• Проектът за протонен център и нашия проект се допълват, защото ако някои тумори не се третират с леки йони, се стига до рецидив 

• 9 държави от Югоизточна Европа в CERN се обединиха около идеята за научен институт, където ще се правят изследвания и ще  се разработват нови терапии и протоколи

- Проф. Литов, проектът за институт за протонно и йонно лечение, за който говорите може би от 2017 г. има ли нещо общо или някакви допирни точки с протонния център, за който кабинетът обеща финансиране?

- Двата проекта се допълват, но са различни. В края на 2016 г. бившият генерален директор на CERN  (Eвропейската организация за ядрени изследвания – бел. ред.) проф. Хервиг Шопер предложи да се създаде в Югоизточна Европа Международен институт за устойчиви технологии (SEEIIST). Резултатът от това колективно начинание бе, че през октомври 2017 г. министри от правителствата на 9 държави от Югоизточна Европа подписаха в централата на CERN  в Женева декларация за намерения за изграждане на такъв институт. България има много сериозна роля в този проект и съответно нелоши шансове да стане домакин на този институт. През последните 3 години аз съм председател на управителния съвет на проекта.

Задачата ни с колегите е да подготвим необходимите стъпки за създаването на института, като пред нас имаше два варианта. Първият бе да се  построи голям ускорител, в който да се ускоряват електрони и да се генерира синхротронно излъчване, за да могат с него да се правят различни научни изследвания. Вторият бе да се изгради ускорител за протони и леки йони, с помощта на които да се третират тумори. И именно този вариант бе избран в крайна сметка от консорциума. В проекта за този международен център е предвидено да има три стаи за пациенти, с които ще се правят клинични проучвания, и допълнително ще има две големи експериментални зали за научни изследвания.

- Какво имате предвид под клинични проучвания?

- Причината е, че едно от направленията на института ще е да се разработват нови протоколи за третиране на тумори. Примерно в радиотерапията се използват линейни ускорители, които произвеждат рентгеново лечение, с което се облъчват злокачествените образувания. Но ако използваме за същата цел протони, можем много по-прецизно да постигнем същата цел, като запазваме здравата тъкан, тъй като тя няма да бъде облъчвана. В същото време има ракови заболявания, които е най-удачно да се третират с леки йони. Причината е, че с йоните могат да се унищожават дори тумори, които се състоят от радиационно устойчиви клетки.

- Тоест от клетки, неподвластни на познатите до момента методи за лечение?

- Точно така, независимо дали ще се използва рентгенов, или протонен подход, част от раковите клетки могат да оцелеят - трудно могат да бъдат унищожени, защото са устойчиви на радиация. Но третирането с леки йони има още едно предимство, защото при него изключително точно се поразява злокачественото образувание, без да се засягат здравите тъкани. Има и още една причина, поради която този международен център е необходим, и тя е, че туморите не са хомогенни обекти, те не се състоят от еднотипни клетки и затова трябва да се разглеждат като сложен организъм. За да можем прецизно да унищожим всички видове клетки, трябва да сме наясно какви са и да ги третираме според спецификите им. Иначе част от тях могат да се възстановят и да се получи рецидив.

- В момента на какъв етап сте?

- През 2019 г. премиерите на 6 от страните членки подписаха меморандум за сътрудничество за изграждането на този институт, в който ще се провежда лечение с протони и леки йони. В момента върви активна работа по създаването на дизайна на ускорителя в рамките на един голям европейски проект и заедно с това с колегите работим по всички останали аспекти по проектирането на самия център. Нещо повече, решихме да изградим и няколко хъба в страни, различни от държавата, в която ще е този международен институт. Целта е те да подпомагат различните подходи при третирането на тумори.

- Можете ли да кажете по-конкретно какви ще са целите им?

- Например, единият хъб ще концентрира дигиталната информация, която ще се събира от страните членки в консорциума – как са третирани туморите при различните пациенти, какви резултати са постигнати, как е направена диагностиката, ще се следят данните от различните етапи на лечението, като при обработката на информацията ще се използва и изкуствен интелект, за да се ускори процесът.

- Каква точно е разликата между вашия проект и протонния център?

- Проектът за протонния център, който в момента се обсъжда, бе иницииран от Националния онкологичен център и там ще се разчита на друг подход. Той ще е доста по-малък от този, планиран от консорциума ни, и в него ще се ускоряват единствено протони - без йони. Там ще направят комерсиална поръчка и след две години ще започнат да лекуват пациенти. Този проект и нашият са допълващи се, защото част от техните пациенти ще е по-добре да се третират с протони, а други - с йони. И за да не съм голословен, ще дам пример с Италия. Там имат ускорител с йони и за по-малко от година установиха, че имат нужда и от протонен център. Ако успеем да се преборим за двата, ще създадем център за радиотерапия, който ще е сред водещите в Европа.

Другата голяма разлика между двата проекта – този на онкологията и на нашия консорциум, е, че първият ще е изцяло фокусиран върху лечението. Докато нашият ще е научен център, междуправителствена организация от типа на ЦЕРН.

- Какви научни изследвания ще могат да се правят в него, ще има ли фундаментална наука?

- Това ще е научен център, в който ще развиват нови методи за третиране на пациенти, но заедно с това ще се правят и проучвания в различни области. Причината е, че ускорителят ще дава възможност да се прилага една нова терапия, при която за много кратко време в тумора се инжектира голяма доза. Това е изключително перспективно направление, което рязко ще  повиши ефективността и ще понижи цените на тези процедури. Те ще станат много по-достъпни, но освен всичко останало с този подход ще могат да се третират дори подвижни органи – знаете, че много от тях не са статични системи, защото човек диша, в организма протичат различни процеси и т.н. Друго направление ще е радиобиологията – това са изследвания, свързани с поведението на клетки при облъчване с  йонизиращо лъчение, тъй като за нас е важно да ги проучим и да знаем какво се случва както със здравите, така и с раковите. Освен това в центъра ще се правят и изследвания, за да установим какви процеси се развиват в човешкия организъм при дълги космически полети, когато астронавтите са подложени на системно облъчване, макар и с ниски дози. Друго направление ще е свързано с детайлното изучаване на различните тумори и кой е най-ефективният начин за лечението им. Планираме и изследвания с помощта на животни със злокачествени образувания, за да развием нови технологии и подходи.

Проектът ни предвижда и развитие на медицинската физика, за да разработим нов тип апаратура, с която ще се прилагат нови методи при диагностиката, ще се търсят иновативни способи за третиране на тумори и др. Заедно с това ще се изследват нови материали. С ускорителя ще се произвеждат и уникални изотопи за диагностика и лечение на тумори.

- Нещо като проекта  ISOLDE  в  CERN,  за изотопи ли?

- Да, това е проект за нови изотопи, ние също планираме да използваме част от тази технология и да отидем още по-нататък в изследванията.

- Как стои въпросът с финансирането на този международен институт?

- Разработили сме правната рамка, която е изпратена на страните членки и се очаква те да я одобрят през януари или февруари. Това е първата стъпка по основаването на този институт като идеята е той да бъде регистриран като част от европейската научна инфраструктура. От тази гледна точка смятаме, че голяма част от финансирането ще дойде по линия на Европейската комисия. Началният етап също бе директно финансиране от нея, сега работим по два големи европроекта, в рамките на които да създадем дизайна на ускорителя. Заедно с това очакваме подкрепа и от страните членки, които също трябва да започнат да инвестират в това начинание.

CV

Проф. Леандър Литов е зам.-председател на борда на колаборацията CMS (от 2019) - Компактния мюонен соленоид. Това е детектор с общо предназначение в  Големия адронен колайдер (LHC) в CERN.  Проф. Литов е член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA, както и на финансовия комитет и  съвета на CERN.