Преди няколко дни бях на представянето на великолепна книга за новите авторитари. Като икономист, взех думата да поразсъждавам за причините за техния разцвет.

Опростено, когато започна Преходът към либерална демокрация в Източна Европа (с най-популярната тогава книга "Краят на историята"), надеждите бяха, че след победата над двете мракобесни идеологии - фашизма и комунизма - народите повече няма да решават споровете си чрез насилие и войни.

Тогава малко хора правеха разлика между капитализма и демокрацията. И че вместо синоними, те са в много случаи антиподи, които са в постоянна "борба и единство на противоположностите". Защото капитализмът без силни демократични институции лесно прераства в олигархичен - чрез концентрацията му в малко на брой ръце, които започват да дирижират политиката или направо да превземат държавата с диктатор или поставени лица на олигарсите. Демокрацията също няма бъдеще без капитализма, защото само той може да създаде устойчива средна класа, която да се бори за правова държава, защитаващи нейните права на труд, продукт и начин на живот.

Но какво стана? Свободата на западния капитал го прати в Източна Европа и Азия, където имаше по-висока норма на печалба. И остави безработни или обедня огромна част от новата средна класа на Запад, изградена след войната. А без този фундамент на либералната класа, двата стожера на демокрацията САЩ и Великобритания се разклатиха след кризата от 2008 г и трендът за повече либерална демокрация бе пречупен. А близки на Русия популисти оглавиха недоволството на бившата средна класа.

Какъв е изводът за България ? Че който може да повлияе на многото бедни в страната и ги направи съюзник - той ще може да управлява.

Защото е ясно на повечето интелигентни хора, че битката е между политическото представителство на нашата олигархия и на средната класа.

Досега - олигархията е много по-хитра в привличането на масовия беден вот. И не само с покупка на гласове. А чрез създаването на зависимости. Директно - чрез рекрутиране на своя електорална база в лицето на стотици хиляди държавни и общински служители. И помощ за обръчи от фирми, чиито служители стават нейни гласоподаватели. И индиректно - чрез заплахи за отнемане на житейска перспектива за влиятелни бизнеси, организации и популярни личности.

Но забележете - не чрез бюджета. Не, той е "консервативен" и служи за захранване на обръчите и потушаване на пожари от недоволни.

Всъщност, това което направи ПП бе да намали възможността за кражби, като увеличи рязко фиксираната разходна част от бюджета като пенсии и социални помощи. И да опита да привлече като съюзник бедните. Защото опитът на ДБ показа, че средната класа е максимум 13-15% от гласуващите. Добавката на ПП бе още 10% и така средната класа стана фактор в нашата политика.

Пътят напред е да се увеличава този дял, като България бързо догонва по доходи държавите от нашата група по една причина - че доходите на най-бедните, зависещи от бюджета бяха спестявани от нашата олигархия. Там е най-големия резервоар на съюзници за правова държава.

От Фейсбук.