Планът е на затворникa Маршал Ратлиф, а ударът се превръща в най-зрелищния в историята на Тексас

Апашът и бандата му нахлуват в офисите, вземайки за заложници дечицата, които се радват на "добрия старец"

"Най-зрелищното престъпление в историята на Югозапада"!

Така остава записан в историята първият обир с костюм на Дядо Коледа, извършен на 23 декември 1927 г. Зад удара стои бившият затворник Маршал Ратлиф. Той има дебело криминално досие и е лежал зад решетките няколко пъти. Преди да се облече като добрия старец, който раздава подаръци на малчуганите, Ратлиф има зад гърба си и друг грабеж във Валера, Тексас. Тогава е осъден на 18 години, но само след 2 години губернаторът на щата Мириам Фъргюсън го помилва. Рецидивистът става един от 3595-те апаши, които Фъргюсън освобождава под съмнение, че е получил солидни подкупи за скандалните си решения.

В мига, в който напуска килията, Маршал започва да крои планове за следващото си престъпление. Иска да обере банка в град Сиско заедно със собствения си брат. Точно в този момент неговият роднина е арестуван и му се налага да вземе със себе си други двама мъже - Хенри Хелмс и Робърт Хил. В отбора се включва и четвърти човек, който е истински факир в разбиването на сейфове.

Към онзи момент в Тексас банковите обири са ежедневие – статистиката сочи, че всеки ден авоарите в четири банки стават плячка на нападатели. Заради това Тексаската асоциация на банкерите предлага награда от 5 хил. долара (85 хил. долара в днешната валута) за всекиго, който застреля обирджия. Това кара бандитите да бъдат много бдителни и внимателни.

Тъй като Ратлиф е задържан неколкократно и властите могат да го разпознаят, той решава да се дегизира. Ударът е планиран за края на декември и му хрумва идеята да се облече като Дядо Коледа. Взема назаем костюм, брада и шапка. Знае, че ден преди Бъдни вечер никой няма да се усъмни в него.

Сутринта на 23 декември групата пристига в Сиско с открадната кола. Паркира я на алея близо до банката. Идеята е първо Ратлиф да влезе в офиса, а след това бандата да нахлуе, за да вземе чувалите.

Маршал тръгва по улицата като Дядо Коледа. Децата го заобикалят и му се радват. Говорят с него и се вълнуват. Той ги прегръща, напредвайки към банката, докато те пеят и скачат около закоравелия бандит. Създава се невиждана суматоха, но тя е добре дошла за грабителя, защото униформените го подминават, мислейки, че Дядо Коледа радва малчуганите.

Когато влиза в офиса, Ратлиф вижда четирима мъже - двама банкови служители на име Алекс Спиърс и Джуел По и двама клиенти - Марион Олсън и Оскар Клиет. В банката има и деца. Управителката води за ръка 6-годишната си дъщеря. В този момент съучастниците на Маршал нахлуват въоръжени.

"Горе ръцете", викат те и насочват пистолетите към хората.

"Отвори сейфа и започни да пъхаш парите и облигациите в този чувал, нарежда Ратлиф на касиера и му подава празна чанта.

На другия касиер заповядва да отвори целия трезор. Управителката се спасява с детето си през тайна врата в счетоводния офис. Излиза на алеята и започва да крещи: "Ограбват банката!".

Стига и до близкото полицейско управление, където съобщава на началника на полицията за обира. Реакцията е незабавна. Той застава пред банката и разполага двама униформени на задния вход. Когато бандитите разбират, че са обградени, събират заложниците и с тях отиват в по-малка стая. Там откриват двама счетоводители - Ванс Литълтън и Фреда Стробел. Те също стават част от похитените.

В това време отвън униформените откриват огън. Ядосани въоръжени граждани също се включват в престрелката. За да спре куршуменият дъжд, престъпниците използват децата за щит. Карат ги да вървят пред тях, докато излизат навън. Въпреки това отново започва стрелба. Четиримата бандити и няколко от заложниците са ранени, но никой не е убит. Все пак рецидивистите стигат до колата си и потеглят в посока извън града. Държат със себе си две малки момиченца.

В ръцете им са и чувалите

с 12 400 долара в брой

и 150 000 долара в ценни книжа. Това превръща обира в най-големия, извършван до този момент в Тексас.

Пред банката лежат ранени шефът на полицията и един от неговите заместници. Часове по-късно началникът умира. Две седмици след него си отива и заместникът му. Шестима цивилни се лекуват месеци наред заради огнестрелните си рани.

Но какво се случва с обирджиите?

В един момент те осъзнават, че бензинът им е свършил, защото резервоарът е пробит от куршумите. Налага се да сменят автомобила. На най-близката бензиностанция решават да откраднат друг. Шофьор в него е 14-годишният Удроу Уилсън Харис, който вози семейството си до града за коледни покупки. Фамилията е заплашена с пистолет и излиза от колата. Рецидивистите се качват, без да разберат, че малкият Харис е взел ключовете със себе си.

Затова бандитите изоставят колата с ранен заложник вътре и част от торбите с плячката.

Продължават напред с трети автомобил. Влизат в пасище, минават през кактуси и храсталаци. Растителността е толкова гъста, че пречи на видимостта. Изоставят и тази кола заедно с други двама заложници в нея.

Часове по-късно на мястото вече гъмжи от преследвачи.

"Униформени и граждани се изсипаха от цялата част на щата и скоро започна такова преследване, каквото Западен Тексас не беше виждал досега – разказва по-късно очевидец. - Много членове на отряда бяха на коне или пеша, докато си проправяха път през купчини дървета, оглеждаха високата трева в дъната на дерета и надничаха около камъни в каньони."

Преследването продължава

и на следващия ден

Бандата все още се крие успешно, но на 25-и декември един от тях умира от огнестрелните си рани. Вечерта на Коледа другите трима престъпници крадат още един автомобил. В него е младеж на име Карл Уайли. Баща му стреля по рецидивистите, но вместо да улучи тях, ранява сина си. Момчето е взето за заложник и малко по-късно освободено заедно със семейния автомобил.

"Те се чувстват зле заради раните си, липсата на храна, умората и студа", разказва Уайли пред властите по-късно.

Апашите крадат поредната си кола и се отправят към малко градче на юг. Служителите на реда там ги забелязват и подгонват. Следва престрелка в петролно поле. В нея участва заместник-шерифът Сай Брадфорд - един от най-точните стрелци в околността. Той стреля само веднъж и един от крадците пада на земята. Брадфорд презарежда и стреля отново. Пада втори на земята. Третият изстрел е за третия престъпник, който също е ранен. Това е самият Ратлиф, облечен като Дядо Коледа. Двамата, макар и тежко ранени, успяват да избягат в гората край река Брасос. Ратлиф е с шест огнестрелни рани. Униформените го арестуват, докато държи шест пистолета.

"Дядо Коледа беше хванат", съобщават вестниците.

В гонката с останалите

рецидивисти се включват

над 100 мъже,

включително и 50 полицаи. В един момент престъпниците се изморяват. Опитват се да пълзят, но не могат да продължат дълго. Задържани са в Греъм, Тексас на 30 декември - седем дни след банковия обир. Двамата са арестувани без бой. В Хил са намерени три пистолета, а в Хелмс - четири.

Ратлиф е първият, изправен пред съда за въоръжения грабеж. Магистратите му дават доживотна присъда. Хелмс, който е син на пастор, получава смъртна присъда. Тя е обжалвана от адвоката му неколкократно. Хил се признава за виновен и по време на процеса по осъждането му неговият защитник го кара да сподели за трудното си детство като сирак, израснал в приемно семейство. Споделя и за времето в поправителен дом за престъпници, осъдени като непълнолетни. Отчитайки аргументите, заседателите му дават доживотна присъда, вместо смъртно наказание.

Хелм  е екзекутиран чрез

електрически стол

Верен на себе си, Ратлиф все пак прави опит да избяга от затвора. Възползва се от незаключената си килия и краде пистолет от стаята за оръжия. Ранява смъртоносно надзирател, но друг го удря в главата и го връща зад решетките. Още на следващата сутрин пред затвора се събира разгневена тълпа, която чака екзекуцията му. Местните са толкова ядосани, че нахлуват и го измъкват от килията му, за да го подложат на публичен линч. Прехвърлят въже върху навес между два телефонни стълба, на което да го обесят. Първият опит се проваля, защото въжето се къса и той пада на земята. Вторият е успешен, тъй като намират по-здраво въже. Така

Ратлиф умира цели

две години след обира,

който извършва. Месеци по-късно е сформирано голямо жури, което да разследва незаконния му линч, но никой никога не е осъден за него.

Майката на Ратлиф взема тялото му и урежда погребението му във Форт Уърт. По ирония на съдбата, докато катафалката го транспортира до Елеонското гробище, покрай нея минава коледен парад с мъж, облечен като Дядо Коледа.

Дълго след смъртта на Ратлиф се носят легенди за удара му през онзи 23 декември 1927 г. Благодарение на това той се превръща в прототип на лошия Дядо Коледа, който става главен герой в много хитови филми.