Трудният за откриване нитропент влиза на "въоръжение" в немската армия преди Първата световна война

Идеален е за пренасяне на дълги разстояния, защото не е много летлив, в същото време силата на реакция е голяма

Прилича на фин бял прах, наподобяващ сол. Разтваря се в ацетон, но не и във вода

Веществото нитропент, използвано за взрива срещу бившия главен прокурор Иван Гешев, е една от най-любимите експлозивни съставки на терористите по света. Химикалът е предпочитан от атентаторите заради своята мощност, показа проверка на "24 часа - 168 истории". На черния пазар той е "безценен", защото при проверките за сигурност на летищата се открива трудно. Причината рентгени, сензори и детектори да не го хващат, се корени в състава му - безцветни кристали. Ключово е, че не се изпарява лесно във въздуха заради ниското налягане на парите му, което затруднява следовите кучетата, обучени да надушват бомбил

"Нитропентът се пренася лесно - обяснява пред "24 часа - 168 истории" доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на академията към МВР. - Причината е, че веществото може да бъде маскирано като лекарство, което го съдържа и е аналог на нитроглицерина. Ако човек е докосвал таблетките с ръце, сензорите на летището ще се задействат, но в момента, в който това се случи, лицето може да покаже рецепта и кутия с хапчета, за да реши възникналия въпрос."

В много страни химикалът не се произвежда, но в други намира приложение в медицината.

"Използва се при лечение на сърдечни болести - обяснява пред медията ни медицинско лице. - В частност действа съдоразширяващо за предотвратяване на стенокардни (ангинозни) пристъпи."

Нитропентът играе важна роля и във всяка оръжейна промишленост - за капсул-детонатори, зареждане на кумулативни снаряди и т.н.

"Най-популярният и най-използваният мощен експлозив със силно бризантно действие е СетМекс (C4) - обяснява доц. Иванов. - В България и в СССР се произвежда под наименованието "Пластид 4". Основният производител е Чехословакия. Нитропентът е половината от този експлозив. Той е съставна част и е едно от двете вещества, които се смесват с пластификатор или флегматизатор, за да станат пластични. Дори поотделно те пак са най-мощните експлозиви. Представете си заедно каква сила добиват."

Любопитно е, че наименованието "нитропент", с което нашите власти го съобщиха по време на брифинга за атентата срещу Гешев, е по-рядко употребявано и се използва предимно в Германия. Сред другите му названия са PENT, пентил, ПЕНТА (на руски), TEN (тетраеритрит нитрат), корпент или пентрит. Цялото му име е пентаеритритол тетранитрат.

Химикалът е получен за първи път през 1894 г. в Кьолн, Германия. Зад откриването му стои производителят на експлозиви Rheinisch-Westfalische Sprengstoff (RWS). Компанията е сред водещите в създаването на малокалибрени боеприпаси за граждански и военни цели, възпламенители и други пиротехнически технологии.

Взривните свойства на нитропента са забелязани към края на Първата световна война, когато влиза в употреба в германската армия. Масовото му производство стартира през 1912 г., непосредствено преди войната. Точно тогава ацеталдехидът (разтворим във вода, етанол и етер - бел. ред.) и формалдехидът (химическо съединение, газ с остра миризма - бел. ред.) стават достъпни. В този момент германското правителство патентова усъвършенстван начин на синтезирането му.

Пентаеритритол тетранитратът прилича на фин бял прах, наподобяващ сол или захар. Разтваря се в ацетон, но не и във вода. Той е предпочитан като суровина за създаването на взривно устройство поради това, че не е много летлив.

"Значението на термина се отнася до това колко вещества отделя - обяснява доц. Иванов пред "24 часа". - Например когато нитропент бъде сложен в плик, молекулите му все пак преминават през тази преграда. Тогава кучетата или сензорът, който е настроен за тях, ги "улавят". Тоест това свойство се използва за откриването на подобни взривни вещества. Към днешна дата детектори за него има на много малко летища. Нитропентът е слабо летлив и трудно се взривява при механично въздействие."

Според проучване, въпреки че е експлозив, трябва да бъде ударен с чук или да се използва детонатор, за да избухне. Сиреч той няма да се взриви случайно, тъй като е относително стабилен.

Детонира се от топлина или от ударна вълна. Това го прави идеален за транспортиране на дълги разстояния. В числа неговата чувствителност е следната - избухва при натиск 2 кг и височина на падане 17 см.

Той е и силно бризантен експлозив.

"Бризантност значи разрушителност – обяснява експертът. - Взривните вещества са няколко вида в зависимост от това за какво ще се използват. При бризантните скоростта и силата на реакция е много голяма и те често са съставен елемент на детонаторите - това, което възпламенява взривните вещества. Други видове експлозиви са метателни. Класическото и познато на всички е барутът. Той гори бавно, отделя огромно количество газове и е подходящ да се слага в снаряди, защото те се изстрелват през ствола на оръдието. Там трябва бавна реакция, докато бризантната реакция е бърза. Ако сложим бризантно взривно вещество в оръдие, то ще го пръсне. Там ни трябва бавно горене. Бризантността зависи от състава на взривното вещество, неговата плътност, физическо състояние, степен на раздробяване."

Друга важна характеристика на експлозивите е фугасността.

"Тя служи за мярка на тяхната обща работоспособност – уточнява Иванов. - Основно влияние на фугасността оказва обемът на газообразните продукти на взрива. За измерването й често се използва терминът "тротилов еквивалент"."

Според експертизата за атентата срещу Иван Гешев нитропентът е бил около 2 кг.

"Това ще рече 2,5 кг тротилов еквивалент - обяснява доцентът. - Така се измерва мощността на взривните вещества. В този случай ще дам за пример, че след 400 грама тротилова шашка, която се произвежда за нуждите на армията, от един автомобил ще остане само половината."

Как бронираните коли издържат на нападения с експлозиви?

"Подобни превозни средства се делят на няколко класа в зависимост от това как и с какво са бронирани - допълва Иванов. - Най-тежкият клас бронировка е стоманената капсула. Тя се поставя вътре в автомобила, тоест в купето. Седалките се монтират в нея, като там се извеждат и системите за управление. Капсулата спасява от почти всички външни въздействия. С такива автомобили разполагат само президентите на САЩ, Русия и на Китай. Най-често срещаният вариант бронировка е в стандартни автомобили да се слагат допълнително кевларени или стоманени плочи, които да спират проектили, напр. сачми. Трябва обаче да отбележим, че няма автомобил, който да издържи добре планиран атентат."