Тъй като сюжетът с бабите, които напътствали политиците - най-често на пазара - позалиня, редно е да го върнем на сцената на аргументите. Като бях малък и се готвех за поредната беля, баба ми казваше: „Не дърпай дявола за опашката, че си няма работа и само теб чака..."

Та така и с нашата управленска сглобка. Тъкмо политическите анализатори се обединиха в прогнозата си, че сглобката ще мине без сътресения и Кирил Петков дръпна рогатия за опашката...

Същите анализатори вече тактично и щадящо обявиха поведението на Петков за глупост и, прогнозираха, че най-логичният развой на събитията е ГЕРБ да запазят Външно, но с друг министър, различен от Габриел. Аз мисля същото, но е важно защо поведението на едната част от сглобката, и то най-вече ПП прилича на безсмислено политическо сепуку.

Първо, заради аргументите. Колкото и казани разговорно, но в съзнанието на обществото остават мотиви като „Ники трябва да пътува" и „Да се чува гласът на ПП в чужбина". И когато към тях прибавиш мотиви като „необходимост от баланс", при положение, че държиш целия Министерски съвет без премиера, е нелепо до нахалство.

Второ, защото желанието за смяната във Външно дава очевидно фалшивия сигнал, че там нещата не вървят и така удря по самите основи на сглобката. Да припомним, че нейната спойка са евроатлантическите ни ценности и принципи, в които МВнР играе основна роля.

Трето – заради външнополитическата обстановка. Светът се тресе от конфликти. Войната в Украйна, жестокият конфликт в Ивицата Газа, силно нестабилната и изпаднала в рецесия Германия, нелепите позиции на Тръмп са само част от огромните предизвикателства, пред които сме изправени. А според почетния председател на ДПС Ахмед Доган „Промените сега са по-големи и дълбоки от тези през 1989 г.". От тази гледна точка на стола във Външно е необходим опитен дипломат с дълъг стаж. 

Четвъртото е може би най-важното за съдбата на ПП (Първия Проект) на Радев. Да допуснем, че и двете страни не отстъпят и отидем на избори, което би било отчайваща глупост заради причините, посочени в т. 3. Още преди сглобката социологическите данни показваха, че докато ГЕРБ запазват своите позиции, ПП започват постепенно да губят симпатизанти. След създаването на коалицията ГЕРБ се отърва с електорални драскотини, докато ПП претърпяха видими щети. И двете страни изядоха торбата със сол и дори си платиха за това, но при едни предсрочни избори ПП ще отнесат и тоягата. И то не само заради очаквания спад в доверието към тях.

Социолози и политолози твърдят, че едни нови избори няма да предизвикат съществени промени в позициите на парламентарните партии (новият проект на Радев изобщо не е готов за избори), Така на пръв поглед ще се повтори досегашната конфигурация. Точно тук зейва огромният проблем и рисковете за ПП. Защото въпросът е какво следва нататък.

Ако Кирил Петков и Асен Василев самонадеяно си мислят, че след тези избори просто ще играят второ полувреме на един и същи мач, дълбоко се заблуждават. В този смисъл едва ли ГЕРБ отново ще отстъпят на втората политическа сила да прави кабинет и да има ротация, изобщо не допускам, че партията на Борисов ще се съгласи само на едно министерство.

Има и други неизвестни. Например дали и кога ще избие публично тихият ропот на партиите от ДБ срещу властолюбивото и необмислено поведение на Кирил Петков и Асен Василев. Да припомня, че според едно социологическо проучване „за партийна употреба", поръчано от „Зелено движение", ПП и ДБ са с изравнени позиции.

А в точка „Разни" можете да включите всички останали изненади, които може да ви поднесат българските политици, способни да направят скандал и от начина, по който си изстисквате пастата за зъби.

Така че, аз разчитам уверението на лидери на ПП плюс Лена Бориславова, че са готови за избори като „готови да загубят още".

От своя страна Борисов се усети, че двата поста за Габриел не са най-практичното нещо и бързо се коригира. И едва ли ще се стигне до нови избори, но постът първи дипломат на България ще бъде за ГЕРБ.

Що се отнася до Кирил Петков, известно е, че каквото човек сам си направи и най-големия му враг не може.

Баба ми казваше в такива случаи: „Искай и ще ти се даде. Но гледай да не искаш много".