Кризата неминуемо ще засегне и нашата икономика, а сега не можем да рефинансираме държавата и банките с ресурсите на обединена Европа, казва бившият финансов министър пред Румяна Денчева от "24 часа"

- Прогнозирате финансови бури в ЕС, които ще засегнат и нас, г-н Велчев. Ще ги причини комбинацията на лоша бюджетна политика с политическа криза. Каква е връзката между двете - популизъм и конюнктурни решения ли?

- Потенциалният проблем идва от това, че политическата нестабилност в няколко страни в Европа, най-вече във Франция, води до неразумни бюджетни обещания в условията на вече недисциплинирана бюджетна политика.

Ако бъдат изпълнени дори само част от тези обещания, има опасност инвеститорите да загубят доверие във френската държава и да странят от вложения в нейните държавни ценни книжа. Оттук нататък е лесно да си представим сценарий, подобен на този отпреди 12 години, когато бяха засегнати периферни страни като  Португалия, Гърция, Ирландия. Всички знаем с колко усилия тези държави  излязоха от това блато. 

- Повторение на  сценария  би ударило  в сърцето на Европа, така ли?

- Ако такава криза засегне Франция, неминуемо би повлякла след себе си и Италия, където няма политическа  нестабилност, но се води същата неразумна политика.  Защото, ако инвеститорите загубят доверие в една държава, започват да правят паралели с други в сходна ситуация.

Ще се затрудни финансирането на дълговете през пазара и някои страни ще се наредят на опашката за спасяване от ЕЦБ и МВФ. За България в такива условия би било жизненоважно да свие съществено бюджетния дефицит, за да намалим зависимостта си от финансовите пазари и да запазим тяхното доверие. 

- Може ли да се сравни ситуацията с кризата от 2008 година?

- Дълбоката финансова криза тръгна тогава не от бюджетния сектор, а от  неразумни практики в банковия и небанковия финансов сектор. Макар и по-дълбока, такава криза се решава потенциално  по-лесно, защото основните губещи са ограничен кръг професионални инвеститори.

Докато една бюджетна дългова криза засяга цялото население. А когато говорим за страни в сърцето на еврозоната, отражение ще има върху целия ЕС.  

- Не подсилват  ли евроскептицизма такива очаквания, или обратното?

- Със сигурност в наш интерес е да намерим  пристан в едно голямо пристанище, макар и то да има своите проблеми,  отколкото да сме сами в открито море, където ще пострадаме много повече. Особено в условията на валутен борд, когато  възможностите за противодействие на потенциалната криза са ограничени.

Евентуални проблеми в еврозоната неминуемо ще засегнат и нашата икономика, която на практика отдавна вече е привързана към еврозоната, но без да имаме възможност да рефинансираме държавата и банките с ресурсите на обединена Европа.

- Преди дни пред “24 часа” управителят на БНБ заяви, че влизането ни в еврозоната през 2025 г. е важно, защото отлагане за 2026 г. вече ще бъде друг мач - т.е. завъртане на процедурите отново и отлагане за неизвестно кога. Споделяте ли това виждане?

- Бих споделил това мнение, ако той е имал предвид неяснотата в какво състояние ще бъде бюджетът  на България в един бъдещ момент. Иначе, ако продължим да спазваме критериите, които  вече спазваме, и изчакаме момента, в който ще покрием инфлационния критерий, не смятам, че страните от еврозоната ще имат стимул или желание да променят своето решение за покана към България.

- За да довършим този мач и да не играем нов, вашият съвет е  повече бюджетна дисциплина и преструктуриране на разходи, а като резултат по-нисък бюджетен дефицит. Но защо да се престараваме с критерии, на които отговаряме, като например дефицита, не трябва ли акцентът да е върху неизпълнения - инфлацията? 

- Ние въобще не се престараваме с критериите, при положение че е заложен бюджетен дефицит от 3%. Радостно е, че при служебното правителство сякаш наблюдаваме  нов импулс към бюджетна дисциплина и по-добро събиране на приходите. Надявам се годината да завърши по-добре от планирания дефицит.

Защото, ако продължим да залагаме тези 3%, не можем да изключим вероятността  от неприятни изненади. Една икономическа криза в Европа, а и у нас ще доведе до спад в приходите и нужда от непредвидени разходи и ще ни принуди да затягаме коланите много повече, отколкото би се наложило сега. 

- В този контекст нужна ли ни е актуализация на бюджета сега, или би била по-скоро вредна, отколкото полезна, доколкото  знаем как се случват те преди избори?

- Актуализация на бюджета по принцип се налага само когато е невъзможно да се спази предварително заложеният бюджетен дефицит. Ако  това означава да надвишим 3%, със сигурност последиците ще са много по-лоши от всяко  друго действие. Но ако някой нарича актуализация просто преоформяне на едни  разходи в други или да се отпуснат разходи за сметка на намаляването им в други сфери, това действие спокойно може да  го извърши Министерският съвет, без да се налага актуализация на закона.

Бих отбелязал, че в условията на предстоящи нови парламентарни избори най-лошото е да отворим вратата за популистко наддаване.

- Всички смятат, че  редовен кабинет е по-добре от служебен, вие също. Данни на статистиката не ви ли опровергават - българската икономика върви добре точно по време на служебни кабинети. Имате ли обяснение за този феномен?

- Доброто развитие на  българската икономика отчасти се дължи не на усилията на едно или друго правителство,  а на това, че върви един базисен процес по миграция на инвестициите  от Далечния изток към дестинации, близки до Западна Европа.

Причина е желанието на бизнеса да се застрахова от политическия риск извън нашия регион. Като държава с все още най-ниска цена на труда в ЕС ние изцяло се възползваме от тези процеси. Може би сме свидетели и на следния ефект - дали основателно, или не, бизнесът се чувства по-свободен, когато политиците се занимават повече със себе си и нямат време и желание да създават пречки за частния сектор.

Това изобщо не означава, че служебно правителство е по-добро от редовно, защото страната има нужда от стабилно правителство за няколко години напред. За да свърши работа по няколко стратегически инвестиционни инициативи, която поредната сглобка за няколко месеца няма да има  ресурс  да свърши, а какво остава за краткия хоризонт на служебното правителство. 

- Загубихме ли едни три години в  сглобки  и конюнктурни решения, лишихме ли икономиката от дългосрочни полезни решения?

- Животът си върви, както показва и статистиката. Трудно е да преценим дали икономиката ни би се развила още по-добре, ако едно правителство бе направило нужните реформи и получило необходимото финансиране по плана за възстановяване и устойчивост например. По-скоро съм склонен да мисля, че при такъв сценарий икономиката щеше да се развива още по-добре.

- Стига да се справим с корупцията и да си приведем съдебната система в работеща форма…

- Това е перманентно пожелание, за което продължаваме да се надяваме най-накрая да бъде сбъднато.