Пътувам в такси и попадам на приказлив шофьор на възраст. От дума на дума, стигаме до това как се справят роднини и приятели в днешната среда.

"Абе тая демокрация - нещо не успяха моите набори да се справят. Бяхме обучени на едно, а то не върши работа сега. Аз долу-горе живея, ама много от моите приятели си заминаха".

Помислих си колко труден е бил Прехода за повечето хора - израснали и възпитани в една система и неуспели да се адаптират в новото време. Ето ви противниците на пазара, демокрацията и реформите към тях.

Нашият народ бе възпитаван и обучаван в послушание и пасивност при комунизма в очакване къде системата ще му намери място. Когато започна Преходът общо взето хората се разделиха на четири групи:

Първата малка група прегърна новите възможности и инвестира в себе си за придобиване на нови знания и умения, нужни в новото общество. Голяма част от тази група емигрира, а друга част станаха служители и мениджъри в западни компании. Днес тя поддържа европейския път на България.

Втората малка група се възползва от своите предприемачески качества и започна частен бизнес с уменията, които имаше - предвид огромното незадоволено търсене на непретенциозния пазар, много от тях успяха да станат заможни хора. Днес тези хора се плашат от конкуренция и гласуват за патрЕотарски партии.

Третата малка група не пробваха нито да се развият, нито да развиват - а намериха мекото на хляба като членове на партии и бизнес чрез партийни протекции под формата на достъп до публични ресурси. Днес те крепят Статуквото.

Четвъртата най-голяма група, заради своята пасивност и разчитане на държавата да се погрижи за тях - дълго гласуваха за БСП, а много от тях сега вече за никого не гласуват.

Тук е носталгията по миналото и русофилския вот или потенциал за вот.

Гранд задачата е как да се сформира мнозинство от тези групи?

В момента демокрацията работи чрез сглобка между първа и трета група, но тя не е напълно естествена поради диаметрално противоположното отношение към публичните ресурси. Наличието на еврофондове е това, което кара трета група да мимикрира като "евроатлантическа."

На мен ми се вижда най-естествен съюзът между първа и втора група - но за целта втора група трябва да има своя автентична консервативна патриотична партия. Опасността от нейното създаване е това, което кара Статуквото да лансира нови и нови проекти точно с тази тематика. Които след това крепят Статуквото с гласовете си в парламента, а враг им са само проевропейските партии.

Като чуете за поредния проект - бдете!

Най-простия въпрос, който трябва да си зададете - каква е биографията на новия лидер и дали в живота си до момента с дела е показал, че е отстоявал ценностите, за които ще се бори? Примерно, какво семейство е създал, какво е направил сам в живота си, какви лични успехи има, спазвал ли е християнските ценности и пр.

Делата, делата, делата - те са компроматът на инженерните проекти на Статуквото.

От Фейсбук.