Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Християн Мицкоски  отговори относно пренасочването на средства от жп. Коридор 8
КАДЪР: Туитър/MickovskiHM
Християн Мицкоски отговори относно пренасочването на средства от жп. Коридор 8 КАДЪР: Туитър/MickovskiHM

Не става дума за промяна на интереса, а за това как най-правилно да бъде свършена работата. Така отговори премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски на журналистически въпрос как ще се осъществи пренасочването на средства от жп. Коридор 8 към Коридор 10, както нееднократно заявиха и той, и министърът на транспорта на Северна Македония Александър Николоски. Това съобщи БТА.

„Така, както стоят нещата, би било лудост да се съгласим продължим проект, който завършва в полу-тунел, "в сляпа улица", и да изхарчим половин милиард евро народни пари. Стойността на проекта е 560 млн. евро - 360 млн. евро кредит и 200 млн. евро грант. Бюджетът за този проект е определен, но той много лесно може да стане 750 - 800 млн. евро, казвам го като инженер. Това значи 500 млн. кредит и 200 млн. пари на европейските данъкоплатци за 24 км път, с 22 тунела, които ще завършат в тунел, наполовина изграден, без да знаем какво ще се случва от българска страна, защото там няма ясен проект дали тунелът ще бъде продължен. Ние казваме, че трябва да се направи както трябва", заяви Мицкоски след посещение в Щип. Изявленията му бяха излъчени онлайн в правителствения канал.

По думите му промяната в управлението на Северна Македония е станала навреме, „за да може да се направи превенция, вместо след това да лекуваме последствията".

„Казваме, дайте да видим проекта от българска страна. Няма такъв. Нека я направим (жп линията), но защо да завършваме (проекта на територията на Северна Македония) с полутунел. Нека я направим (железопътната линия) до Черно море така, както предвижда стратегическия коридор на НАТО. Нека да е както трябва и мисля, че ще намерим разбиране. Аз не политизирам това, както го прави нашият източен съсед. Те правят политика от това за техни вътрешнопартийни цели.

Това е инженерен проблем, той няма нищо общо с политиката. Искам да направим Коридор 8. Пръв съм за това да го направим, но нека е като хората. Безотговорно е да влезем в авантюра, която няма край или не е ясно кога ще бъде този край. Съжалявам, че от нашия източен съсед от всичко правят политическа тема", заяви Мицкоски, според когото, като съседи Северна Македония и България „трябва да се подкрепят и не бива от всичко да се прави политика".

Самият Мицкоски и министърът на транспорта Александър Николоски заявиха през последните седмици, че за Северна Македония жп Коридор 8 не е приоритет и правителството ще настоява пред донорите част от средствата да бъдат пренасочени към Коридор 10, който свързва Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция.

„Трансевропейски Коридор 8 не е просто свързване на Република Северна Македония с България, а има за цел да повиши геостратегическата автономност на Европейския съюз (ЕС). Той се превръща и в ключов логистичен маршрут по южния фланг на НАТО от Адриатическо до Черно море и има огромно значение в настоящия геополитически момент. Отказът от изграждане на основни компоненти на Kоридор VIII отслабва колективната сигурност на Алианса", се посочва в позиция на правителството на България.

Ръководителят на Делегацията на ЕС в Северна Македония Дейвид Гиър посочи в интервю през уикенда, че ЕС вижда необходимост, подкрепя изграждането и на двата железопътни коридора и смята, че Коридор 8 и Коридор 10 могат да бъдат осъществени. В интервю за БНР миналата седмица специалният представител на Германия за Западните Балкани Мануел Сарацин посочи, че "транспортните коридори в Европа са от компетенцията на Брюксел" и смята, че "не е в правомощията на една отделна държава да променя европейските приоритети в транспортната политика".

На 22 декември 2023 г. беше обявена обществена поръчка за изпълнител на третия участък от железопътната линия от Коридор 8 на територията на Северна Македония - от Крива паланка до границата с България. По думите на тогавашния директор на железопътна инфраструктура Зоран Трифуновски строителството на този участък от жп. линията трябва да започне през 2025 г.

„Това е и едно от най-големите предизвикателства в строителния сектор не само в Северна Македония, защото на територията на държавата трябва да бъде изградена жп. линия с дължина от 23,4 км, с 22 тунела с обща дължина от 9 км и 52 моста, с обща дължина от 5 км Такова нещо до сега не е правено у нас, но и в Европа", заяви тогава Трифуновски. Срокът за обществената поръчка приключи в деня, в който новото правителство на Северна Македония встъпи в длъжност, а според държавния одит на страната заради забавянето на работата по проекта страната може да загуби европейски средства.

Транснационалната транспортна ос Изток-Запад (Коридор 8) се простира от пристанище Бари в Италия до пристанищата Варна и Бургас в България. Централната част на този 315-километров паневропейски коридор минава през Северна Македония - Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).

Общата дължина на източния край на железопътния Коридор 8 е 88,2 километра, от които 34 километра, т.е. участъкът Беляковце - Крива Паланка, се изгражда с финансова помощ от ЕС, предоставена чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, с финансиран от нея грант от 75 милиона евро, допълнен от национални средства. За завършване на източния край на железопътен Коридор 8 до границата с България е осигурено финансиране от предприсъединителен грант от ЕС - „Финансова рамка за Западни Балкани" и два заема от ЕБВР и ЕИБ. На територията на Северна Македония проектът се изгражда според европейските стандарти, за да бъде ж.п. линията съвместима с железопътните линии в Европа, съобщи БТА.

Официалният старт на строителните работи по железопътна част на Коридор 8 на територията на Северна Македония в участъка Куманово-Беляковце-Крива Паланка бе даден през октомври 2022 г., край Куманово с участието на тогавашните премиери на България и на Република Северна Македония Гълъб Донев и Димитър Ковачевски.