• Със 150-те милиона може да се освободят и студентите в природо-математическите специалности. Стипендиите обаче са по-добрият инструмент за проблема с достъпа до образование, казва председателят на комисията по образование и наука в Народното събрание
• И сега таксите са относително ниски – средната за семестър е под половин месечна работна заплата
• Учителите и цялата система трябва да засилим фокуса върху социално- емоционалните умения на децата
• Рейтинговата ни система е една от най-добрите в света. Но висшите училища трябва да завишат изискванията към студентите
• Немалко родители внушават на децата си,
  че изпитът след 7-и клас е най-важният в живота им. Това създава свръхнапрежение и умора още преди него, а след това води до временно понижаване на амбицията

- Г-н Вълчев, безплатното висше остана тема за следващия парламент, защо сте против отпадането на таксите?

- Не подкрепяме да е за всички. Освобождаването трябва да бъде обвързано с учене в определени специалности, с реализация в страната, с образователните резултати, а не повсеместно. В социалните, стопанските и правните науки виждаме голям процент нерационално търсене на висше образование - търсене заради самата диплома, търсене на по-лесно образование.

От друга страна, имаме драматичен очакван бъдещ недостиг на специалисти в най-важните отрасли за развитието на икономиката и обществото.  Може да се направи далеч по-добър и интелигентен пакет от мерки, който да бъде насочен към повишаване на мотивацията за учене в специалности с най-висок очакван бъдещ недостиг на кадри и с реализация в страната. Системата на висшето образование има нужда от подкрепа, но не по този начин.

Например със заделените 150 млн. лева могат да се освободят от такси всички студенти в инженерно-техническите и природо-математическите специалности. Очакваният недостиг на инженери и технолози е голям и липсата на тези кадри в най-голяма степен ще подкопае социално-икономическото ни развитие. За 100 инженери, които се пенсионират, в масата на работната сила постъпват едва 45 млади нови инженери.

В други професионални направления освобождаването би могло да бъде в зависимост от успеха, като по този начин се насърчат академичните резултати. За “Икономика” може да се обвърже с кандидатстване с матура по математика, физика или химия. Работодателите казват - “трябват ни икономисти, които да могат да смятат”. Последните години от 50 хиляди зрелостници едва 2500 избират матура по математика, само по 250 - по физика и химия. Над 90% от студентите в инженерни и икономически специалности са приети без оценка от матура по математика.

За направление “Медицина” може да се обвърже с реализация в страната. А за специалностите с драматичен недостиг на кадри, от една страна, и много голямо значение за държавата и икономиката, от друга - като “Хидроинженерство”, “Ядрена енергетика”, “Химични технологии”, бих предложил да се предоставя по 1000 лева месечна стипендия освен освобождаването от такси. 

- Противниците на предложението на акад. Денков го нарекоха популистко, но не е ли наистина просто мярка за достъп до образование.

- Проблемът ни е много повече със структурата на търсенето на висше образование, отколкото с достъпа. Преди 7 г. освободихме от такси специалностите с най-голям очакван бъдещ недостиг и това доведе до увеличение на студентите в тях, макар и недостатъчно. Ако сега освободим всички от такси, тези студенти отново ще намалеят. Вместо да надграждаме тази политика, ние ще я заличим. Освобождавайки “на калпак”, ампутираме един от инструментите за обвързване на структурата на висше образование с потребностите на обществото.

Що се отнася до достъпа, смея да твърдя, че таксите на студентите държавна поръчка не го възпрепятстват. Те са относително ниски - средната семестриална такса е под половин месечна работна заплата. Държавата финансира по-голямата част от цената на обучението. Тези такси имат за цел да направят студентите по-отговорни към обучението и бъдещата им реализация. Когато ни дават нещо “безплатно”, ние сме по-малко взискателни и ангажирани. Така сме устроени.

Всеки студент в момента може да вземе държавно гарантиран кредит. Достъпът до него не зависи от имущественото и финансовото състояние на студента или на родителите му - не се изисква обезпечение или доказване на доходи. Т.е. студентите имат безусловен и равен достъп до кредит. А равният достъп до студентски кредити осигурява равния достъп до висше образование. Таксите са относително ниски и погасителната тежест на кредита върху бъдещите доходи е незначителна.

Равният достъп до висше образование не означава образование без такси. Казва го икономическата теория. С премахването на таксите на практика се заличава и смисълът на системата за държавно гарантирани студентски кредити.

Дори и да кажем, че имаме проблем с достъпа, пак стои въпросът защо го разрешаваме с освобождаване от такси, а не със стипендии. Ако същите средства се предоставят за стипендии, те могат много по-насочено да стигнат до студентите в нужда. Поради това и аз се присъединявам към мнението, че това е популизъм и аргументите за подобряване на достъпа са само пред публика. Както каза един декан - на авторите на законопроекта им е било неудобно открито да напишат “искаме да купим студентите за изборите”.

- Изобщо ще бъде ли прието предложението за отпадането на таксите?

- То беше изненада за всички. Последните 20 г. нямам спомен някой да е искал премахване на таксите. Ректорите, работодателските организации, синдикати, академични общности се обявиха против предложението. Не е обсъждано с тях и затова е недомислено. Единственото положително становище беше на националната студентска организация, но това е разбираемо.

Доминиращо мнение по време на дискусия беше, че трябва да търсим диференцирана подкрепа, обвързана с учене в определени специалности, с реализация в страната, с образователните резултати. Надявам се в 50-ото НС да подходим по-отговорно и заедно с останалите парламентарни групи да внесем по-разумно предложение. Условие за това обаче е да надмогнем изкушението си да спекулираме и демагогстваме с темата образование.

- Какво във финансирането на висшето образование трябва да се промени?

- Няколко неща. Първо, да се увеличи делът на субсидията в зависимост от оценката за качество и реализация. Системата на висшето образование е единствената, в която имаме обвързване на финансирането с качествена оценка. Рейтинговата ни система е една от най-добрите в света. Въз основа на нея беше съставена комплексна оценка от обективни показатели въз основа на пълна, точна и проверима информация. За съжаление, тежестта на тази качествена оценка беше намалена през последните 3 г.

Тази оценка създаде положителни стимули на висшите училища за повишаване на научната дейност и публикационната активност, но това само по себе си не прави образованието качествено. За да върнем усещането за качествено образование, висшите училища трябва да завишат изискванията към студентите. Качественото висше образование предполага целогодишно учене, а не такова от сесия на сесия или от изпит на изпит. Качественото висше образование се завършва трудно. Трябва да задължим и насърчим вузовете да завишават изискванията, но за тази цел трябва на първо място да направим така, че да не губят средства, когато отпаднат студенти. В момента те не губят субсидия, но губят приходите от такса, затова аз бих предложил да ги компенсираме за отпаднали студенти.

Трето, трябва да обвържем финансирането на висше образование с реализация в страната, като започнем с най-скъпото и търсено висше - медицинското. Такава възможност беше създадена през 2020 г., но през 2021 г. беше отменена от служебното правителство.

Четвъртото нещо е да се намалят разликите между най-ниско и най-високо финансираните професионални направления. В момента тези разлики са необосновано големи.

Пето, МОН трябва по-активно да използва националните програми като финансов инструмент. С тях държавата може да стимулира висшите училища да направят неща, които иначе не биха направили – напр. ускорено да модернизират учебните програми, да споделят ресурси, за завишават изискванията и т.н.

- Защо 15-годишните българчета са щастливи, но нямат големи амбиции за висше и кариера, както показа проучването на ОИСР?

- Това е първо международно изследване на социално-емоционалните умения, в което участва и България. Резултатите от него са полезни и интересни. Към социално-емоционалните умения включваме: отговорност, мотивация, упоритост, творчество, самоконтрол, толерантност, любознателност, упоритост, самоувереност, социалност, енергичност, емпатия, доверие, толерантност, устойчивост на стрес, емоционален контрол и др.

Да, едно от многото сравнения показва по-ниска амбиция на българските деца за по-високо образование от останалите изследвани страни, но това са средни стойности. Когато се вгледаме по-детайлно в данните, виждаме, че тази разлика се дължи изцяло на децата от семейства с по-непривилегирован социално-икономически и културен статус, както са наречени в изследването. Това не е някаква новина за нас. Ние знаем, че имаме немалък процент деца от семейства, в които образованието все още не е ценност. От друга страна, в изследването са участвали държави с по-високо средно ниво на социално-икономическо развитие. Няма нищо изненадващо в този извод.

В изследването няма оценка колко са щастливи. Има сравнение, което показва по-ниска степен на тревожност от ученето на българчетата на 15 г. в сравнение с останалите, като тази стойност е отново по-ниска при децата с по-непривилегирован социално-икономически и културен статус. Свързано е с по-ниски очаквания към тях и по-ниско ниво на амбиция. За останалите ученици вероятно по-ниската степен на тревожност е поради факта, че най-стресовият и тревожен изпит за българските деца е след 7-и клас, т.е. на 14 г., а изследването е на 15-годишните. Чувал съм от много учители да споделят, че в 8-и и 9-и клас много ученици се отпускат и понижават мотивацията си за учене. Това е заради свръхфиксацията и стреса от изпита след 7-и клас. Немалко родителите внушават на децата си, че този изпит е най-важният в живота им. Това създава свръхнапрежение и умора преди изпита и води до временно понижаване на амбицията след него. Има и ученици, които по-трайно понижават амбицията си – мислейки си, че са преодолели най-трудното препятствие в живота си и вече са постигнали много.

- Какво още ви прави впечатление от изследването?

- Социално-емоционалните умения са ключови за развитието на всяко едно дете. От тях зависи бъдещият му успех и благополучие. Те не са обратното на когнитивните умения и на образователните постижения като цел, а ги допълват. Социално-емоционалните умения имат съществено влияние върху постиженията, успеха и личностното развитие. По тях могат да се прогнозира бъдещото кариерно развитие на детето. Тези, които се стремят към IT или научно развитие, трябва да имат любопитство и креативност, а тезиq които се насочват към медицина - любопитство, упоритост, отговорност, емпатия. Не можеш да бъдеш лидер, ако нямаш завършен комплекс от социално-емоционални умения. Това международно изследване констатира неравенства във формирането на социално-емоционалните умения. Те са функция предимно на социално-културната среда на детето. Образователните системи и учителите трябва да усилят фокуса върху социално-емоционалните умения.

- Основателни ли са опасенията на директори, че учителите няма да могат да изберат желаните учебници от 8-и до 12-и клас, които от есента ще бъдат безплатни? Проблемът бил в единния стандарт, определен от държавата.

- Учебниците от 1-и до 7-и клас се финансират по същия начин. Училищата получават средства по норматив, издателствата предлагат цени на учебник и на комплект и се конкурират ценово, а учителите избират учебници по съдържането, а не толкова по цената. Ако изберат учебници по различните предмети от различни издателства, това излиза по-скъпо, отколкото ако изберат комплект. Директорите нямат право да ограничават избора на учителите, но от друга страна, са длъжни да намерят средства за финансиране на недостига. Необходимо е МОН да направи анализ. Ако нормативът е недостатъчен за голям брой училища, той трябва да се увеличи.

ВИЗИТКА

• Роден на 9 юни 1975 г. в София
• Завършил финанси в Икономическия университет във Варна
• В периода 2002-2009 г. е заемал различни длъжности в Министерството на финансите
• От септември 2009 до февруари 2017 г. е главен секретар в Министерството на образованието и науката
• От 2017 до 2021 г. е министър на образованието и науката
• Депутат от парламентарната група на ГЕРБ в последните 6 народни събрания
• Председател на комисията по образование и наука