Направихме я заради амбицията и обсесията на Христо Иванов 

Ако не бяха насилвали да променят Конституцията, ДПС нямаше да има тази роля, която получи, 49-тия парламент нямаше да се е разпаднал и ПП-ДБ нямаше да са загубили половината си депутати.

А сега Христо Иванов и Атанас Славов натискат Конституционния съд да остави измененията

В сряда, в предаването на БНТ „Още от деня" бившият министър на правосъдието и бивш депутат Атанас Славов си позволи една нечувана манипулация, като хвърли в публичното пространство, че Делян Пеевски бил упражнявал натиск върху Конституционния съд да обяви за противоконституционни измененията на Конституцията, които прие 49-тото Народно събрание. Понеже Пеевски – гарантирам за това като пряк свидетел – беше един от най-енергичните застъпници за това измененията на Конституцията да се случат, не вярвам сега да упражнява натиск за обратното. Но, че Атанас Славов, както впрочем и Христо Иванов в поредица свои интервюта, упражняват системен натиск върху Конституционния съд да остави в сила същите тези идиотски изменения е напълно очевидно. И е обидно да се търпи повече.

Понеже бях председател на Комисията по конституционни въпроси на 49-тото Народно събрание и понеже всичко се случи пред очите ми, и понеже знам точно кой какво говореше, кой какво предлагаше и кое как стана, с пълна убеденост ви казвам: измененията на Конституцията бяха най-капиталната политическа грешка на ПП-ДБ и най-капиталната юридическа грешка, реализирана със съдействието на т.нар. „конституционно мнозинство", тоест с ГЕРБ и с ДПС, ever! Нека обясня защо.

В началото на 49-тото Народно събрание „сглобката" ПП-ДБ-ГЕРБ имаше 133 народни представители. Мнозинство, достатъчно за приемането на всички закони, които можете да си помислите, за провеждането на каквито реформи си пожелаете и за смяна на съставите на всички регулатори, с изключение на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него. Всичко! Тъй като ПП-ДБ си бяха присвоили моралната легитимация и можеха да налагат императивно своите представи за реформите, всичко, което те биха поискали щеше да бъде прието. Нагласата в нашата парламентарна група беше такава, че всички, аз включително, бяхме вдигнали ръце и бяхме готови да приемем всичките им предложения за изменения на закони, само и само истерясалите промянаджии да мирясат. И прословутият им механизъм за разследване на главния прокурор, и закона за защита на лицата, подаващи сигнали, всичко! Още повече, че ни беше ясно, че от всичките им напъни няма да излезе нищо. Механизмът им за разследване на главния прокурор беше противоконституционен, а дори и след като насила го вкараха в Конституцията, за да го узаконят, се оказа ялов. По закона за сигналите и до ден днешен няма сигнали, защото българите не са доносници и няма да бъдат превърнати в такива със закон. И т.н., и т.н. Всичко щяхме да им приемем. Със 133 гласа. Но, понеже гордостта, както е известно е най-страшният от смъртните грехове, на колегите от ДБ не им издържаха нервите и те поискаха най-голямото! Да изменят Конституцията! Алфата и омегата на цялата им политическа пропаганда и каузата, която те сами бяха дефинирали като смисъл на съществуването си. И поставиха това като условие за съществуването на „сглобката". В този момент паднаха в собствения си капан. Защото за изменение на Конституцията са необходими най-малко 160 гласа, което направи абсолютно необходимо привличането на трети партньор. Третият партньор, готов да участва в това начинание беше ДПС. Христо Иванов лично, собственоръчно, включи ДПС и Делян Пеевски като трети партньор в „сглобката", за да осигури гласовете за лелеяната си конституционна реформа. Той, лично. Всичко в 49-тия парламент можеше да се случи и без ДПС, но благодарение на амбициите на Христо Иванов и колегите му вече не можеше. Това е тяхната капитална политическа грешка и сега никакви техни оправдания за „необходими компромиси" не могат да я извинят. Ако не бяха насилвали да променят Конституцията, ДПС нямаше да има тази роля, която получи, 49-тия парламент нямаше да се е разпаднал и ПП-ДБ нямаше да са загубили половината си депутати.

За юридическите грешки е писано много, писал съм и аз и няма да ги обяснявам подробно. Но ще кажа още веднъж, за затвърждаване: всички текстове са на ДБ, даже не и на ПП. Писаха ги Атанас Славов и Надежда Йорданова, на лаптопа на Надежда Йорданова. Христо не пишеше, той само гледаше. Аз също гледах, защото ръководството на моята парламентарна група беше дало дума, че ще приемем измененията, които те предложат, само и само Христо веднъж завинаги да млъкне. Стисках зъби, мърморех от време на време, но колегите бяха обзети от законодателен бяс, който може да разбере само този, който го е виждал. С две думи. Механизмът за назначаване на служебно правителство и изземването на тези правомощия от Президента е грешка. До него се стигна след като се изсмяхме на първото им предложение сваленото редовно правителство да продължава като служебно. Те, милите, наистина си представяха, че свалените Кирил Петков и Бойко Рашков са могли да продължат като служебен кабинет! Както и да е. Приехме им компромисното предложение президентът да назначава от списък, с убеждението, че този механизъм е толкова лишен от здрав разум, че няма как да остане. Обсесията им, обаче, да наказват президента и да му режат правомощията, наистина беше с патологични размери.

После. Разцепването на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета е грешка и напълно ненужно. На първо четене ги разделиха, на второ четене създадоха възможност двата съвета да се събират за общи решения, защото това го налага животът. Тоест, двата съвета пак ще работят заедно по определени въпроси, но важното е, че Атанас Славов надделя и разцепи съветите. Ей така! За да докаже, че може да го направи и ще го направи! Разпределението на квотите в новия Висш съдебен съвет на 10 за съдиите и 5 за назначенията от парламента е грешка. Защото това прави съдебната власт абсолютно безконтролна и противоречи на основния конституционен принцип, че цялата власт, включително съдебната произтича от народа. Според новите изменения съдебната власт вече не произтича от народа, а от самата себе си. Разпределението на квотите в прокурорския съвет на 6 за парламента и 4 за прокурорите и следователите е грешка. Защото подчинява прокуратурата на политическата конюнктура. Толкова е очевидно, че чак е обидно да се обяснява. Понеже парламентарните квоти и в двата съвета се избират със 160 гласа от Народното събрание не можех да разбера как колегите от ДБ си представят, че ще получат надмощието, за което мечтаеха през цялото време? Как точно? Измисляха разни номинационни комисии от НПО-та, които щяли да пресяват кандидатите и да казват на парламента за кого да гласува. Идеите им се въртяха около това как да унищожат из основи принципите на парламентарно управление, само и само да стане на тяхното, а парламентът безропотно да назначава кандидати, които те посочат. Пълни глупости!

Питах ги защо искат това, което искат, защо го правят, не си ли дават сметка, че разрушават съдебната власт? Свиваха рамене и казваха: „Обещали сме го на избирателите ни!" Според мен избирателите им и хабер нямаха, както и до ден днешен нямат какви ги натвориха техните избранници със съдействието, нашето и на ДПС. Защо ние им се вързахме на акъла, вече съм обяснявал. Защото никой нямаше да ни разбере, ако бяхме дръпнали ръчната спирачка и не бяхме изменили Конституцията. Щяхме да сме „мафия" и да ни разтерзават по всички медии, денонощно. Тъй, че, стиснахме зъби и гласувахме. За свое оправдание мога да кажа, че когато видях какво става, поисках от Бойко Борисов да бъда освободен от Конституционната комисия. Той ме помоли да остана до края, за да не създавам политически проблем. Понеже съм лоялен човек, останах. Отказах да чета докладите на комисията за второ и трето четене, като оставих тази „чест" на Надежда Йорданова и Никола Минчев. Не гласувах отпадането на забраната депутатите и министрите да имат двойно гражданство и гласувах против включването в конституционния текст на механизма за разследване на главния прокурор. Извиних се публично, че съм участвал в тази гавра с Основния закон. И напуснах комисията преди избора на двамата конституционни съдии, защото отказах да внеса решение, в което пишеше, че мандатите им са по девет години, а не по седем. Надежда Йорданова стана председател и го внесе тя. Днес Конституционния съд го отмени. От мен – толкова.

Сега се моля на колене тези юридически безумия да бъдат поправени и тази гавра да бъде санирана. Моля Атанас Славов и Христо Иванов да спрат да упражняват натиск върху Конституционния съд и да заплашват кой знае с какво, ако лелеяните им изменения не бъдат оставени в сила. В Конституционната комисия има 25 отрицателни становища от топ-юристите на България, а в самия Конституционен съд още 16. Вътре се съдържат всички аргументи защо тези изменения, всички, без изключение, са вредни и как трябва да се постъпи, така, че старият конституционен текст да бъде възстановен. Ако това се случи страната ще си отдъхне и ще има надежда. Ако, обаче, конституционните съдии се уплашат от Атанас и Христо и също като нас, депутатите, започнат да разсъждават като политици, а не като юристи, всичко ще е загубено. Това, че цялото правно съсловие на България ще е поставено на колене пред няколко истерици е най-малкият проблем. Същинският е, че ще сме загубили страната си. Изобщо не се шегувам.