимни канала за новини, но фалшиви, които бързо привлякоха аудитория в Украйна. Реално тези канали са под руски контрол, твърди разследване на мрежата “Кремлинграм”.

5. Криптиране реално няма

Всяко приложение, което иска да е сигурно за потребителите си, ползва end-to-end криптиране, което да прави възможно съобщенията да са видими само за получателя и изпращача. “Телеграм” обаче не използва end-to-end криптиране - то трябва да бъде включено ръчно, което прави приложението доста по-несигурно спрямо останалите приложения за съобщения.

Допълнително сървърният код на “Телеграм” е заключен, така никой реално не може да провери какво се случва с “криптираните” съобщения на сървърите на приложението.

Бившият служител Елиас Кампо твърди, че от “Телеграм” имат пълен достъп до всички съобщения на потребителите си. Това означава, че всички данни се съхраняват декриптирани на сървърите им. Шефът на поддръжката на “Телеграм” Маркус Ра също твърди, че работниците могат да декриптират всички чатове, които не са били предварително класифицирани от потребителите. През 2021 г. пък стана ясно, че “Телеграм” създава линкове към нормалните и така наречените тайни чатове на сървърите си.

6. Сървъри и офиси са в Русия

През 2019 г. Павел Дуров обяви, че мести офисите на “Телеграм” в Дубай. През 2021 г. обаче немски журналисти установиха, че на адреса в емирството не е стъпвал никой от над 3 години, така им казала портиерката на сградата.

Според бившия служител Антон Розенбер още от 2017 г. офисите се намират в Санкт Петербург. А за свързаност “Телеграм” ползва руските компании GlobalNet LLC и RETN. Като мрежата на Дуров ползва техни сървъри, базирани в Русия. Допълнително това, че мрежата бе “отблокирана” от Русия, означава, че “Телеграм” изпълнява руския закон - сървърите да са на територията на федерацията.

7. Работниците са в Русия

Много от работниците на “Телеграм” живеят в Русия. Вицепрезидентът на компанията често посещава държавата, а дори през 2020 г. е ходил на почивка с губернатора на област Вологда в руските гори.

Рускинята Алйона Софяна живее в Москва и е създател на едни от най-популярните стикери за “Телеграм”.

През 2023 г. украински журналист намерил и 3-ма работници на "Телеграм", които живеят в Русия ,чрез платформата LinkedIn. А оттогава “Телеграм” е въвел политика, която забранява на работниците на компания да имат акаунти в LinkedIn.

8. Доказателство за ФСБ

През август 2022 г. херсонският журналист Ихор Бордаренко е задържан в Русия при опит да напусне държавата. 2 месеца по-рано бил изтрил всичките си чатове, включително и в “Телеграм”. По време на разпитите обаче му показали неговите “тайни” чатове отпреди 6 месеца.

Подобни случаи могат да бъдат обяснени със съществуването на програма, която да събира публични данни и източници, за да събира информация за дадени личности. Такива програми обаче не могат да връщат изтрити чатове, особено така наречените тайни чатове, които би трябвало да са криптирани и съхранявани единствено на устройствата на потребителите им. Или поне така твърди “Телеграм”.