Доц. д-р Екатерина Салкова от Института за държавата и правото при БАН е ръководител на екип, изготвил доклада "Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт". Това е първото изследване, възложено от възстановения наскоро Съвет за криминологични изследвания към Министерството на правосъдието.

Засилването на наказателната репресия не е ефективно като пробацията - при нея служителите работят с тези хора, за да се поправят

Родители обричат децата си с мощните автомобили, които им подаряват

Некачествени протоколи за оглед бавят делата, само 4-5 вещи лица правят важните експертизи

Държавната агенция за безопасност на движението може да направи предписания на АПИ и общините да обезопасят пътищата, но не може да ги санкционира. Това е проблем

- Доц. Салкова, кои са фактите от криминологичното изследване, които ви изненадаха най-много?

- Намаляването на общия брой на тези престъпления. В същото време съдиите отчитат, че това са 1/3 от всички наказателни дела. Това обаче не означава, че те нарастват като абсолютен брой и относителна част като процент от останалите престъпления. Не се забелязва ръст. Но се забелязва, че абсолютната стойност на автотранспортните престъпления намалява. Тревожното е, че нараства все повече броят на автотранспортни престъпления, които са свързани с шофиране след употреба на алкохол и наркотици. А що се отнася до дела с ранени и загинали, не можем да направим категоричен извод, че голямата част от тези престъпления са извършени в пияно състояние или под въздействие на наркотици. Статистиката не отчита отделните хипотези. Обсъдихме с институциите необходимостта да се извеждат отделно различните хипотези на чл. 343, ал. 3 от НК в случаите, когато има настъпила смърт, тежка или средна телесна повреда, значителни имуществени вреди. Всеки един от тези признаци трябва да се отчита отделно в статистиката, за да да имаме занапред една по-ясна картина и да можем да кажем къде трябва да се насочат основните мерки за преодоляване на последиците от тези престъпления и намаляване на техния брой.

- Данните от доклада показват, че ефективните присъди за престъпления на пътя намаляват от 2010 г. насам и се увеличават условните. Какво влияние има това върху проблема с пътната безопасност?

- Сложно е да се каже. Голямата част от тези наказания са за непредпазливи деяния. При престъпленията за шофиране след употреба на алкохол или наркотици няма катастрофа. те се наказват, защото създават опасност за такава. През 2015 г. Наказателният кодекс беше изменен и отпада възможността да се налага пробация за тези престъпления. Специалистите отчитат, че това е по-добрият подход за поправянето на извършителя. След отпадането на пробацията съдиите се насочват към условното осъждане. Ако е ефективно наказанието например за употребилите алкохол или наркотици, когато няма причинена смърт, телесни повреди, значителни имуществени щети, ще се появят няколко проблема. Първият е за местата в затворите. Това са много масово извършвани престъпления. Нито има достатъчно места, нито условията отговарят на международните стандарти, поради което може би и съдиите прилагат условно осъждане. Засилването на наказателната репресия чрез затвор не е ефективно както пробацията, при която служителите работят с тези хора, за да се поправят.

- Да, но напоследък се чуват все повече призиви за увеличаване на глобите, за ефективни присъди. Ще решат ли те проблема с войната по пътищата?

- Подходът не може да е един и същ за отделните състави на престъпленията. Тенденцията санкциите да се увеличат за непредпазливите деяния, които стават дори по-тежки, отколкото при умишлено причиняване на смърт или на телесна повреда, не е адекватно решение. Ефективните присъди водят до възмездие. Но това в никакъв случай няма да отстрани криминогенни фактори. Голяма част от пияните и дрогираните шофьори са млади. Кой ги направи алкохолици и наркомани тези младежи? Дали обществото не е виновно за създаване на тези предпоставки? Публична тайна е, че около училищата се продават алкохол и наркотици. Дали тези млади хора не са на първо място жертва, а след това извършители на престъпление? Не може да се каже, че засилването на санкцията е решение. Адекватното решение е да се създадат условия за преодоляване на тези зависимости. Пътнотранспортният травматизъм се дължи в голяма степен на всички останали фактори освен поведението на водача. Имаме проблем с маркировката, пътната настилка, обезопасяването. Ако те бъдат отстранени, дори да има неадекватно поведение на водача, няма да се стига до толкова тежки резултати. Трябва да се работи по културата на движение на шофьорите, пешеходците, всички участници в движението по пътищата. Това да се прави в училищата и най-вече при обучението им като водачи. За съжаление, все още не можем да кажем, че шофьорите, които получават книжки, имат достатъчно знания и способности да се движат сами на пътя.

- Новите шофьори често се сочат като най-проблемни. Повече катастрофи ли се случват с тях в изследвания от вас период?

- Двете младежки групи бележат много висок ръст на престъпленията, но тук отново се поставя въпросът за обучението по време на шофьорските курсове. Дали то е достатъчно, необходимо ли е нещо още да се направи? Предоставянето на мощен автомобил на един неопитен водач създава проблеми.

Трябва да се отчита и поведението на родителите, които им ги дават. Случаят в Пловдив е достатъчно показателен, че това е безотговорно поведение на родителите. Те обричат децата си. Много често не е адекватно поведението и на други участници в движението, както и състоянието на автомобилите. Тук е мястото да се засили контролът върху сервизите. Не съм убедена в качеството на услугата, която всеки от нас получава там.

- Отчитате слабости при разследването на престъпленията по пътя и по-точно в некачествените протоколи за оглед. Как влияе това на съдебния процес? Има ли голямо значение за изхода на делото?

- Да. Затова сме предложили и допълнителни обучения на разследващи органи и служители на МВР, които са ангажирани с контрол на пътното движение. Ако протоколът за оглед е некачествен, често се стига до забавяне на делото или до оправдателна присъда. Друг проблем при разследването са експертизите. Липсват достатъчно вещи лица, които имат знания, опит и способности да правят качествени експертизи. Правят се много некачествени експертизи. Заради това се назначават нови. Те се възлагат на 4-5 вещи лица, които според магистратите са добри и на тях могат да се доверят. Ясно е обаче, че тези 4-5 вещи лица не могат в кратки срокове да изготвят всички експертизи, защото става дума за много дела. По този начин делото се забавя. Отделно от това масови са случаите, в които се налага да пътуват от един район в друг. Това също отнема от времето им. Проф. Станимир Карапетков, с когото работихме по изследването, предложи да се създаде самостоятелна структура, бюро или някакво обособено звено, което да извършва и да организира обучението на експертите. Друг възможен начин е да се предвиди такава специалност във висшите училища. Обучението се подценява. Само в Техническия университет в София подготвят специалисти, които биха могли да правят качествени експертизи. Във Варненския свободен университет беше разкрита магистърска програма “Автотехническа експертиза”, но профилът на програмата е насочен към предоставяне на правни знания, докато в случая с автотранспортните престъпления е необходимо вещите лица да са с много широко застъпване на технически специалности.

- Кое е най-важното за справяне с проблема - възпитанието в семейството, училището, обучението, контролът?

- Всичко това, но трябва да започнем от обучението, образованието, културата, включително на движение по пътищата, и разбира се, отстраняването на криминогенни фактори. Водачът е само един елемент от цялата система. Необходим е комплексен подход. Трябва да се осигури по-добра комуникация между различните държавни институции, които са ангажирани с тези процеси. Дори и свързването на различните камери, които проследяват движението. Често водач, предизвикал катастрофа, напуска местопроизшествието. В такъв случай е важно да се проследи движението му. Защото той се измъква днес, но утре ще причини смърт. Трябва да го хванем, преди да се стигне до този тежък резултат.

- Какво дисциплинира българския шофьор? Често ли наказвани с глоби шофьори извършват престъпления?

- Има ръст при престъпленията, за които преди това е налагано административно наказание. Въвеждането на електронните системи дава възможност да се установят и накажат. Често тези глоби са оставали само на хартия и така е трудно да се проследи, че този шофьор вече има наказания или принудителни мерки.

- Загиналите по пътищата намаляват постепенно през последните години, но ранените остават постоянна величина и дори се увеличават в определени периоди. Защо се получава така?

- Може би заради обезопасяването на автомобилите, контрола за колани, детски седалки и технически прегледи.

- Какво ви споделиха представители на различните институции при беседите с тях?

- Ще започна от Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”. Те могат да отправят препоръки до органите, но не могат да налагат санкции при неизпълнение. Често прави впечатление, че някои пътища са обрасли с растителност, която не дава възможност на водачите да имат достатъчно видимост. Дори това е от значение. Но когато държавната агенция дава препоръки на АПИ или на общините за отстраняване на конкретни нарушения, не може да ги санкционира.

- Какво казват съдиите? В крайна сметка при тях приключват всички казуси.

- Има пропуски в разследването - протокол от оглед и експертизи. Често става дума за липса на материални ресурси. В столичната полиция има недостиг на екипи. Когато има катастрофа, са необходими три екипа за осигуряване на движението и безопасността. Първият регулира движението, вторият трябва да разследва, а третият придружава извършителя, за да даде проби.

- Какви са основните изводи от работата ви през тези 6 месеца?

- Законите не трябва да се променят “на коляно”, а да има яснота какво искаме да постигнем като резултат и как да се направи, така че да не се получи обратен ефект, както с отпадането на възможността за налагане на пробация. Измененията трябва да са ясни, а не да създават объркване в практиката. Друг е проблемът с превенцията от държавните органи, като в случая с АПИ и общините. Проблем има и с контрола. Едва ли има водачи, които не са забелязвали множество нарушения всеки път, когато седнат зад волана. Непрекъснато се случва - и в рамките на населените места, и по магистралите, където масово се превишава скоростта. Това създава огромни предпоставки за пътнотранспортен травматизъм. Защо тези шофьори си позволяват това? Очевидно е, че липсва достатъчно контрол. Или не са достатъчно наказвани, или не са изпълнявани наказанията им. Тоест, необходимо е както да се засили контролът с оглед на установяването на нарушенията, така и с оглед на изпълнението на наложените наказания.

- Изследвахте ли рецидиви - например осъден условно, който след това извършва същото престъпление?

- При изследването на рецидиви имаме затруднения със статистиката. Там няма яснота колко от лицата, след като са били наказани, отново са извършили такова нарушение.

- Как институциите събират и обработват информацията по този проблем?

- В последните години непрекъснато се подобрява отчитането на данните, особено след създаването на единната информационна система. Дори миналата година, когато изискахме данните от институциите, стана ясно, че е необходимо още задълбочаване на детайлите в начина, по който се събират данните. За да може всичко това на следващ етап да се отчете и въз основа на по-конкретизирани анализи да се отправят точни препоръки, концентрирани върху основните проблеми.

- Какво очаквате да се случи след изготвянето на доклада по това мащабно проучване?

- Подобряване на обучението на водачите и повече контрол на пътя. Дори когато се виждат екипите на МВР, се създава респект. Всички забелязваме как намаляват скоростта покрай тях. Но и отстраняването на всички проблеми, свързани с безопасността на пътищата.

- Дали няма да се получи като предписанията към АПИ и общините, които не спазват предписанията на прокуратурата и ДАБДП?

- Няма механизъм, който задължава съответните органи да се съобразят с резултатите от изследването. Въпросът е дали те имат волята да се справят с проблема. Не знам как държавните институции ще ползват този доклад. Това, за което призова и съдия Шекерджиев - да го ползват по адекватен начин. Надявам се да направят своите изводи и да вземат мерки.

CV

 Завършила право в СУ "Св. Климент Охридски"

 Ръководител на секция "Наказателноправни науки" в Института за държавата и правото

 Член на Постоянната комисия по социални и правни науки, сигурност и отбрана в Националната агенция за оценяване и акредитация

 Доцент по наказателнопроцесуално право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

 Хоноруван преподавател по наказателно право в Русенския университет "Ангел Кънчев", УНСС и СУ "Климент Охридски"

 От 2010 г. е съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург

 Член на Съюза на юристите и Българската асоциация по криминология